Сребърен вълк Девета част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Измислени истории

Сребърен вълк Девета част
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4416 пъти
Сребърен вълк

Девета част

Хали се беше отпуснала пред телевизора. Тя все още се опитваше да разбере какво имаха предвид учените и защо не са го обяснили. Все пак трябваше да има някакъв смисъл във всичко това...

----------------------------------------

Телефонът и пак звънна. Тя стана от дивана и се обади. Отново беше Амбър, но този път новините й шяха да бъдат полезни на Хали...

-Ало? -попита момичето

-Здравей! Няма да повярваш какво се случи!

-Какво? -тинейджърката се надяваше, че е някоя добра новина засякаща колието и точно така беше

-Намерих гердана...

-Моля!? Кажи, че се шегуваш, защото няма да ти повярвам!

-Не се шегувам. Намерих го!  

-Сигурна ли си, че е точно то?

-Да същото! Пратих ти снимка на лаптопа. Виж я!

Хали отвори компютъра си и намери изображението. Наистина беше на бижуто...

-Видя ли я?

-Да! Не мога да повярвам, че е у теб. Е, ами използвай възможността да го изследваш.

-Няма проблем! Започвам веднага! Чао!

-Чао!

Момичето не можеше да повярва. Колието беше попаднало у най-добрата й приятелка...

----------------------------------------

Джон влезе в стаята. Той беше измислил какво да правят през деня и каза:

-Хал', имаме плам за деня! Ще отидем на делфинариум. Допада ли ти?

-Да!  

-Добре! Тръгваме след десет минути.  

Той излезе и я остави да се оправи. Момичето се облече.

-------------------------------------

Хали много хареса делфинариума. Имаше магазинчета със сувинири на  делфинчета. Момичето се забавлява на представлението. Бозайниците наистина бяха много умни и талантливи. Като свърши те се отбиха в близката сладкарница. Детето си поръча парче шоколадов мус, Мериан портокалов сок и ванилова торта, а Джон бисквитена торта.  

Тинейджърката лакомо опита от муса. Като беше малка, двете с майка й го ядяха за десерт постоянно... Беше им запазена марка. На Хали й беше любимия десерт.  

-Хареса ли ти делфинариума? -попита я Мериан палаво

-Ами, да. Наистина беше много интересно!

-На мен също ми хареса. -Лаурет отпи от сока си и продължи- Е, сега как се чувстваш? Виждаш ми се в по-весело настроение от вчера.

-Така е. Всъщност на човек му е нужно малко да се разнообрази, когато е на почивка, а не постоянно да седи в стаята си. В противен случай, е много нервен и притеснен.

-Да... -съгласи се леля й- Пък и почивките са за това, нали? Да се забавляваш, а не да стоиш в хотела. Но снощи беше дост нервна и ядосана... Ще споделиш ли? Има ли нещо, което те безпокои?

-Не. Просто... Беше ми зле. Както знаеш, когато си сменям мястото на спане и вечерта се чувствам безпокойна и неуравесена. Няма, за какво да се притеснявате.  

-Надявам се да няма причини да се притеснявам. Сигурна ли си все пак, че всичко е наред.

-Напълно, лельо! Няма какво да го потвърждавам през пет минуи. -засмя се момичето, а Мериан се усмихна весело

Господин Картър дори не чуваше разговора на момичетата. Той лакомо ядеше тортата си и се насласдаваше на вкуса й.  

Лаурет продължи:

-Искаш ли утре да отидем в близкия мол до хотела ни? Да си поговорим по женски и да се здобием с нови дрехи и аксесоари? Ще оставим баща ти в хотела.

-Добре...

-Добре, е малко да се разтоварим. И ти и аз... Особено ти! -при което двете се засмяха

-Ще отидем, лельо! Ще се радвам да се поразтоварим, да пазаруваме и да разговаряме по женски.

Хали продължи да хапва десерта си, а Мериан изпи и последната глъдка от портокаловия си сок.

-----------------------------------------

Момичето се беше прибрало в хотела. Тя пак си пишеше по скайпа с Амбър.

Amber: Хали, изледвах колието! Не мога обаче да разбера, все пак не съм учен като татко.

Halle: Нищо...

Amber: Проблемът е, че то изчезна след като направих ехксперимента...

Хали направи нацупена физиономия, но си помисли, че наистина вече трябва да забрави за гердана и просто да остави нещата така. Наистина момичето беше упорито, но вече не издържаше. Не искаше да крие всичко от родителите си и да занимава горката си приятелка с глупости. Каквото й да беше това, щеше само да си намери решение. Може би нямаше нужда и тя да се занимава с него. Амбър можеше да продължи да го изследва, но щеше да е напразно. Затова тя се запита дали е нужно сама да разнищва нещата. Светът пазеше дълбока тайна, която на човек му беше трудно да я разгадае.  

----------------------------------------

Halle: Амбър аз спирам да разследвам и да се занимавам с това бижу. Омръзна ми и реших да оставя всичко това. Така ще е най-добре.  

Amber: Наистина ли се отказваш?

Halle: Да... -тя смени бързо темата- Скоро ще се прибираме вкъщи. Нямам търпение да те видя. Трябва да си оговорим среща да се видим.

Amber: Ами рождения ти ден? Ще го празнуваш ли? Няма ли да направите някой купон? Сигурно баща ти планува нещо... Или леля ти?

Halle: Ами не знам какво точно плануват.  

Amber: Кога точно се прибирате?

Halle: След два дни.

Amber: Ясно! Ами, чао! Уморена съм и трябва да спя. Лека нощ!

Halle: Лека нощ, Амбър!

Хали се замисли. И взе окончателно решение. Тя щеше да забрави за колието и толкова. Щеше да продължи живота си нормално...

---------------------------------------

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 11 месеца
hash: 3e1238b962
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Великолепна история, Авторке, продължавай все така!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker