Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк Десета част
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 4529 пъти
Сребън вълк
Десета част
Хали се събуди в изключително добро настроение. Вече нямаше да се занимава с колието и всичко щеше да бъде на ред. Всичките й притеснения щяха да спрат да я тормозят. Тя погледна календара си. Утре беше рождения й ден. Тя се чудеше дали родителите й бяха й организирали някаква изненада. Изми си зъбите в банята и си облече тъмнозелената блуза и черния клин. Погледна към часовника. Часът показваше 7:30. Беше доста рано затова реши да се занимава с хобитата си. Заради гердана, тя нямаше време за тях... Момичето обичаше да рисува и да пише стихове и разкази. Умееше и да свири на пиано, но в момента нямаше възможност. Тя имаше специален дневник, в който си записваше творбите. Тя си го беше взела, очаквайки, че ще има повече време за това, но не се оказа така. Поне сега можеше малко да се наслади на таланта си. Хали грабна дневника и започна на пише:
Намерих аз гердан вълшебен
И взех го у дома
Не подозирах колко тайни крие
И сега се мъча с това
Защо го взех?
И аз не знам това...
В него се крие тайна сила
Нищо обаче не разбрах аз
Може би извънземни го крепят
Не знам и няма да узная
То изчезна от мен безследно
Това и беше краят
Не знаех аз какво да кажа
Освен да го забравя
Но ще зная, че крие се магия в него...
Хали го прочете и беше горе долу доволна от написаното. Тя добави и красива рисунка след него, която изобразяваше колието, до колкото можеше тя да си спомни. Момичето прибра тетрадката и отиде при леля си.
Мериан гледаше някаква комедия по телевизията. Джон беше излязъл. Леля й видя, че излиза и извика:
-Хали! Доста рано ставаш. Бях планирала да отидем в мола към обяд.
-Все едно, просто съм подранила.
Лаурет изпи цитронадата и каза:
-В колко часа искаш да отидем в мола?
-Към 11:00.
-Добре. Сега е 9:00 имаме време.
-Да.
Момичето грабна една книга от тези на ляла и зе зачете. Всъщност тя много обичаше да чете...
------------------------------------
Беше станало 10:55. Те бяха отишли в мола. Той беше доста голям. Имаше всякакви магазини. Хранителни, за дрехи, за сувенири, играчки, обувки, бижута, за сладолед и още много други. Лаурет каза, че иска да купи рокля за рождения й ден, защото утре нямало да има време. Те влязоха в Zara, която беше любимата марка на Хали.
-Е, каква си избираш?
-Тази лилавата. -момичето беше видяла красива тъмно лилава рокля с сребристи презрамки и триъгълно деколте.
Детето я премери и я хареса. Купиха я. Мериан купи и още неща, но те щяха да бъдат изненада за утре, затова не каза на племенничката си какво й е взела.
След пазаруването се отбиха в KFC, за да си отпочинат и да обядват. Хали си поръча чизбургер, картофки и кока-кола. Лаурет си взе пилешки хапки и хамбургер.
Тинейджърката не беше много гладна, но леля й очевидно беше. Момичето я попита:
-Мислиш ли, че съществуват магии?
Лаурет преглътна и каза:
-Според мен съществува магия, но не такава като феи, русалки и вълшебни пръчици. Тя е материална магия, която има свойството да се предаде в няколко неща. В интуиция, поглед в бъдещето, (това нещо врачките го притежават)... Съществува и материална магия, коятоима свойството да прави така, че да изчезват разни неща от дома ти. Дали ще е дистанционното, обувката ти или джобния ти часовник-тя се засмя- но все пак трябва да е нещо в малки размери. Например на никой човек не му се е случвало да се събуди и телевизора да е изчезнал, е разбира се, ако някой човек не го е откраднал, но това вече е друга тема. Говорим за магията. Значи хората използват наменуванието полтъргайс, когато не могат да намерят нещо. Но полтъргайса не съществува, просто или не могат да сиспимнят къде са го оставили или е изчезнало благодарение на материалната сила. Но тя не може да го държи при себе си вечно. Най-много една седмица. Не ти ли се е случвало да загубиш нещо и да обърнеш къщата наопаки. О след време го намираш на необичайно място или на място където вече си бил търсил.
-Да....
-Ако ме питаш за такъв вид магия, значи съществува. А за медиумичната сила на съзнанието и предприемчивостта на мозъка, тоест интуицията също може да се определи като някакъв вид магия. Разбира се не можем да кажем, е тези неща са точно магия и за това се използва името "Материална Магия".
-И тя не включва извънземни, русалки...
-Не. Тя е съвсем реалистична, но някои хора дори не разбират че съществува.
-И откъде с научила всичко това?
-Ами чела съм доста книги.
Това беше вярно. Мериан беше доста умен човек. Имаше богат речник на изказване. Хали се беше замислила и каза:
- Защо ми купуваш рокля? Да не би да искаш да я облека за някакво... Тържество?
Лаурет не искаше да издава изненадата, че утре беше й подготвена изненада.
-Не скъпа, просто когато ти купувам дрехи, дори да са за подарък за рожден ден искам да ги видиш и премериш, за да съм сигурна, че ти стават.
-Ясно... -момичето не беше доволна много от този отговор-Ще ми отговориш ли на един въпрос?
-Разбира се! Какъв е той?
-Ами, винаги съм се чудела какво става след смъртта? Наистина ли умира, изцяло или...
-Не. Душата ти е вечна и когато човек умре, тялото му спира да функционира. Тогава душата излиза от него и както казват в църквата се превъзнася в по-хубаво място.
-Вярно ли е че се прераждаме?
-Не! Това е индийска вяра. Ние христианите знаем, че всъщност тя няма какда се прероди, а просто си отива на небето, в така нареченото място "Рай". -тя изяде и последното пилешко крилце и продължи- Как така изведнъж се заинтересува за това? Преди като се опитвах да ти ги обяснявам тези неща ти казваше, че не те интересуват.
-Просто пораснах и сега искам повече неща да знам. Все пак колкото по-голям си на възраст, толкова по-мъдър и знаещ си.
-Да. Хайде започвай да ядеш, че храната ти ще изстине и няма да е хубава за ядене, а пък сега в обяд и сигурно си гладна.
Детето почна да се храни. Тя беше замислена какли ще, е да прекара утре. Все пак ставаше на 15... Но тя не знаеше какво прекрасно изживяване ще е...
-------------------------------------------
Хали едва ли щеше да продължи да разследва бижуто, пък и все пак не беше у нея. Историята скоро ще приключи...
|
