Споделена история от Измислени истории |
Сребърен вълк 1/11 част
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 4785 пъти
Сребърен вълк
1/11 част
Хали се събуди и скочи от леглото. Погледна календара. Денят беше отбелязан със сърчице. Днес беше рождения й ден! Мериан влезе радосна и каза:
-Честит рожден ден! Реших да ти донеса закуска в леглото.
-О, лельо нямаше нужда!-детето се върна в леглото
-Напротив. Човек има рожден ден само веднъж в годината. Редно е другите да се отнесат специално към него.-тя постави таблата върху нощното шкафче.-Съжалявам, че трябва да прекараш този ден в хотела, а не у дома с роднините и приятелите ти.
Тинейджърката се натъжи.
-Да. Малко е гадно, че така се пада.
-Ако бяхме намерили билети за Ню Йорк за днес веднага щяхме да ги купим, но за жалост не останаха свободни.
-Няма нищо... Е, храната изглежда много вкусна и изкушаваща.
-Да. Много се старах да я приготвя както ти я харесваш.
-Благодаря!
Лаурет излезе от стаята.
Закуската наистина беше изкушаваща. Имаше сандвичи с масло, сирене, салам и домати, бананов сок и крем брюле с две топки шоколадов сладолед.
Хали както винаги не беше особено гладна, но това беше любимото й ядене, напитка и десерт. Тя изяде единия сандвич и изпи сока, хапна от крема и стана. Оправи се в банята, облече официален тоалет и отиде при баща си.
Джон все още се опитваше да намери билети за днес. Щом я видя извика:
-Хали! Честит рожден ден!
-Благодаря, татко! Какво правиш?
-Все още следя за билети.
Момичето се натъжи, че няма да може да прекара рождения си ден у дома. Тя взе дневника си и седна на дивана. Написа още един стих и се замисли. Наистина не беше честно, че стана така. Тинейджърката реши да се обади на Амбър.
-Ало, Амбър.
-Честит рожден ден, Хали! Кога ще си идваш?
-Най-рано утре.
-Какво!? Но днес...
-Знам, че днес е рождения ми ден, но няма билети. Има само за утре и за след седмица.
-Но това е ужасно.
-Така е. Просто исках да ти кажа, за да не ме чакаш. Чао.
-Чао.
Лаурет седна на дивана до нея.
-Мила, готова ли си да ти дам подаръците.
-Да...
-Добре, тогава. Сложила съм ги в твоята стая на леглото. Отиди да ги отвориш.
Хали отиде в стаята си. Имаше пет малки кутийки.
-Е, какво чакаш? Отвори ги.-каза Джон- Синята е от мен.
Тя взе синята и я отвори. В нея имаше красиви халкички от бяло злато с рубин.
-Реших да ти купя обици, защото имаш само няколко чифта, които ти станаха малки и тези, с които си сега. Сега можеш да си ги сменяш.
-Благодаря, тате! Много са хубави! Сигурно са стрували милиони.
-Не, бяха милиони, но доста скъпички. Но ти ги заслужаваш. Пък и така ти се реваншираме, че не можахме да организираме всичко и сега да сме си у дома. Е, харесват ли ти.
-Да, страхотни са. Ще си ги сложа, само да махна старите.
-Не бързай. Можеш да си ги сложиш утре.
-Добре!
Мериан приближи и каза:
-Моят подарък е оранжевата кутийка с червената панделка.
Рожденничката го отвори. В него имаше диамантени обички с обков от сребро.
-И тези са великолепни!-радостно възкликна Хали
-Радвам се, че ти харесват. В зелената кутийка с кафяви раета е от чичо ти Дилън.
-Чичо Дилън!?
-Да. Той ми даде подаръка за всеки случай, ако не можем да се приберем у дома за рождения ти ден, както стана. Отвори го, хайде!
В него имаше златна гривна обкичена с топази. И този подарък й хареса много.
-Надявам се да ти харесва.
-Естествено!
-А тази с розовите кръгчета е от майка ти.
-От мама!?
-Да. Тя я беше купила отдавна и беше решила да т ги подари, когато станеш на 15. Но щом я няма...
В кутийката имаше истински лилав диамант с формата на сърце, на него висеше триъгълниче от злато на който беше издълбано: I will always be with you!(Винаги ще бъда с теб!). Тя се насълзи но бързо го прикри.
-Много е хубаво! Ще го нося, като талисман.
-Това беше идеята и на майка ти.-каза Мериан
-Така ли?
-Да. Явно двете мислите еднакво.-той се засмя
-Да... Сигурно...
-А тази последната е от всички ни.
Хали я отвори. В нея имаше билет за Ню Йорк. Джон и Мериан извикаха едновременно:
-Изненада! Стягай си багажа, защото след час заминаваме у дома.
-Това е чудо! Значи все пак ще се приберем!?
-Да.
-Как го намерихте?
-Баща ти се поразрови и немри.
-Но... Той е само един. Ами за вас?
-Естествено, че има още два билета, но понеже подаръците са за теб сложихме само твоя в кутията.
-Много се радвам! Благодаря ви!
Момичето започна да си оправя багажа. Когато беше готова тя седна на леглото, за да си отпочине.
Джон извика:
-Хайде, взимай си сбогом с апартамента и тръгваме.
Хали наистина беше щастлива, че все пак щешеда прекара рождения си ден у дома.
-------------------------------------------
Тримата вече се намираха в самолета. Беше 11:30. Щяха да са си в Ню Йорк само след десет минути. Хали гледаше през прозореца. Виждаха се само облаците и малка част от небето. Постоянно се чуваше гласа на пилота, който обясняваше кога ще се приземят. Мериан и Джон играеха на шах, който беше магнитен, за да не им изпопадат фигурите. Бащата на момичето я попита дали иска да се пробва, но тя отказа. Не й се занимаваше сега с игри,а само да се приберат час по скоро.
Стюардесата дойде с количката с храна. Хали искаше само нещо за пиене, изобщо не усещаше глад. Леля й й взе кока кола и сандвич с фъстъчено масло. Момичето си изпи колата и се загледа отново през прозореца. Харесваше й да разглежда пейзажа навън докато пътуваше.
Самолетът почна да се приземява. Когато слезе всички излязоха и се запътиха към летището, за да си приберат багажа.
Хали набързо намери своя, но трябваше да чака дълго време докато лентата тръгне. Джон и Мериан също намериха своя. Когато всичко беше приключено те си взеха такси и се прибраха у дома.
Къщата им беше на два етажа. Беше една от най-хубавите в квартала. Имаха огромен хол, хубава кухня, няколко телевизора, престижни и скъпи дивани, красиво пиано и още много неща. Имаше стълби, с които се стигаха до горния етаж. Там имаше три стаи. Едната беше на Хали, втората на Джон, а последната за гости, ако някой им дойде с приспиване. Разбира се леля Мериан не живееше тук, а чак в другия край на Ню Йорк. Тя също имаше хубава къща. Двамата с чичо Дилън я поддържаха. Тя беше решила да поотпусне с племенничката си и тримата с Джон да заминат за Маями. Дилън овещаваше Хали, че и той ще тръгне с тях, но имаше проблеми в раотата и трябваше да остане. Мериан и Дилън не можеха да имат деца, но се радваха, че имат прекрасна племенничка...
Още като влязоха кучето им Пламък се хвърли върху тях. Хали много се зарадва като г видя. Не беше с него цяла седмица...
Лаурет попита племенничката си дали ще й изсвири нещо на пианото.
Момичето седна на столчето и попита:
-Кое произведение? Мога да свиря одата на радоста, лебедово езеро, по Елиза...
-По Елиза ми е любима.
-Добре!
Тя засвири великолепната мелодия. Мериан се намести на дивана и се заслуша в захлас. Джон също се зарадва, че дъщеря му може да свири толкова добре. Рожденничката свърши и се усмихна.
-Браво! Беше перфектно!-каза леля й
Баща й се сети, че трябваше да купи много неща за парти изненада. Той стана и каза на момичето:
-Трябва да отида до работата за малко. Ще се върне след час. Чао!
-Чао, татко!
-Чао, Джон!-Мериан погледна към Хали- Е, как ти се иска да прекараш този хубав ден?
-Незнам... Достатъчно ми е, че съм си у дома.
-Да. Но как си представяш, ако някой ти направи парти изненада за рожден ден? Как искаш да бъде партито ти?
-Като за начало искам да е спокойно и нормално парти. Бих поканила приятелите и роднините си. Да има торта, сладкиши и соленки. Красива музика, да танцуваме и да се забавляваме... Мисля, че е само това. За едно 15 годишно момиче е достатъчно.
-И аз бих поискала такова парти. Дори да не съм на 15, а на 36 години. По душа съм тинейджър, като теб.
-Така е...-тя погали Пламък и отиде да погледа малко телевизия...
-----------------------------------------
|
