Сребърен вълк 1/11 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97959)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23060)
 Секс и интимност (11362)
 Тинейджърски (20301)
 Семейство (4912)
 Здраве (7898)
 Спорт и красота (4122)
 На работното място (2211)
 Образование (6036)
 В чужбина (1306)
 Наркотици и алкохол (938)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13391)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Сребърен вълк 1/11 част
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 2491 пъти
Сребърен вълк

1/11 част

Хали се събуди и скочи от леглото. Погледна календара. Денят беше отбелязан със сърчице. Днес беше рождения й ден! Мериан влезе радосна и каза:

-Честит рожден ден! Реших да ти донеса закуска в леглото. 

-О, лельо нямаше нужда!-детето се върна в леглото 

-Напротив. Човек има рожден ден само веднъж в годината. Редно е другите да се отнесат специално към него.-тя постави таблата върху нощното шкафче.-Съжалявам, че трябва да прекараш този ден в хотела, а не у дома с роднините и приятелите ти.

Тинейджърката се натъжи.

-Да. Малко е гадно, че така се пада.

-Ако бяхме намерили билети за Ню Йорк за днес веднага щяхме да ги купим, но за жалост не останаха свободни. 

-Няма нищо... Е, храната изглежда много вкусна и изкушаваща. 

-Да. Много се старах да я приготвя както ти я харесваш.

-Благодаря! 

Лаурет излезе от стаята.

Закуската наистина беше изкушаваща. Имаше сандвичи с масло, сирене, салам и домати, бананов сок и крем брюле с две топки шоколадов сладолед. 

Хали както винаги не беше особено гладна, но това беше любимото й ядене, напитка и десерт. Тя изяде единия сандвич и изпи сока, хапна от крема и стана. Оправи се в банята, облече официален тоалет и отиде при баща си.

Джон все още се опитваше да намери билети за днес. Щом я видя извика:

-Хали! Честит рожден ден! 

-Благодаря, татко! Какво правиш?

-Все още следя за билети. 

Момичето се натъжи, че няма да може да прекара рождения си ден у дома. Тя взе дневника си и седна на дивана. Написа още един стих и се замисли. Наистина не беше честно, че стана така. Тинейджърката реши да се обади на Амбър. 

-Ало, Амбър. 

-Честит рожден ден, Хали! Кога ще си идваш?

-Най-рано утре.

-Какво!? Но днес...

-Знам, че днес е рождения ми ден, но няма билети. Има само за утре и за след седмица.

-Но това е ужасно.

-Така е. Просто исках да ти кажа, за да не ме чакаш. Чао.

-Чао.

Лаурет седна на дивана до нея. 

-Мила, готова ли си да ти дам подаръците.

-Да...

-Добре, тогава. Сложила съм ги в твоята стая на леглото. Отиди да ги отвориш.

Хали отиде в стаята си. Имаше пет малки кутийки.

-Е, какво чакаш? Отвори ги.-каза Джон- Синята е от мен.

Тя взе синята и я отвори. В нея имаше красиви халкички от бяло злато с рубин. 

-Реших да ти купя обици, защото имаш само няколко чифта, които ти станаха малки и тези, с които си сега. Сега можеш да си ги сменяш.

-Благодаря, тате! Много са хубави! Сигурно са стрували милиони.

-Не, бяха милиони, но доста скъпички. Но ти ги заслужаваш. Пък и така ти се реваншираме, че не можахме да организираме всичко и сега да сме си у дома. Е, харесват ли ти.

-Да, страхотни са. Ще си ги сложа, само да махна старите.

-Не бързай. Можеш да си ги сложиш утре.

-Добре!

Мериан приближи и каза:

-Моят подарък е оранжевата кутийка с червената панделка. 

Рожденничката го отвори. В него имаше диамантени обички с обков от сребро.

-И тези са великолепни!-радостно възкликна Хали

-Радвам се, че ти харесват. В зелената кутийка с кафяви раета е от чичо ти Дилън.

-Чичо Дилън!?

-Да. Той ми даде подаръка за всеки случай, ако не можем да се приберем у дома за рождения ти ден, както стана. Отвори го, хайде!

В него имаше златна гривна обкичена с топази. И този подарък й хареса много.

-Надявам се да ти харесва.

-Естествено!

-А тази с розовите кръгчета е от майка ти.

-От мама!?

-Да. Тя я беше купила отдавна и беше решила да т ги подари, когато станеш на 15. Но щом я няма... 

В кутийката имаше истински лилав диамант с формата на сърце, на него висеше триъгълниче от злато на който беше издълбано: I will always be with you!(Винаги ще бъда с теб!). Тя се насълзи но бързо го прикри. 

-Много е хубаво! Ще го нося, като талисман.

-Това беше идеята и на майка ти.-каза Мериан

-Така ли?

-Да. Явно двете мислите еднакво.-той се засмя

-Да... Сигурно...

-А тази последната е от всички ни. 

Хали я отвори. В нея имаше билет за Ню Йорк. Джон и Мериан извикаха едновременно:

-Изненада! Стягай си багажа, защото след час заминаваме у дома.

-Това е чудо! Значи все пак ще се приберем!?

-Да.

-Как го намерихте?

-Баща ти се поразрови и немри.

-Но... Той е само един. Ами за вас?

-Естествено, че има още два билета, но понеже подаръците са за теб сложихме само твоя в кутията. 

-Много се радвам! Благодаря ви!

Момичето започна да си оправя багажа. Когато беше готова тя седна на леглото, за да си отпочине.

Джон извика:

-Хайде, взимай си сбогом с апартамента и тръгваме.

Хали наистина беше щастлива, че все пак щешеда прекара рождения си ден у дома. 

-------------------------------------------

Тримата вече се намираха в самолета. Беше 11:30. Щяха да са си в Ню Йорк само след десет минути. Хали гледаше през прозореца. Виждаха се само облаците и малка част от небето. Постоянно се чуваше гласа на пилота, който обясняваше кога ще се приземят. Мериан и Джон играеха на шах, който беше магнитен, за да не им изпопадат фигурите. Бащата на момичето я попита дали иска да се пробва, но тя отказа. Не й се занимаваше сега с игри,а само да се приберат час по скоро. 

Стюардесата дойде с количката с храна. Хали искаше само нещо за пиене, изобщо не усещаше глад. Леля й й взе кока кола и сандвич с фъстъчено масло. Момичето си изпи колата и се загледа отново през прозореца. Харесваше й да разглежда пейзажа навън докато пътуваше.  
Самолетът почна да се приземява. Когато слезе всички излязоха и се запътиха към летището, за да си приберат багажа. 

Хали набързо намери своя, но трябваше да чака дълго време докато лентата тръгне. Джон и Мериан също намериха своя. Когато всичко беше приключено те си взеха такси и се прибраха у дома. 

Къщата им беше на два етажа. Беше една от най-хубавите в квартала. Имаха огромен хол, хубава кухня, няколко телевизора, престижни и скъпи дивани, красиво пиано и още много неща. Имаше стълби, с които се стигаха  до горния етаж. Там имаше три стаи. Едната беше на Хали, втората на Джон, а последната за гости, ако някой им дойде с приспиване. Разбира се леля Мериан не живееше тук, а чак в другия край на Ню Йорк. Тя също имаше хубава къща. Двамата с чичо Дилън я поддържаха. Тя беше решила да поотпусне с племенничката си и тримата с Джон да заминат за Маями. Дилън овещаваше Хали, че и той ще тръгне с тях, но имаше проблеми в раотата и трябваше да остане. Мериан и Дилън не можеха да имат деца, но се радваха, че имат прекрасна племенничка...

Още като влязоха кучето им Пламък се хвърли върху тях. Хали много се зарадва като г видя. Не беше с него цяла седмица...

Лаурет попита племенничката си дали ще й изсвири нещо на пианото. 

Момичето седна на столчето и попита:

-Кое произведение? Мога да свиря одата на радоста, лебедово езеро, по  Елиза...

-По Елиза ми е любима.

-Добре!

Тя засвири великолепната мелодия. Мериан се намести на дивана и се заслуша в захлас. Джон също се зарадва, че дъщеря му може да свири толкова добре. Рожденничката свърши и се усмихна.

-Браво! Беше перфектно!-каза леля й

Баща й се сети, че трябваше да купи много неща за парти изненада. Той стана и каза на момичето:

-Трябва да отида до работата за малко. Ще се върне след час. Чао!

-Чао, татко! 

-Чао, Джон!-Мериан погледна към Хали- Е, как ти се иска да прекараш този хубав ден?

-Незнам... Достатъчно ми е, че съм си у дома.

-Да. Но как си представяш, ако някой ти направи парти изненада за рожден ден? Как искаш да бъде партито ти?

-Като за начало искам да е спокойно и нормално парти. Бих поканила приятелите и роднините си. Да има торта, сладкиши и соленки. Красива музика, да танцуваме и да се забавляваме... Мисля, че е само това. За едно 15 годишно момиче е достатъчно.

-И аз бих поискала такова парти.  Дори да не съм на 15, а на 36 години. По душа съм тинейджър, като теб. 

-Така е...-тя погали Пламък и отиде да погледа малко телевизия...

-----------------------------------------

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 3 месеца
hash: 80d43f0d21
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

1.   Още една част и историята свършва. Сега ще мисля нова.

П. П. Пишете коментарчета! :)

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: d75683ab73
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

2.   Интересно :)

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: beaeae70a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

3.   Много ми хареса, ама какво толкова като на рождения си ден не е с приятели. Ще ги види на следващия ден и тогава ще празнуват... Като изключим тази глупост, историята ти много ми хареса.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 80d43f0d21
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

4.   Може да си права, че е глупост, но просто исках да стане малко по-интеерестно.

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker