Споделена история от Измислени истории |
Зловещата тайна 3/3
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 4602 пъти
–Мери! Мери! Събуди се! – прошепва нежно майка й. Тогава Мери скача от дивана и се оглежда. Още е във вилата.
–Какво? Какво стана? – попита забързано тя.
–Заспала си, докато гледаш телевизия! Обличай се, ще ходим на плаж! – отвръща Ема.
Мери се качи на втория етаж и право в своята стая. Облича си банския и си взима плажната чанта като слага всичко необходимо вътре.
Като излиза от стаята си вижда едно момиче. Поправка-същото момиче! Тя посяга към резето на вратата, но не можа да го напипа.
–Остави ме намира! – изкрещява тя и слиза по стълбите тичешкжм, осъзнала, че не е сънувала.
–Мери, какво има? – пита я Алан.
–Тате, тате! Горе има някой! – крещи Мери и си поема въздух.
Те се качват горе, проверяват всички стаи, (без розовата) и установяват, че няма никой.
На следващия ден Мери пак чува смях. Този път се ядосва и се качва пак на втория етаж. Момиченцето пак е там.
–Спри да ме тормозиш! – започва пак да крещи тя – Махни се ваднъж завинаги от живота ми! – вика и връхлетява в спалнята на родителите си. – Мамо, тате! Събудете се!
Те веднага стават.
–Изслушайте ме, моля Ви! – казва им тя – Вчера два пъти видях едно момиче. Тя е призрак! Мина през розовата врата. Има светло кестенява коса, зелени очи и розовоа рокля!
Майката почва да плаче. Бащата я успокоява.
–Какво има? – пита Мери.
–Преди – започва бащата – преди теб, имахме дете. Беше момиче. Същото, което описа ти. Много я обичахме и давахме всичко за нея! Знаеш, преди тук живеехме. Един ден тя си покани приятелки тук. Те й завиждаха за всичко, което тя имаше. Искаха й злото. Когато бяха в нейната стая, с розовата врата, една от приятелките й скочи и почна да я предизвиква. Момичето хукна по стълбите, а след нея и нашата дъщеря. Не знам как точно стана, но детето ни се запрепъна и падна по стълбите. Когато ние дойдохме при нея, тя имаше огромна кървава рана на главата. Докато я закараме до най-близката болница, я загубихме. Мислихме да продадем вилата. Съжалявам, Мери.
Всички се умълчаха. Майката тихо плачеше. Мери се изправи и излезе от тяхната стая. Отиваше към розовата врата.
Тя посегна към резето. Дръпна го и се отвори! Тя вляза вътре. Всичко бе в розово, както и бе очаквала. На леглото бе момичето призрак. Мери тежко преглътна, защото то я беше забелязало.
–Виж, съжалявам, че си починала толкова малка. Не съм искала така да стане. Много, много съжалявам. – каза Мери и една гореща сълза се спусна по алената й буза –Сестричке.
–И аз много съжалявам. – на свой ред почна да плаче призрака и прегърна сестра си – Не исках да те изплаша! Просто исках да видя сестра си! Малката сестричка, за която винаги съм мечтала!
След като дълго плачеха и най-накрая спряха, да се извиняват една на друга Мери я попита:
–Как се казваш? – попита тя сестрата си призрак и избърса една сълза.
–Мери. Мери Стюарт. – отвърна и се усмихна.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: ac41368828 |
|
1. Извинявай, че ти го казвам, но тази част не върви. Предните две бяха хубави, но... Това вече стана тъпо...
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: c939a30bdb |
|
2. Последните изречения, с които завърши ми хареса много! Но... пишеш много неточно, наистина. Имаш въображение, не спирай да го развиваш, изпадай в малко повече подробности и оправи времената! ;) Целувки, имаш потенциал.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: f266d2c9f5 |
|
|
