Споделена история от Измислени истории |
Петък 13
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 5874 пъти
Първа част
Часът беше 6:30, ден петък и будилника звънеше на пожар. Той искаше да събуди оспалата се Алексис, която трябваше днес да замине с класа си на екскурзия за една седмица до Париж. Днес беше фаталния ден Петък 13 и тя се чудеше, защо точно днес трябваше да заминават. И все пак се радваше, че ще ходи. Не всеки ден ти се отдаваше шанс да заминеш за Париж.
Алексис спря будилника си и стана от леглото. Тя разтърка очи и погледна към приготвения й от вчера багаж. Състоеше се от синьозеления й куфар, тъмносинята си раница и малката сива чантичка за телефона и джобните.
Алексис отиде в банята и си изми зъбите. Тя имаше тъмно кестенява коса и сини очи. Това, което обаче беше странно за нея е, че момичето никога не се страхуваше. Или поне не го показваше. Гледаше много фантастики и филми на ужасите, но без да се стряска и да сънува кошмари. Обожаваше Хелуин, събираше бонбони и костюмите на съседите й не я плашиха, нито пък глупавите им номера, с цел да стреснат децата. Всъщност беше любимия й празник, не само, защото беше забавно, но и за това, че беше родена точно тогава. На Си Светии обличаше страшни костюми, а на другия ден на 1 ноември празнуваше рождения си ден.
Алексис се оправи в банята и се облече. Сложи си жълтата блузка, лилавия клин, коженото си, бежаво яке, маратонките си на Puma и грабна куфара и чантите си. Слезе долу, където майка й, Амбър седеше на дивана и пиеше нервно от кафето си. Момичето остави багажа си до хладилника и взе кутия корнфлейкс и шише мляко. Направи си закуска и без особено голям апетит взе една лъжица и започна да се храни. Амбър остави чашата с кафето на масичката до нея и стана от дивана.
-Добро утро, скъпа! Вълнуваш ли се за екскурзията?
-Да... -каза тинейджърката безразлично, но без да слуша особено майка си
-Добре ли спа?
-Да, мамо...
-Е, ами кажи ми какво смяташ да правиш в Париж. Например ще отидеш ли в Лувара, да видиш Мона Лиза или ще отидеш на айфеловата кула?
-Не знам. Където ни откара училищния автобус. -засмя се тя без да мисли какво казва
Майка й я погледна учудено и промълви:
-Но, вие ще пътувате със самолет. Автобуса няма да ви води. Все пак не можеш да отидеш без самолет от Лос Анджелис чак до Париж.
-Все едно. Тогава където ни откара госпожата. Аз все пак съм само на 14 години. Не мога да се разхождам сама в непознат град, в непозната държава.
-Разбира се! Аз няма и да ти позволя да се мотаеш сама. Просто те питам къде би искала да отидеш.
-Незнам...
-Добре мила, самолета излита в 9:30 часа. Сега е 6:50. Трябва да тръгнем от тук до летището в 7:30. Там ще намерим класа ти. Трябва да дадеш куфара си за багажника на самолета. После да си покажеш паспорта... В теб е нали?
-Да...
-И... Ами мисля, че ще се оправиш, нали?
-Да, естествено. Все пак ще съм и с класа си и с госпожата. Няма да се изгубя или пък да ме отвлекат така, че спокойно.
Алексис се загледа в електронния часовник и чакаше да стане 7:30. Амбър отпи от кафето си и се зарови в чантата си, за да намери ключовете от колата. Когато ги намери каза:
-Хайде, скъпа да тръгваме. 7:20 е, но да тръгнем по-рано за всеки случай.
-Добре, мамо. -момичето грабна багажа си и излезе навън. Двете с майка й скочиха в колата и тя потегли.
Изведнъж заваля дъжд, което беше обичайно за месец октомври, който беше сега. Алексис се усмихна и се загледа в капките, които се стичаха по прозорците на колата...
-------------------------------------------
|
