Кучешки живот - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97775)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23012)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7878)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Кучешки живот
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 2678 пъти
Аз съм все още едно мъничко кученце. Сгушен съм в скута на майка ми и се топля в меката й козина. Двете ми сестрички се боричкат и се дърпат за ушите. Но аз съм много страхлив и не смея да се присъединя към играта им...

Скоро се появи млада жена с приветлива и радостна усмивка. Тя ни отдели от мама и ни постави в стъклен голям кафез. Там беше постлано с меки и сребристи одеялца. Имаше храна и вода. Жената ни затвори там, а други хора отведоха майка ми нанякъде. Уплаших се. Сестричките ми спряха да се закачат и се свиха до мен. И тримата се бяхме сгушили в ъгъла, като треперехме. Намирахме се в зоомагазин. Навсякъде имаше хора, които ни гледаха. В другите кафези до нас също имаше мънички и уплашени кученца, които бяха отделени от майка си.  

На табелката на нашия кафез беше поставена табела, на която пишеше:

"Чистокръвна порода Ши Тцу. Цена 400. 00. "

Едно момиче се заплесна по едната ми сестричка. След време, я отделиха от нас и й я дадоха. Ние се уплашихме още повече. След час купиха и другата ми другарка. Сега бях само аз. Все още не знаех какво точно става. Все още бях толкова объркан...

-------------------------------------------

Беше станало вечер. Продавачката с приветливата усмивка подшушна нещо на управителя си и той сякаш се съгласи. Тя дойде до моя кафез. Отключи го и ме хвана нежно. Аз се разтреперих, но тя ме успокои. Сложи ме в кашон и ме постави в колата си. Потеглихме за нейната къща. Като пристигнахме тя ме пусна на земята. Аз само стоях, треперих и не смеех да направя и стъпка, от страх, че ще ми направи нещо. Тя дойде до мен и ми каза:

-Аз съм Наталия. Това е моя дом. Няма от какво да се плашиш. Ще се грижа за теб докато не те вземат други хора. Ще ти викам Томи.  

Тя стана и седна на дивана. Повика ме, но аз все още бях уплашен. Свих се в коридора. Тук всичко беше сиво и самотно. Наталия нямаше семейство.  

Тя се огледа наоколо и извика:

-Сам! Ела, тук, за да се запознаеш с някого.  

Изведнъж от другата стая излезе старо и голямо куче, порода ротвайлер. Той легна до мен и ме загледа с приятелски поглед. Наталия се зарадва.

Аз се запознах със Сам и станахме приятели. Започвам да свиквам тук...

---------------------------------------------

Мина време. Вече не се страхувам. Наталия водеше мен и Сам на разходки, на плажа, в парка... Прекарвам си много добре...

Дните се нижат бързо. Минаха пет месеца от както, Наталия ме прибра в дома си. Но сега и двамата сме много разстроени. Преди две седмици, Сам умря от дълбоката си старост... Аз го приех много болезнено...

Сега си стоя на дивана. Изведнъж телефона зазвънява и Наталия вдига. Стопанката ми изглежда много тъжна след разговора. Но се опитва да го прикрие с усмивка.  

Тя ме грабва и ме занася при ново семейство. Знаех, че този ден ще дойде, защото тя ме предупреди. Наталия ще остане съвсем сама, без мен и Сам...

Новите ми стопани ме отвеждат в голяма и хубава двуетажна къща. Те са много богати. Глезят ме и ме хранят със скъпи храни, забавляват ме... Те имат едно малко момиченце, на име Лола, което си играе с мен... Нарекоха ме, Чип. Но аз съ свикнал с името си Томи. Все пак харесвам новите си стопани...

--------------------------------------------

След време семейството ме откарва в болница. Лявата ми лапичка много ме боли. Ветеринарят им казва, че съм заразен с кучешка болест, която майка ми е притежавала, и затова аз и сестрите ми са болни от нея.  

Той им казва лошата новина, че трябва да ме приспят с инжекция, за да не се мъча с болките. Лола се разплаква, а родителите й я успокояват. Ветеринарят взима инжекция и я забива в краченцето ми. Цялото ми тяло изтръпва. Болката минава. Отпускам се. Очичките ми постепенно се затварят и изведнъж виждам ярка слънчева светлина. Тя изчезва и разбирам, че се намирам в красива и цветна поляна. Там виждам как сестричките ми си играят, а майка ми щастливо подскача след тях. Сам също е там. Щом ме виждат, те идват при мен и всички заедно се впускаме във весели и спокойни игри. Да, сега съм на небето. Аз и моето семейство. Сега най-сетне съм щастлив...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 1 месец
hash: 29735620d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Пуснах "Кучешки живот" отново, защото модераторите я бяха изстрии. :)))
Авторката

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 95c33540f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Колко сладко и тъжно в същото време... Добър/ра си в писането на истории и ми харесва как пишеш, в началото малко си объркал/а времената, но после е супер :) Ставаш за писател/ка и ако имаш някакви оригинални идеи може да започнеш да пишеш истории в alle. bg :) ? хх

- ?.

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: b333afb792
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Историята е написана много добре, увлекателна е. Само заглавието като че ли не е много уместно-поне на мен ми навява негативна асоциация.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 1 месец
hash: 29735620d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Ми да имам оригинали. Като например "Сребърен вълк". И междудругото съм момиче номер 2 :))

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker