Споделена история от Измислени истории |
Прасенцата, Батман и всичко останало
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4620 пъти
Значи… имало едно време две прасенца, които много обичали да си седят в къщичката от тухли. Та, Пенчо дето работел в консерваторията отишъл на плаж, обаче водата била много студена защото някой забравил хладилника отворен. Пенчо отишъл и погледнал вътре… видял сирене и потреперил от страх. А плажната кърпа, с която бил обвит придобила неговото движение и настръхнала. Та, Пенчо, чийто живот бил пренаситен с пренаситености и наситености си купил една риба и си отишъл в къщи. Тя много се спекла. Ужасно. При 200?С! Обаче, понеже трябва да споменем и за другото прасенце дето се казвало Муфтьо ще отбележим, че през това време то седяло и си бъркало в нослето.
Третото прасенце обаче донесло картофи на жар за обяд. Всички прасенца и непрасенца се зарадвали, защото вече били изгладняли от много седене и обичане в къщичката от тухли. Но не се знаело всъщност дали тяхната къщичка реално била от тухли или тези тухли или по-скоро 'тухли' били за заблуда на вражески настроените прасенца. По-скоро тяхната къщичка си било едно добре скрито бомбено убежище. Което те били населили след Втората световна война и което в последствие се оказало пещ за тела… Но както и да е. Това няма особена връзка с нашия разказ и вероятно читателят би се отегчил от тези подробности, които всъщност изобщо не са важни, а и още повече изобщо не са нужни, но за това пък какво би бил нашият разказ и какво би си помислил нашият мил читател, ако не бяхме споменали тези иначе съвсем незначителни подробности… Но въпреки гореспоменатите неподробности Пенчо си изял рибата и нежно си облизвал копитцата.
(Бел. авт. - всъщност трите прасенца въобще не били прасенца, ами били снайперисти-анархисти изгонени от Германия през 2038г., преселили се в Египет през 3621г. )
Пенчо се прибрал в къщи при другите прасенца, които пържели картофи на скара във вода и си казал: 'Ех, ако не бях изял рибата… Сега щях да ям задушени картофи и баница. ', а другите прасенца (Муфтьо, Спас, Спатрахил и Геновев) подушили нещо миризливо от устата на Пенчо и го попитали: 'Ти ко прайш? ' и той казал 'Ми нищо' и те му казали 'Ами хубу' и той казал 'Ми сеа ко ше прайм? ' и те му казали 'Ми нищо' и той казал 'Ами хубу'. Това обаче не било достатъчно на прасенцата… някой гръмко се провикнал 'ПОГООООО! ' И докато Пенчо се усети… ми че той бил на дъното на камарата. Разхвърчали се насам натам картофи, вилици, части от дрехи… Пенчо се измъкнал невредим и седнал опарцаливен на пейката пред бомбоубежището на трите прасенца-снайперистчета. И тогава отново дошла Златната Рибка и му казла (на Пенчо) 'Ей, братле, то хубаво, ама, викам поне второто ти желание да бъде по-желание, а? И Пенчо й вика : 'Ми то кво няма? Аз тука седя си и си мисля - да дойде една златна рибка да вземе ли? - и ей го на! - гледам - златната риба седи до мене и ми се пули усмихващо и ми вика - братле, стига с това пого, ама няма, си викам аз и продължавам да викам - погоо, погоо, гледам - а! - пого, после гледам - пак а! - пак пого и накрая си викам - бе ко гледам и аз, и спирам да гледам и… посредата сядам да ям рибата си, пък тя златна и ми вика, ей братле, стига с това пого а? И си мисля после - тия пък изпозаспали като мухи по мед, ама не ми пука, си викам и сядам аз да си доизям рибата, пък тя златна и ми вика - ей, братле, стига с това пого, а?
И точно в този момент Геновев се провикна от другата стая: 'Мама му еба! Къде са ми ключовете? ' Геновев всъщност бил тайна агентка на ЦРУ и като казал, че ключовете му ги няма, тва били ключовете от неговия супер-дупер мощен автомобил, който от съображения за несигурност криел в купата със сено. Ситуацията била толкова трагична, понеже спешно трябвало да отиде до тоалетната, а нали ги знаете тайните агентки - никога не ходили в тоалетната без супер - дупер чантичките си, а неговата била в колата.
Обаче тайният агент-агентка решил да отиде на гости на прасенцата автороботи, които всъщност в този момент водели война с троглобионтите за завоюване на матрицата. И изведнъж: 'О, Шлака' казал си Геновев преди да бъде уцелен от бомба-майтапчийка, която му се изсмяла и… … не се взривила… ХЕ… ирония на ирониите.
След като бомбата изкарала акъла на Геновев (по прякор - безакълния) той му дошла идея да се качи на Батмобила и да отиде на гости не на прасенцата (където бил на квартира), където хвърчали бомби, ами на гости на Спайдърмен и да го помоли да му помогне за ключовете и в крайна сметка и ако Спайдърмен откаже, да отиде при Брусли ((да живей Пацо - дългия)). Само че нито Спайдърмен, нито Брусли (пък и Пацо-дългия) не успяли да помогнат на Геновев, той се отчаял изключително отчайващо и пукнал от отчаяние...
Спатрахил, за който вече споменахме четял изключително много книги свързани с духовността… решил, че го бива да разбира поне тези възвишени неща, които биха му помогнали за издигане на душата и за преминаването й на друго енергийно ниво с няколко поднива.
Едно от тези нива се опирало на дихателната енергия. Седял си Спатрахил на дивана и си четял главата 'Усъвършенстване на дихателните енергийни ресурси и усъвършенствал дихателните си пътища чрез газовете, които постъпвали в дробовете му, когато стигнал до умопомрачителното заключение, че неговите братчета прасенца си нямат и идея как всъщност трябва да дишат правилно. И получил Спатрахил сърцетуп. И получил тогава и прозрение. Получил освен това и съобщение от космоса и когато успял да осмисли Смисъла на всички неща, които получил в този тъй кратък момент и взел, че полудял и се превърнал в обикновено печено прасенце… и било наистина болезнено, особено момента с ябълката.
И изведнъж гръмотевици засвяткали, светкавици загърмели, мълнии завалели и дъжд… замълниечил. 'Бал съм леля му бе! ' се провикнал Пенчо и насочил вика си към Спас, който ловко го уловил и се засрамил от думите на Пенчо. 'Кво става тука бе - продължил истерически Пенчо - шибам… ммм печено прасенце… ммм… с ябълка! ' - забелязал Пенчо и забравил за метеорологичните проблеми. И изял Пенчо беззамислено цялото прасенце (което всъщност за голямо учудване било претрансформирания Спатрахил) без дори да се замисля и умрял от хранително преяждане.
|
