Споделена история от Измислени истории |
Петък 13 Четвърта част
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4641 пъти
Четвърта част
Вече бяха се прибрали в хотела. Алексис седеше на леглото и размишляваше. За пръв път се беше уплашила до толкова, че едва не припадна. Тя се уверяваше, че всичко е на нервна почва и просто почват да й се причуват смехотворни неща. И все пак за момент я беше обзел такъв страх, че тя просто искаше да избяга колкото се може по-бързо от тази тъмница, а пък да става каквото ще. Но сега просто се смееше на себе си и съвсем сериозно отхвърляше всички доказателства за присъствието на духове и прочие. Просто беше убедена, че такива неща не съществуват.
Алексис разгледа перленосинята си камера, с която беше снимала много неща. Попадна и на снимка на себе си и майка си. Момичето тогава беше на 9 години. Майка й се усмихваше и я беше прегърнала с едната ръка, а с другата държеше палтото си. А Алекс' се хилеше насреща и държеше една детска чантичка.
Тинейджърката се усмихна и остави фотоапарата на нощното шкафче. Тя отиде до прозореца. Вече беше 9:00 часа и навън беше тъмно. Тук таме преминаваше някой човек, а колите просто префучаваха от тук и отиваха нанякъде. Джени отиде при нея и каза:
-Какво гледаш?
-Ами... Просто гледам през прозореца. Не търся нищо конкретно.
Приятелката й помълча за малко и изведнъж изстреля:
-Али не те ли е страх от тъмното?
-Не... Защо да ме е страх.
-Ами повечето деца се страхуват.
-Да, но няма нищо страшно. Ако погледнеш от страни... Просто планетата ни се върти и за това ту е огряна от слънцето, ту е тъмно. А пък в някои държави в момента е ден, а при нас е нощ.
-Да, това всеки го знае, но не мислиш ли, че през ноща се прокрадват призраците... Например когато стане полунощ те излизат и бродят, а когато слънцето се покаже бягат.
Алекс' се засмя.
-Та това е смехотворно... Призраци не съществуват. И ако това е причината на децата да се страхуват от тъмното, значи те напълно са си изгубили ума. Например вчера беше петък 13... Фаталния ден! -момичето се засмя- И какво се случи. Нищо фатално или пък лошо.
-Е, да но... Това е малко по-различно...
-Джени ти все още вярваш и те е страх от измислици. Това е толкова смехотворно!
-Е, не съм само аз! Например от нашия клас много деца вярват и ги е страх. Като например Анджи, Лейла, Даниел...
-Все едно... Стига сме спорили. Всеки си има теория, всеки вярва в различни неща... Но това не означава, че трябва да се караме, защото така не стигаме до никъде.
-Али ние не се караме... Но може би да, спорим... И си права, всеки си има теория... Е, аз ще си лягам.
-Аз също...
Алексис и Джени се настаниха в леглата си. Сюзън спеше отдавна и двете приятелки си поговориха още малко за Париж и за това къде искат да отидат. Най-накрая и Джени заспа и Али остана будна. Тя отиде отново до прозореца и погледна още веднъж. Тъкмо щеше да си легне, но видя нещо сякаш прозрачно, но с форма на човек. Тя се стресна и се вгледа. Тогава видя, че това беше... Призрак!
|
