 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Момичето за което на никой не му пукаше
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 6379 пъти
Беше тъмна и студена октомврийска вечер вече беше станало 2 през нощта а Дженифър още стоеше там на моста сама. Стоеше и си мислеше за всичко и как целият и живот се обърка за това че нямаше защо да живее вече. Ще ви опиша Дженифър така тя имаше дълга кестенява коса с цвят на лешник очи които бяха изплакали толкова много сълзи че вече им бе трудно да виждат тя бе слаба крехка болна тъжна сама несигурна в себе си. Нямаше си никого най-добрата и приятелка се оказа най-долната предателка и тя все още не можеше да го проумее момчето в което бе влюбена момчето на нейните мечти не споделяше чувствата и а вторият и баща който толкова я мразеше искаше да я изпрати далеч а на майка и не и пукаше всъщност никога не и е пукало и Джен бе свикнала с това че тя не я обича Заради всички лъжи интриги и болка тя започна да се самонаранява първо беше невинно просто ей така но след като нещата станаха още по-зле Дженифър почна да се страхува от самата себе си. Тя можеше да си причини болка както никой друг не може целите и ръце бяха в рани безброй пъти се бе опитвала да сложи край на живота си и най лошото е че никой така и не разбра. Защото Дженифър бе момичето за което на никой не му пука не и беше мястото тук. Спря да яде и плачеше всеки ден наложи се да я приемат в болницата по спешност. Беше като китайска порцеланова кукла ако само леко я побутнеш тя ще се чупи на парченца. Това беше последната нощ и тя го знаеше не можеше да търпи повече а и защо да го прави нямаше смисъл нямаше надежда тя бе готова да го направи. Изправи се погледна надолу и си спомни за всички злобни думи те се бяха заклещили в главата и като тумор сърцето и вече отказваше да бие Край! - каза те със сълзи на очите Дотук бях! Качи се на моста разпери ръце и скочи докато потъваше си мислеше Колко по-щастлива съм сега без всичката болка! Докато дъхът и спираше тя се усмихваше и в последните си минути се прекръсти след малко тя вече бе мъртва там на дъното лежеше сама. На сутринта откриха тялото и вкочанено от студ когато майка и дойде в моргата веднага я разпозна и избухна в сълзи но вече бе късно. На следващият ден бе погребението бели лилии черен ковчег катафалка листата сякаш си играеха на гоненица а слънцето едва се показваше. Всички бяха там всички на които не им пукаше така просто от уважение. Някой подмятаха злобни коментари че тя сега е в ада заради това че отне живота си сама. Изведнъж спря кола и от нея слезе младо момче с красива усмивка която сега бе помрачена за съжаление. Това бе той най-добрият приятел на Дженифър от детството и веднага щом научил долетял с първия полет от Англия от толкова време не бе я виждал а сега тя е в ковчег не мога да ви опиша как се чувстваше той бе и като брат. Излезе напред и пожела да каже нещо погледна към Катрин приятелката и която я предаде която бе и негова приятелка и и каза Надявам се някой ден да разбереш какво причини на Джен защото всичко се връща запомни го после погледна към момчето в което Дженифър бе влюбена Тя искаше само те никой друг. Само теб! Накрая погледна майка и и втория и баща Доволни ли сте! - изкрещя той със злоба Доволни ли сте Че Дженифър вече я няма. С тези думи той тръгна и се качи в колата заваля дъжд и Дженифър бе там той я видя тя му се усмихна и каза. Не бъди тъжен приятелю аз вече съм добре видях баба аз съм с нея тя ме пази вече няма кой да ме нарани. Аз съм добре! Тъжно ми е за тях защото те ще продължат да лъжат. После изчезна като призрак в нищото Ами ако ти беше Дженифър? Ами ако ти беше на нейното място? Не наранявай хората който обичаш те ни го заслужават тя не го заслужваше!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: bde1795e13 |
|
1. Лелеееееее. Това какво беше? История или някакъв тъп съвет?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: f970eb340a |
|
2. Мм... незнам какво да кажа. Аз си падам бърборанка и то дооста, ноникога не съм оставала така безмълвна...
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 180a465279 |
|
3. Добре е написано, може да те накара да се замислиш, но е фрапираща липсата на запетаи. Не ги подценявай, правилно поставена запетая може да промени излъчването на цялото изречение. Продължавай в същия дух :)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4395979a07 |
|
4. Моля те, слагай препинателни знаци! Иначе, ако искаш да се занимаваш с писане, поработи над себе си, не пиши с толкова кратки изречения, че се получава телеграфен текст. Иначе наистина прозвуча като желание за назидание, а ако искаш така да бъде, напиши го деликатно, читателят сам ще си направи изводите.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 4b17eade97 |
|
5. Тъжна история, но беше интересна. Поне има хубав край за момичето. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
