Споделена история от Измислени истории |
Петък 13 Пета част
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4724 пъти
Пета част
Алексис не можеше да повярва. Тя се беше вцепенила и наблюдаваше призракът. Той очевидно беше дух на възрастен мъж, имаше монокол на окото, цилиндър на главата и носеше изискан костюм. Вървеше бавно и изведнъж спря. Огледа се онаоколо и седна на една пейка. Очевидно беше изнервен и явно чакаше някого.
Но Алекс' не мислеше за нищо сега освен, че виждаше истински призрак. Тя изведнъж отхвърли собствената си теория за доказано несъществуващите духове и уплашено следваше силуета.
Изведнъж призрака изчезна. Момичето разтърка очи и извърна поглед. Тя седна на стола и се замисли.
"Дали това е възможно? Как може да ми се случва... Защо? "
Алексис отиде до Джени и я побутна.
-Събуди се! Джени!
-Какво има!? -каза приятелката й като недоволно разтъркваше очи
-Няма да ми повярваш...
-Какво имаш впредвид?
-Видях призрак. -изтреля Али и направи уплашена физиономия
-Аха. Добре... -Джени все още беше сънена и не можа да схване нищо. Тя затвори очите си, но изведнъж подскочи- Чакай какво!? Призраци!? Къде? Къде са? Трябва да бягаме? Чакай малко, да не би да се шегуваш с мен?
-Не, не. Наистина го видях. Беше навън. Видях го през прозореца.
-Как така!? Още ли е тук? -приятелката й отиде бързо до прозореца- Не виждам никого.
-Ами... Проблема е, че той изчезна. Ей така, просто се изпари пред очите ми.
-Странна работа. Сигурна ли си, че не си сънувала.
-Не... Тоест не съм сънувала със сигурност. Бях будна. И го видях. Съвсем истински дух... Но това не е единственото нещо. Когато бяхме на Катакомбите... -тя спря
-Какво? И там ли го видя?
-Не, ами... Когато бяхме на Катакомбите... Чух един странен и плашещ глас. Каза "Вярвай в призраците Алексис... ", но...
-Да не би да е било някой от момчетата. Да не са те сплашили нарочно.
-Не, когато се обърнах нямаше никого. А пък и този глас беше на голям човек и до сега не съм го чувала.
Джени седна на леглото и се съсредоточи. Сле това вдигна глава и огледа Алексис. Стана и започна да обикаля из стаята. Спря и промълви:
-Ами Сюзън? Трябва да й кажем.
-Но дали ще ни повярва?
-Не знам... Но да видим каква е нейната теория.
-Теория? ! Та тя не вярва в такива неща.
-И ти беше същата, но като го видя започна да вярваш, нали?
-Да, наистина.
Сюзън започна да се киса изпод завивките. Двете прителки се спогледаха.
-Сюзън?
-Хихихи! Ама вие сериозно ли!? Призраци! Да бе да!
-Но... Но ти подслушваше ли ни!?
-Не. Просто не можех да спя и само лежах и чувах какво си говорите. За какви измишльотини говорите. -тя продължи да се смее-Пълни глупости! Призраци! Как пък не!
-Престани! Нищо не можеш да докажеш.
-Мога, и то е, че свръхестествените неща не съществуват. Колко пъти да ви го казвам?
-Мисли си каквото искаш... Но да не запееш друга песен.
-Хе! Как пък не!
-Момичета! Успокойте се! Дори и да видях истински дух... Това не означава, че той ме е видял.
-Какво искаш да кажеш?
-Ами нищо. Просто... Чуйте какво ще ви кажа. Утре отново ще стоим пред прозореца и, ако имаме късмет може отново да се появи. А после...
-После какво?
-Ще го проследим...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 482e388bb0 |
|
1. А къде са Трета и Четвърта част?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 62ef7ea218 |
|
2. Ами тука са си. :)
Авторката
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a48a3a94a9 |
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 62ef7ea218 |
|
4. Ами сега нямам голяма муза да започна шеста, но като имам идейка ще я напиша.
Авторката
|
|
