Споделена история от Измислени истории |
Ловец на енергия 6 част
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 4104 пъти
Шеста част
Дилън и приятелите му тъкмо се настаниха в стаята, когато вратата отново се отвори и влезе тя- новата ученичка, а именно Никол Стивън, последвана от Кристъл Пърл. Двете носеха униформите си със саката, което им придаваше делови вид, или поне на Никол. Тя определено не приличаше на другите момичета, беше необичайно бледа за жител от Калифорния или Флорида, очите й бяха нереално зелени, все едно носеше лещи, а дългата ? черна коса беше сплетена на плитка. Явно обаче вратовръзката не й харесваше, защото я беше сменила с черна на черепи. Две сребърни халки окрасяваха откритите й уши, ноктите й бяха лакирани също в черно, носеше интересни пръстени със змии, дракони и черепи, и черен грим, който подчертаваше изомрузите й. Като черешка на тортата имаше перлената усмивка на Вероника и някакво земно излъчване въпреки грима и аксесоарите.
Браян сръга Ловеца, който наблюдаваше новата красавица все едно вижда за пръв път момиче.
- Май Амур те оцели с готическата стрела, а Ловец! - прошепна шегаджията в ухото му.
- Млъквай! - отвърна Дилън, без да отделя очи от Никол.
Това наистина беше първото момиче, което така хващаше окото на Дилън, може би защото личеше, че е различна.
Кристъл приличаше на малката сестра на Дейвид по всичко, но той не можеше да отрече, че е привлечен от нея. Като цяло също беше сладурана.
Двете момичета се настаниха на един от последните чинове.
Скоро г-н Морис влезе и часът започна.
Добре, че Вероника имаше друга програма, защото ако беше видяла как Дилън зяпа Никол, щеше да й дойде в повече.
------------------------------------------------------
След края на часа, Дилън съвсем беше забравил за човека с монетата, защото обмисляше как да заговори Никол.
Той изчака повечето да се изнесат от стаята, пое си дъх и отиде до двете момичета.
- Здравейте! -каза той.
- Здравей Ловец! - отвърна Никол, а Кристъл просто кимна.
- Може ли да говоря с теб... Ники? - попита той.
Момичето го погледна учудено, но се съгласи. Кристъл усети, че е излишна и за това каза, че отива до следващия кабинет.
Дилън й благодари наум.
- Е, Ники, как си?
- Ами... малко уморена, снощи не спах добре. - отвърна тя неадекватно. Май наистина беше недоспала. - мисля, че е заради дъжда....
- дъжд? И ти ли го усети? - Дилън едва не извика. - А онези смешници казват, не е валяло....
Никол се притесни от казаното.
- И ти си го усетила, значи не съм си въобразил!
Тогава Дилън забеляза нещо неволно. Върху вратовръзката на Никол блестеше медальон. Но не какъв да е, а сребърен диск с лик на момиче- също като монетата от странния човек! това вече не беше нормално...
- Интересна... огърлица!
- Благодаря! Виж, аз... не искам да закъснявам за следващия час, чао! - тя побърза да излезе от стаята.
Очевидно нещо я притесни, щом Дилън спомена дъжда и забеляза медальона ?.
Той остана замислен в стаята. Нещата започваха да стават наистина необичайно странни.... дали Никол нямаше нещо общо с онзи мъж?
----------------------------------------------------------
|
