Петък 13 Шеста част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97771)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11339)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Петък 13 Шеста част
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 2663 пъти
Шеста част

-Да го проследим!? Това е най-глупавата идея, която съм чувала! -неспокойваше Джени, докато обикаляше из стаята-Ами, досега проследявала ли си призрак?

-Не, но...

-Тогава за какво изобщо говориш? Нямаш никакъв опит в това. Да не си случайно ловец на духове? -тя дори не се чуваше какви измишльотини говори, беше твърде уплашена от идеята на приятелката си

-Бъди по-позитивна... Ние няма да ловим духове, само ще проследим някой, за да видим скривалището им.  

-А за какво ни е?

-Ами така, когато искаме ще отиваме там. Може дори да разследваме нещо... Например как са се появили, зли ли са добри ли са.

Джени нищо не каза и се нацупи. Алексис поклати глава и се умърлуши. А после продължи:

-Мислех, че сме приятелки и ще правим всичко заедно... Дженифър и Алексис най-добри приятелки... Но щом те е страх... -тя погледна към нея 

-Ами, да... Да страх ме е...  

-Тогава трябва да го направя сама...

-Не... Ще дойда с теб, но ако призраците ни нападнат ще се приберем и никога повече няма да понечим да ги следим. Обещай ми!

Алекс' се засмя и промълви:

-Да, добре обещавам! -тя изведнъж се сепна и извика-Между другото някой знае ли колко е часа?  

-Не, мисля, че е...

-5:45 сутринта!

-Какво! Еха, явно, доста сме се разприказвали за тези призраци. Но от толкова уплаха едва ли щях да мога да заспя.

-Аз също! Дори не ми се спи.

-И на мен.  

Те се засмяха. Сюзън обаче си спеше най-спокойно в леглото. Тя наистина не вярваше в призраците и изобщо не се плашеше...

Изведнъж влетя учителката и ги стресна с вика си:

-Хайде деца, ставайте! Изместихме часовете! Вместо в 7:30, закуската ще се проведе от 6:00. Ще имате само един час да се нахраните вместо два. След това се обличате, защото сега няма време и в 7:15 ви чакам долу на рецепцията.

-Но какво толкова ще правим? -каза сънено Сюзън, която се беше събудила от крещенето на госпожата

-Ще отидем в Дисни Ленд.  

-И във Франция ли има Дисни Ленд? -попита Джени

-Естествено! А сега няма време слизайте да закусвате! Хайде!

----------------------------------------

Алексис седеше на един диван на рецепцията и нервно потропваше с крак. Чудеше се защо бяха изместили часовете заради... Дисни Ленд... Да вярно беше, че в Дисни е много интерестно, но той работи денонощно. Нямаше смисъл толкова рано да се ходи там. Но пък си струваше... Много деца биха дали всичко за да отидат там.  

За момиче най-хубавото беше влакчето на ужасите, защото беше готино, екстремно и й харесваше как влака влиза в тъмни тунели, качва се много на високо и изведнъж със страшна сила се пускаше на долу...

Но сега дори и да се беше качила на него, тя нямаше да спре да мисли за призраците. Просто не можеше да й излезе от главата... Та на кой би му излязло от главата, все пак да видиш истински дух с очите си е нещо по-плашещо от влакчето на ужасите...

Алекс', която беше най-безстрашната от всички изведнъж се изплаши до безкрайност. И тя дори не можеше да повярва. Роденото на Хелуин момиче в момента трепереше от страх, макар, че майсторски го прикриваше.  

Дженифър от друга страна пък ни най-малко не се опитваше да прикрие уплахата си. Макар да не беше видяла призрака, тя наистина вярваше на приятелката си, защото знаеше, че не би я излъгала за нещо толкова ужасяващо...

-------------------------------------

Най-накрая учителката се появи и поведе класа извън хотела. Някои деца от класа се радваха и вълнуваха за Дисни Ленд толкова много, че дори подскачаха и викаха.  

Джени се приближи до Алексис и каза:

-Али не те ли е страх?

-За кое? -отговори й момичето, макар да знаеше, че ставаше дума за призраците

-Ами за призракът. Щом си го видяла с очите си...

-О, ами... -тя забави крачка и се огледа наоколо предпазливо, сякаш очакваше някое чудовище да й се нахвърли изведнъж, но продължи-Не особено... -тя не искаше да показва страха си и се опитваше да го прикрие-Че защо да ме е страх?

Дженифър се стъписа и погледна приятелката си изненадващо. После промълви:

-Но... Защо?  

-Не знам... Просто призракът си е призрак. Ако не го закачаме няма да ни нападне или нещо такова. За това не ме е страх.  

Джени не можа да каже нищо друго. Тя се зачуди, как може Алексис все още да не проявява страх...

Най сетне стигнаха до Дисни Ленд. Всички се разбягаха и отидоха там където поискат. Алекс' както искаше се качи на влакчето на ужасите, Джени се съгласи да се качи с нея, макар да я беше страх.  

Двете приятелки бяха седнали заедно и се държаха за ръце.

-Дръж, се за мен Джени, защото макар да имаме колани е много замайващо, така да се изразя.

-Разбирам те. -отвърна я Дженифър, като я стискаше за ръката

Изведнъж влакчето тръгна и мина през тунели, наклони, на горе, на долу и всички крещяха от ужас.  

Когато забавлението свърши, момичетата седнаха на една пейка, като ядяха шоколадов сладолед във фунийки.  

-Не знам кой сладолед е по-хубав... Шоколадовия или виолетката. - чудеше се Джени

-Според мен и двата. -засмя се Алекс'

-Да, вярно е! -тя се замисли и погледна към Алексис-Хей мислиш ли, че съм... Прекалено голяма бъзла-изстреля тя

-Какво?

-Че съм прекалено голяма страхливка... Ти изобщо не се уплаши макар, че видя с очите си истински дух... А аз дори не го видях, а се панирах толкова много, че... И аз не знам... Понякога си мисля, че винаги ще бъда такава, а не искам... Винаги спя на светната лампа вкъщи, заедно със стотина плюшени играчки... Не мога да спя от страх, че някое чудовище ме наблюдава... Често дори съм викала мама, за да провери навсякъде за чудовища. Не мислиш ли, че съм една голяма бъзла, която няма да успее в живота...

-Но какви ги говориш!? Ти изобщо не си страхлива. Това е нормално...

-Не ми изглежда нормално, при положение, че ти си толкова безстрашна...

Алексис се замисли и промълви предпазливо:

-Знаеш ли, аз... Аз също се уплаших от призрака...

-Какво?

-Да... Само дето го прикривам, за да не ми се подиграват. Ти поне изразяваш открито чувствата си и не се страхуваш от хорските подигравки, а аз... Аз се крия като истинска бъзла...

-Моля? Наистина ли си се изплашила?

-Да... Аз... Извинявай, че не ти казах истината...

-Няма защо да ми се извиняваш... Ти поне преди не се страхуваше, а аз винаги съм се страхувала...

-Кой знае дали и аз не съм се страхувала, нали така? Просто не съм обръщала голямо внимание след това, защото съм приемала страха, като нещо съвсем нормално... Защото всеки се страхува. И никой няма право да ти се подиграва при положение, че ако и той види някакво... чудовище, ще напълни гащите... Хаха.

-Да... Знаеш ли ти си права. Повече няма да се притеснявам от страха. Защото всеки човек го изпитва...

-Да... Точно така...

-Благодаря, че ми показа колко глупаво е да се страхуваш от страха.  

-Кой знае, дали е глупаво. Нали пак е страх.

Двете приятелки се засмяха.  

-Хей искаш ли сега да отидем в онази пещера там? -каза Алексис примамливо

-Пещера? Има ли такова нещо тук?

-Да. Ееето там. Виждаш ли я?  

-О, да. Еха, голяма е и то доста. И може би е доста... страшна.

-Стига, това е просто изкуствена постройка. Едва ли е истинска пещера.

-Имаш право. Да отидем тогава. Хайде.

Те се запътиха към нея. Сюзън също тъкмо щеше да влезе в пещерата, но ги видя и извика:

-Хей! Трябва да влезете тук. Направо е страшен екшън. Хаха.

-Екшън ли?

-Да... Това е лабиринт. Влизаш вътре и трябва да намериш изхода. Много е забавно.

-Лабиринт ли? Но не е ли някаква пещера.

-Не. Лабиринт на закрито е. Но не е тъмно има си осветление.

-Сигурно ще е забавно. Нали Джени?

-Да. Винаги съм искала да вляза в някой лабиринт.

-Ами тогава да влизаме.  

Алексис и Дженифър влязоха вътре, а Сю' ги последва.

Изведнъж входа през, който бяха влезли се затвори.

-Хей ами, ако не намерим пътя? Как ще излезем от тук. -каза Джени притеснено

-Спокойно. Навсякъде има едни червени копчета. Ако не си намерил изхода и си се отказал го натискаш и се отваря най-близката врата до това копче. -отговори Сюзън

-Тук има врати?

-Навсякъде. Но не се забелязват. Отварят се само, ако натиснеш някое червено копче.  

-Сигурна ли си?

-Да тук всичко е добре настроено. Няма да останете вътре, спокойно. А сега да се залавяме да намерим изхода.

-Хайде и трите заедно да търсим. -предложи Алексис

-Ами добре. -съгласиха се Джени и Сюзън едновременно

Момичетата се заеха да търсят. Навсякъде ходиха, но не можаха да намерят изхода. Измориха се и решиха да си починат. За щастие бяха сложени пейки наблизо, очевидно, ако някой се измори и иска да си почине.

Изведнъж обаче всичко стана тъмно. И се чу същия глас, който Алексис беше чула в Катакомбите:

-Призраци, призраци търсихте... Ето, че ни намерихте...

Момичетата се уплашиха толкова, много, че не можеха да обелят нито дума...

-----------------------------

Но какво щеще да стане по нататък? ... Явно призраците са ги наблюдавали... От доста време...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 1 месец
hash: 152280e330
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Хич не ме грабва... Следя историята ти от началото и все се надявам да стане нещо по-добро, но не става. Идеята не е лоша, но имам чувството, че това го е писало десет годишно детенце. Не се обиждай или нещо, просто изказвам мнение. Както са казали - Разни хора, разни идеали. Аз не го харесвам, някой друг обаче ще го хареса.
Приятен ден! Надявам се да не спреш историята, само защото някой не я харесва (в случая - аз)...
П. П. - На колко години си?

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 890ace8494
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ами всъщност аз съм детенце на 10 години. След два-три месеца ставам на 11. :)

Авторката

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 609aa3d6b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Ами възрастта ти обяснява много неща. Иначе споделям мнението на номер 1

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker