Споделена история от Измислени истории |
Хари Потър и Нечистокръвния Принц 1
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 5620 пъти
Глава 1
-Вече ти казах, Рон! - изкрещя плачещата Хърмаяни на един от най- добрите си приятели, докато изкачваше стълбището, което водеше към спалните на момичетата
-Не разбирам защо! - извика й Рон, отстъпвайки назад.
Хърмаяни се обърна и го погледна, лицето й беше на червени петна. Тя си пое дълбоко въздух, преди да отговори.
-Ще ти го кажа за последен път, Рон. -каза тя спокойно. -Ти си ми приятел. Само приятел. Аз не мисля и не искам да мисля за теб по същия начин по, който ти мислиш за мен. Съжалявам... просто не мога. - тя се обърна бавно и влезна в спалнята, като затвори вратата тихо след себе си.
Рон въздъхна и се запъти към стълбището, което водеше към спалните на момчетата. Хари лежеше в леглото си и четеше Куидича през годините. Когато той видя Рон, остави книгата и го погледна.
-Как мина, приятел? - попита той внимателно.
Рон направи гримаса в отговор. Той се хвърли на леглото си и дръпна балдахина, без да обелва и дума. Хари въздъхна и реши и той да си ляга. Но той не можеше да заспи дълго време. Когато най- сетне заспа, той сънуваше същото нещо, което не му позволяваше да заспи. Едно определено момиче; момиче с кафяви очи и бухнала кестенява коса- най-добрата му приятелка. Хърмаяни. Напоследък всичките му мисли бяха около нея. Хари знаеше, че Рон я харесва, но това не можеше да спре мислите му за нея. Той се въртя в леглото си цяла нощ, като сънуваше как Хърмаяни бяга с Рон и Хари няма да я види никога повече.
През това време в спалните на момичетата Хърмаяни също имаше проблеми със съня. Колко много мисли изискваха вниманието. Повечето от тях бяха около двамата й най добри приятели.
"Какво ми става? " Хърмаяни попита себе си. "Защо не мога да спра да мисля за него? Никога няма да бъдем заедно, сигурна съм. Това ме съсипва. Дори не мога да спя, защото мислите за него ме държат будна, но и ме преследват в сънищата ми. " Хърмаяни въздъхна, и като притисна възглавницата върху главата си, опита да заспи.
На следващата сутрин Хари намери Хърмаяни заспала в общата стая на дивана най- близо до огъня. Хари беше първият, който се събуди, и докато слизаше по стълбите, видя ръката й отпусната отстрани на дивана. Той се усмихна, отиде до нея и я зави с одеялото, което беше паднало на земята до нея. Тя трепна и се събуди.
-Здрасти, Хари! - промърмори тя.
-Добро утро, Хърмаяни-отвърна Хари, усмихвайки се. Той я огледа хубаво. Косата й беше доста рошава, а очите и бяха зачервени, очевидно беше плакала много. Тя мръдна, за да му направи място и Хари седна.
-Изглеждаш ужасно! - пошегува се той.
-Всички имаме такива дни! - отвърна му тя и двамата се засмяха.
-Закуска? -предложи тя.
-Да. Ще те изчакам ако искаш! - каза той.
Хърмаяни кимна и се отиде да се преоблече, и да оправи косата си. Пет минути по- късно тя се върна в общата стая, закопчавайки мантията си. Двамата отидоха в Голямата зала, седнаха един до друг и започнаха да си избират закуска от бюфета.
-Хей, Хърмаяни искаш ли яйца? - попита я Хари.
-Да. Благодаря, Хари! - отвърна тя.
Момчето й подаде чинията с яйцата, за да може Хърмаяни да си вземе.
-Хари, ти довърши ли есето по Трансфигорация?
-Ами, да но ще е добре да го прегледаш преди часа днес.
-Добре, няма проблем! После ще учим заедно нали? - попита тя.
-О, да! Разбира се! -отговори й Хари.
Те продължиха да се хранят, а през това време масата на Грифиндор почти се напълни.
Рон дойде няколко минути по- късно, наблюдавайки двамата.
-Хари? - повика го Рон
-Да, Рон? Отговори Хари, обръщайки се при гласа на приятеля си.
-Може ли да дойдеш за малко? - тонът на Рон звучеше леко изнервено. Хърмаяни го забеляза.
Хари стана и отиде до Рон, който беше седнал малко по- далеч от тях.
-Какво правиш!? -попита го Рон гневно.
-Закусвам? -отговори Хари, чудейки се какво не беше наред с Рон.
-Имах впредвид, какво правиш, закусвайки с Хърмаяни, сами?
-Видях я в общата стая, когато идвах насам и и двамата бяхме гладни. А ти все още спеше. - обясни Хари
-И? -продължаваше Рон
-И... слезнахме за да закусваме... - Хари не можеше да разбере какво му ставаше на Рон
-Хари, знаеш колко много харесвам Хърмаяни. Как може да се размотаваш с нея зад гърба ми? - попита Рон ядосано.
-Какво!? -отговори Хари. -Аз не излизам с Хърмаяни. Просто отидох на закуска с нея. Тя ми е приятелка, знаеш го.
Да, разбира се. Както и да е. Изгубих си апетита, отивам към общата стая, за да уча. -промърмори Рон, обърна се и излезна от Голямата зала.
Хари въздъхна, не беше сигурен дали трябваше да го настигне или не. Глада му надделя над объркването и той се върна при Хърмаяни.
-Хари? -попита го Хърмаяни, със сълзи в очите.
-Какво има, Хърмаяни? -попита я Хари.
-Чух всичко, което казахте. Не мога да разбера какво му е на Рон. Казах му хиляди пъти, че съм му само приятелка, нищо повече, но той не приема НЕ за отговор. Опитах всичко. Не искам да изгубя приятелството му, но става нелепо. - каза Хърмаяни, като се опитваше да не плаче. -Чувствам се ужасно. Знам какво е да харесваш някого, който не те харесва, но нее мога да направя, така че да се чувствам по същия начин, по който той се чувства. Харесвам друго момче. Няма да бъде честно спрямо Рон, да излизам с него, но да имам чувства към друг.
-Значи казваш, че момчето, което харесваш не си пада по теб? - попита Хари.
-Сигурна съм, че да. Искам да кажа защо да ме харесва? Даже не разбирам защо Рон си пада по мен. Толкова сме различни. Аз го полудявам, той мен също! -отговори Хърмаяни.
-Хърмаяни, толкова си строга към себе си. Има толкова много момчета, които биха искали да излезнат с теб. Ти си умна, забавна, грижовна, мила... -Хари млъкна, от страх, че е казал твърде много.
Лицето на Хърмаяни светна. -Наистина ли мислиш така, Хари? -попита тя с надежда.
-Разбира се, че да 'Маяни! Никога няма да те излъжа, знаеш го! -отговори Хари.
Тя го прегърна. Не беше сигурна защо, но забеляза, че Хари не се отдръпна.
-Благодаря ти, Хари! -каза Хърмаяни с усмивка.
Двамата станаха и бавно тръгнаха към кабинета по Трансфигорация.
-'Маяни? -попита Хари
-Да?
-Кое е това момче, по което си падаш?
-И защо трябва да ти казвам? -отговори Хърмаяни с усмивка.
-Защото аз съм най- добрият ти приятел и ти ме обичаш! -обясни Хари.
Сърцето на Хърмаяни прескочи. Тя го обичаше; това беше проблемът.
-Трябва да се постараете малко повече, господин Потър.
-Може ли да предположа? -попита Хари.
Хърмаяни се замисли за минута. Тя беше сигурна, че Хари не е толкова самонадеян, че да предложи себе си, за това реши да приеме. -Става. -отговори тя простичко.
-Добре тогава. Чакай да помисля. Предполагам, че е от Грифиндор, защото не съм забелязал да прекарваш времето си с някой от друг дом, така че да го харесваш. Знам, че не е Рон или Невил... -Хари се замисли.
-Защо си мислиш, че не е Невил? -попита Хърмаяни с надеждата да го отдалечи от отговора.
-Защото просто знам, че не е. Той те покани в Хогсмийд преди време, а ти му отказа. -обясни Хари
Хърмаяни се намръщи, разстроена че той свива кръга.
-Тогава... ако не е от нашата година, със сигурност ще е от седмокурсниците. Но предполагам, че не е един от тях защото всички си имат гаджета, и не мога да си те представя да харесваш някой, който е с друго момиче. Тогава остават Дийн или Шеймъс. Не може да е Дийн, защото той излиза с Джини-каза Хари по-скоро на себе си.
She got worried. What if he actually figures it out? What will I do? I can't lie to him; he can always tell when I'm lying! Hermione thought to herself, panicking.
Тя се притесни. "Ами ако разбере? Какво ще правя? Не мога да го излъжа; той веднага ще разбере! " Каза Хърмаяни на себе си, паникьосваше се.
-Шеймъс ли е? -попита я Хари колебливо.
-Не... - отговори Хърмаяни тихичко.
-Тогава кой е? -зачуди се той на глас.
-Ако не можеш да се досетиш, не мога да ти помогна. -каза Хърмаяни, усмихвайки се на себе си.
Тя забеляза, че Хари замълча. Той я погледна. Сърцето й се разтопи, когато очилата му паднаха със сантиметър надолу на носа му.
-Аз ли съм... -каза той след един тих момент
Хърмаяни преглътна. Сега или никога.
***
Искате да знаете какво става?
Оставете коментар и ще добавя следващата глава.
-ElementaryWatson
|
