Петък 13 Седма част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100913)
 Любов и изневяра (23921)
 Секс и интимност (11783)
 Тинейджърски (20540)
 Семейство (5097)
 Здраве (8096)
 Спорт и красота (4228)
 На работното място (2316)
 Образование (6220)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (962)
 Измислени истории (742)
 Проза, литература (1531)
 Други (13986)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Петък 13 Седма част
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 2587 пъти
Седма част

-Ка-ка-ка-кво ста-ва? -заекваше Джени-Кой из-изгаси? И ко-кой говори тези неща? За при-при-призраците...

Алексис също беше се уплашила:

-Кой е там? -каза предпазливо момичето-Да не би лабиринта... да има такива плашещи работи?

-Не... ми е... известно... -промълви Сюзън най-уплашена от всички.  

Изведнъж светлината се възвърна и момичетата се стъписаха очаквайки... Призраците!

Но за тяхно голямо учудване нямаше никого. Сюзън стана и извика:

-Какво сте се разтреперили тука? Ясно е, че лабиринта има такива екстри, и за да плашат хората го няма в описанието.  

-Ами не знам. Все пак да са толкова глупави. Нали знаят, че някой възрастен човек може да получи инфаркт от страх?

-Мислиш ли, че изобщо са си го помислили? Хайде ставайте! Писна ми да търся изхода. Ще потърся някое червено копче.  

Алексис и Джени станаха плахо и последваха Сю'.  

Сюзън намери червен бутон и го натисна. Отвори се една от вратите и трите приятелки понечиха да излязат докато забелязаха, че... Дисни Ленд беше изчезнал...

---------------------------------------

Момичетата се стъписаха и заоглеждаха мястото. Алекс' пристъпи и излезе, Сю' и Дженифър я последваха. Те просто не можеха да повярват. Какво беше станало?  

-Мислиш ли, че и това е някоя от екстрите, защото ако е... -Джени погледна към Сюзън, а тя отговори:

-Ами... Може би... -тя се покашля-Може да си въобразяваме. Хайде да потърсим учителката.  

-Но тук няма жив човек. Къде са отишли всички? -каза Алексис

-Нямам представа...

-Аз... А аз ще огледам наоколо. -каза Али, но не особено уверена 

Тя направи още няколко крачки и спря. Пред нея беше само пуста тревиста местност със няколко дълги пътечки. Тя се огледа и продължи да върви. Изведнъж нещо я тупна по гърба. Тя се обърна втрещена.

Но за щастие това беше Джени.

-Ох, радвам се, че си ти... Помислих си, че е някой-но приятелката й я прекъсна:

-Не мислиш ли, че сме в някое друго измерение? Призраците да са...

-Ооох! Ще им дам един на призраците. Толкова съм им го набрала, че...

-Хей, Алекс', успокой се! Да не направиш някоя глупост. Все пак с духове шега не бива...

-Шега!? Аз не се шегувам изобщо! Само да ги намеря и ще ги помета като мравки... като...

-Говориш несвързано, Али!  

-Ох... Сигурно... -тя завъртя очи- Но наистина ще избухна като бомба от яд и искам поне да си го изкарам на тези, които го заслужават. В случая призраците...  

-Стига си се ядосвала, че ще ни навлечеш неприятности?

-Какви например? ! -отвърна й троснато Алексис

-Например може призраците да дойдат и да ни...  

-Какво? Не можеш ли да довършиш изречението? Ако искаш аз ще го направя. Например може призраците да дойдат и да ни направят... о чакай да помисля... Нищо! Та какво могат да ни направят някакви прозрачни същества. Хаха. Та не нямат никаква сила.

-Кой знае...  

-Да бе. Призраци-мризраци, дявол да ги вземе. Едва ли те са виновни за това положение, в което сме в момента!

-Защо започваш да се държиш толкова заядливо!? Какво съм ти направила, че да си изкарваш яда на мен? Ако не си забелязала в момента треперя от страх и искам да се прибера вкъщи! Изобщо не трябваше да идвам на тази екскурзия!?

-О, ами и аз искам да се прибера вкъщи! Но не мога! Просто няма как. От тук няма никакъв изход. Или поне така излежда... Но представи си, че останем тук завинаги. Та, да останем в това пусто място само аз ти и Сюзън, без храна, вода и каквото и друго да е.

-Но може би има някакъв изход, нали? Просто не трябва да се предаваме и да търсим.  

-Права си. -Алексис стана и обиколи още веднъж около лабиринта.

Изведнъж нещо се приближи до нея и я потупа по гърба. Тя очакваше отново да е Джени и се обърна, но когато видя, че това не беше тя се стъписа. Това беше призрак....

--------------------------------------

Призрака явно беше същия, който беше видяла последния път. С монокол на дясното око, цилиндър и наконтен и изискан, черен костюм със светло-кафява вратовръзка на раета и черни боти. Имаше сива коса и сиви извити мустаци. Изглеждаше точно като някой от онези господа по анимациите, само, че беше прозрачен и цветовете на дрехите му едва личаха. Той гледаше момичето приветливо, а не като чудовище. Усмихваше й се и след като Алекс' дълго го гледаше втренчето и уплашено, той се покашля и каза:

-Здравей!

Отговор обаче не последва. Момичето стоеше като препарирано и не обели и дума. Господинът явно се подразни и продължи:

-Ти ли си Алексис?  

-Д-да... -промълви момичето тихо и плахо

-Радвам се. Аз съм Харолд Холт. Можеш да ми викаш господин Холт или просто Хари. Както ти си решиш... Е, да давам по същество. Ти сигурно не ме познаваш.

-Не...

-И сигурно те изненадвам.

-Ами всъщност... в момента имам нужда от обяснение за много неща. -каза Алексис по-смело

-Е, естествено можеш за всичко да ме питаш. Хайде сега да отидем да пием чай и ще си поговорим... за всичко, което те интересува. Съгласна ли си?

-Да, но... Къде точно ще пием чай... -тя се огледа- Тук е толкова...

-Пусто? -изпревари я старецът

-Да, точно.

-Това ще се оправи... -той се обърна и помаха с ръката си и изведнъж той и Алексис се намираха в красива зала. Тя беше празна. Имаше само прозорци с хубави завеси и една малка, кръгла масичка и два стола от двата й края. А върху масичката имаше две кафени чашки пълни с чай и две чинийки с по парче шоколадова торта.

Алекс' направо ахна.

-Е, седни. Какво чакаш?  

Момичето седна плахо. Призракът също се настани и отпи от чая си. След кратка тишина той каза:

-Е? Нали имаше да ме питаш нещо. Сега е момента.

-О, ами... Аз просто не знам от... къде да започна.

-Започни с нещо, за което най-много се чудиш.

-Ами... Защо сте... Про-зрачен, така да се изразя... Много сте... Ами... Сякаш сте истински призрак...

-Не... Или по точно да... Ами аз съм магьосник. Владея всякакви магии.  

-О... Ам, но защо изглеждате като призрак?

-Така се сливам с всичко наоколо и не се забелязвам. Макар да обичам най-много когато съм невидим. Тогава вече изобщо не се притеснявам, че някой може да ме види.

-Но защо в момента сте прозрачен.

-О, извинявай. Сега ще се оправя. -той замахна с ръка и изведнъж стана като човек. -Готово! Е, това вече се разнищи. Какво е другото, за което искаш да ме питаш?

-Ами. Как така се озовах тук? Бях в Дисни ленд, а изведнъж...

-За това съм виновен аз. Исках да... поговорим.

-Ами онези странни гласове? В Катакомбите и тук в Лабиринта...

-Това също бях аз. Съжалявам, че направих нещата толкова зловещи, но ако изведнъж бях ти се появил щеше съвсем да се стреснеш.

-Разбивам ви... Мисля, че няма друго, за което да се чудя. Освен... За какво толкова искате да говорим?

-О ами исках да ти кажа нещо важно. И то е...

-----------------------------------

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker