 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Загубих себе си заради фантазия
преди: 15 години, 1 месец, прочетена 10003 пъти
Сигурна съм, че тези, които ще прочетат това ще си кажат, че това са глупости, някои дори ще си помислят, че съм болен мозък...
Как да започна...
Още от малка живота ме смачка, защото имах тежко детство. Не е най - тежкото със сигурност, но винаги съм била много емоционална и лесно ранима, и тези неща, които преживях ми съсипаха, и дават отражение дори и сега, когато вече не съм дете.
И за да се справя по - лесно с живота, и с гадостите около мен си изградих свой собсвен свят, в който имах всичко, което в действителност нямах - любов, внимание, пари... Представях си, че съм с някоя определена известна личност, изграждах си една представа за нея и буквално се влюбвах, и обичах това мное 'творение' така, както ми се е искало да обичам, и да бъда обичана. И докато се усетя вече се бях самозабравила в този мой свят.
Но наскоро бях покосена като гръм от това което осъзнах - превърнала съм се в една самозабравила се мечтателка, осъзнах, че съм се затворила в себе си, в измисления си свят.
Наскоро разбрах, че човекът, който толкова много обичам В МЕЧТИТЕ СИ е коренно различен от човекът наяве. Оказа се женкар, използвач..., а за капак щял и да се жени.
Болката, която изпитах в този момент ме отрезви напълно. Осъзнах, че страдам за човек, който не познавам и никога няма да опозная. Осъзнах, че живея в лъжа и това което искам, и този, който от цялото си сърце желая никога няма да бъде мой. Това ме съсипа. Осъзнавам, че това не е редно, че си усложнявам живота напразно с глупости, но какво да направя, че обичам този образ на любим човек, че обичам този уютен свят за мен. Този човек или по - точно образ е действително лице ,не е напълно измислен, ако ме разбирате. И да знам, че той е някъде там наистина, но аз не мога да съм с него ме убива. Това е истинска любовна мъка, аз за истинско гадже не съм тъжала толкова, и реалната любов съм преживяжала по - лесно! А и това, че съм далече от неговия свят, в който искам да живея ме кара да се чуствам още по - самотна, още по - нелепа, още по- жалка!
Ще ми бъде по - леко и лесно да се справя с проблема, ако знам, че има хора, преживяващи или преживяли вече подобно нещо, защото аз искам да го преживея, искам да бъда земен човек, а не отнесена в мисли и живееща в илюзий.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: b0d6ec91a5 |
|
1. И при мен нещата бяха подобни. Даже си имах един "приятел"-Жорко:) Толкова образно си го представях, че чак имах чувството, че го познавам. Вечер прекарвах часове в мечти, или по скоро в другия, нереалния свят. Там се чувствах добре.
Не зная как се "откъснах" от онзи-нереалния свят, стана изведнъж, без да съм се опитвала да го направя, просто се случи. Дори не ми се е случило нещо кой знае колко хубаво, та да заживея в реалноста. Не зная ти на колко си години, но може би именно те са причината за това. Не се тормози чак толкова, ще отмине без дори да се усетш :)
П.С. коя зодия си?
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: ccfc209544 |
|
2. Ти си се затворила в измислен свят,защото не си видяла нищо хубаво в реалния, а в него има толкова по-хубави.Отпосни се и течението на живота само ще те заведе до тях.А относно гаджето с времето ще намериш нчкого„който истински да те цени, и най вече да е реален.:)
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: 64c473e53a |
|
3. Без да звучи като упрек, повечето жени са като теб. Живеят в свой измислен свят. Сед това страдат много. Някои успяват да пораснат емоционално а други си оставят цял живот такива. Търсите принца от приказките в света в който живеем. Това не значи, че щом няма принцове всички мъже са боклуци. Надявам се след случилото ти се да си пораснала. Желая ти много късмет и успех! :)
Ралф
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: 001cebed6c |
|
4. Няма по-прекрасно нещо от мечтите и нищо по-страшно от това да ги замениш със спомени. Продължавай да мечтаеш, но от време на време се оглеждай в света около теб, за да не се приземяваш неочаквано с гръм и трясък. И да, вярно е че повечето жени са мечтателки, но това прави живота красив.
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: 4b1db729bf |
|
5. Зодия риби съм. А случвало ли ви се е да обикнете образът, който сте си създали и после да се чуствате гадно заради това, и да страдате все едно, че наистина сте загубили любовта? Аз вече напълно се изгубих в мечтите си и се чуствам смазана, а най - лошото е, че не намирам своя път, своя смисъл за живот... ;(
|
...
| преди: 15 години, 1 месец hash: 4b1db729bf |
|
6. Благодаря на всички за съветите, наистина ми помогнахте. Но мен продължава да ме измъчва тази мъка, то си е направо любовна мъка по човек, който не познавам и няма и да упозная, е в това е проблема - измъчвам се за глупости макар ясно да ги осъзнавам! Знам, че и това ще мине, само се надявам да преудолея и празнотата, която ме измъчва освен всичко друго. Вече всичко ми е безсмислено! ;(
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: 4238854a97 |
|
7. Аз съм момче и съм преживял подобно нещо като теб. Колкото повече нямах и колкото по -безнадежден бях толкова повече мечтаех. Никога не съм имал право на избор, животът беше безпощаден към мен. Опитвах се да удавя болката в мечти, но това беше един измислен свят, реалният беше мъка , сълзи, болка и желание да не съществувам. Когато се запознах с нея исках да избягам на далеч и никога повече да не я срещна. Обичах я повече от колкото може някои да си представи, желаех я повече от всички останали жени взети заедно на този свят.
Мачках себе си и се само наказвах до смърт, тъпчейки здравето и младостта си. Въпреки всичко пак тичах при нея, търсих я и се унижавах. Така живях 8 години опитвах се да не виждам глупостите и , изневери, сексуалните връзки, както със нейният пол така и с противоположният. Един ден животът ме изправи на ръбът на пропастта , няма да забравя как неистово се борех, въпреки , че нямаше смисъл, но инстинктът за самосъхранение ме подтикваше.
Тя набързо забрави всичко което бях дал от себе си и не само, че ми пусна ръката от благодарност, но ме и бутна следвайки наставленията на приятелката си. Така достигнах до дъното. Дъното което трябваше да бъде твърдо като камък , трябваше да се размажа там и всичко да приключи, но не това не беше достатъчно нито краят, това беше моята неистова болка, болка по -силна от най-силният вик за помощ. Исках да извикам някой да ме чуе, но нямах глас и не можах. Бавно потъвах в тинята и агонията беше страшна. Молех се да не съм жив, не исках нищо нямаше смисъл. Така вече живея години и то доста, затънал в тиня от мъка и спомени. Никога не съм се самосъжелявал просто се мразех. Поглеждайки назад това момиче може би беше единствената губеща карта от милиони и аз изтеглих точно нея!
Моля те, бягай на далеч от този измислен свят! Не го търси повече този човек! Не се поддавай на чувствата това е измама! Събуди се усмихни се на себе си, виж се в огледалото, ти си красива и млада! Смени прическата си , купи си нещо, промени навиците си! Огледай се виж колко самотни мъже има може да не са най-добрите, но идеални няма, те са само в приказките!
Застани над всичко избери си един и си гледай живота той е твърде кратък!
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: a2ee1ec330 |
|
8. Не ми се вярва, че ще се върнеш пак в темата си, но ако все пак се върнеш, искам да ти кажа нещо. Права си в едно: реалният свят не е това, което би ни се искало. Затова в мечтите си всички се пренасяме в един друг свят, който си е само наш. Искаме в него да пуснем само човека, отговарящ на идеализирания образ от фантазията си. Но не всичко в реалния свят е лошо.
Например, в предния коментар, виждаш, че и момчетата минават през идеализирания свят на мечтите. Естествено е. Но забелязвам нещо у теб, което ми прилича на стремеж към създаване на непреодолими пречки с цел именно емоционалното, мъчителното преживяване. МОже би самата ти търсиш емоцията на тргичната любов? Ако е така, не се пренапрягай -в живота наистина има прекрасни неща. Положи повече усиля не за да ги игнорираш, а да ги достигнеш. И се опитай да си дадеш по висока самооценка -някои хора наистина не те заслужават. Чао!
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: a2ee1ec330 |
|
9. Извинявай! Пропуснах да питам. А защо е в раздела измислени истории? Това май си е истинско...
|
| преди: 15 години, 27 дни hash: d5989ebe17 |
|
10. Благодаря много за коментарите, наистина ми помогнахте.
Историята ми е в раздел измислени по погрешка, не защото е измислена.
|
...
| преди: 15 години, 20 дни hash: 61b38fc63a |
|
11. Преди да се опитам да ти помогна искам само да отбележа че и на мен ми се е случвало, но не е непоправимо..
Според мен първо намери нещо от което се интересуваш, правиш с обич и просто не ти писва колкото и да се занимаваш с него и второ опитай се да изградиш някаква рутина в ежедневието( намери си хоби, запиши се в някакъв клуб по твой избор, чети,събирай се с роднините си, организирай срещи с приятелки-просто си дръж ума зает) .. и така мисля че ще успееш да създадеш един пълноценен свят и да се мобилизираш.. а долколкото човека за който си си мислила и това което си осъзнала губейки го, го приеми като урок за напред (пази се от такъв тип мъже - женкари и използвачи) ..
според мен не го обичаш реално а само образа на който си мислиш че отговаря // или ако ще ти помогне представи си че имате връзка .. обаче как ще се чувстваш с такъв човек до себе си, на който постоянно му шарат очите по други жени и на който знаеш че не можеж да имаш доверие.. :))) ;;
|
| преди: 15 години, 6 дни hash: 7b4f78329f |
|
12. За да не си потънала в измислен свят трябвало е да имаш незабравими и хубави истории, които да ти се случат в действителния свят.
|
| преди: 15 години, 5 дни hash: ee0c417723 |
|
13. Трябва да жибееш в реалния а не в паралелния свят
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 65a6dcfad9 |
|
14. Напълно те разбирам, защото аз съм по същия начин...детството ми не беше тежко, но все пак и аз си имам този свят...измисления "принц на бял кон"...всичко. Абсолютно същото е с този човек, който е толкова по-далеч от мен и въобще не подозира, че съществувам...аз....го разучих до основи....знам всичко за него, понякога се плаша от себе си...
Имам приятели и т.н. Общо взето, на пръв поглед съм нормално момиче, но никой си няма и най-малка представа какво се крие...не казвам на никого (почти, най-добрата ми приятелка знае, но не й пречи, тя ми е свикнала xD), малко се притеснявам как ще ме гледат след това близките ми хора. А и това си е нещо наистина лично за мен, не мисля, че някога ще го извадя от главата си xD
Та защо всъщност си правим такива светове? Реалният ми монотонен живот е наистина скучен...в моя свят се разсейвам, там мечтите ми са реалност, а в истинския свят все още не съм ги постигнала (е, опитвам се), но имам някои, за които се съмнявам, че ще станат реалност...освен с машина на времето, нооо...
Та, това май си беше по-скоро като моя изповед, просто исках да ти кажа, че не си единствената. Предполагам, че за известно време трябва да се отделиш от твоя свят, за да се сетиш как беше в реалния. Сложи двете на кантар, така че от време на време да си на Земята и понякога да си ходиш "у дома" xD Е, аз така правя!
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 49be402d88 |
|
15. Два свята. Всички ги имат. И всички се оттеглят във вътршния си свят, когато реалният им донесе поредния удар. Много често вътрешният свят е много по богат, много по наситен с багри и динамика. Но този друг свят е негоден да осигури храна за реалното тяло, в което е настанен. Който не съумее да направи компромиса със себе си, за да се отдели от него и да заживее в реалния, рискува собствения си живот и здраве. Този друг свят заслужава да му се радваме, да го изпълваме с мечти и фантазии, но не и да му се отдаваме напълно. Авторката може би е на възраст, в която хормоните изискват своето. Нека се опита да прецени степента на компромисност, на която би склонила и да им се отдаде. А останалото ще разбере след това.
|
...
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 2711b8cca8 |
|
16. ИМА ЕДНА МНОГО ХУБАВА ПРИКАЗКА ``НИЩО НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ Е БИЛО МЕЧТА ИЛИ ПОЖЕЛАНО`` ТИ СИ КАТО МЕН И ЗНАЕШ ЛИ СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ СЕ ИЗУМИШ КАК МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ ....МЕЧТАЙ СИ НО СЕ ПОТРУДИ ЗА ДА СЕ СБЪДНАТ ТЕЯ ТВОЙ МЕЧТИ
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: e203995d39 |
|
17. Здравей, това ми е до болка познато тъй като аз самия живея по този начин и вече дори няма с кого да говоря, да изляза или пък да се обадя по телефона! Не вярвам, че има изход аз съм забравен! В мен има потенциал, но аз постопенно го губя, защото и надеждата умира! Това е много наивно да вярвам, че ще срещна жена с подобен проблем. E- mail: tse_co@abv. bg
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 1c199b3c65 |
|
18. Здравей, въпреки че темата е стара бих искала да споделя. Аз съм на 17 години и имам същия "проблем". Обичам да се затварям в моя си свят, света в който има истинска любов и където аз съм героинята. В мечтите си аз съм звездата, но в действителност съм момичето, което остава незабелязано от повечето хора. Когато някой ми допада и ми обръща внимание започвам да мечтая за "нас", но знам че той е просто любезен. Може би в мечтите си аз създава хора които ме обичат и ми обръщат внимание. В мечтите си аз имам смелостта да кажа нещата, които в действителност замълчавам, там аз мога да кажа това което мисля без да се замислям за хорското мнение, там аз постигам целите си и имам всичко...
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 8f6daae735 |
|
19. Уау, колко отдавна съм го писала това! Но, четейки си припомних точно как съм се чувствала тогава - изгубена!! БЛАГОДАРЯ на всички, които станаха съпричастни на мъката ми. След почти 3 години мога да кажа, че вече по-добре разбирам чувствата си, сегашните и отминалите, разбрах как да контролирам и вътрешния и реалния свят, а най-вече разбрах причината да го има - бягството от реалността, от проблемите.
"Всяко зло за добро" казват хората, мисля, че и в този случай е така, поне при мен. Осъзнах, че трябва да се стремя да превърна вътрешния свят в реален, или поне колкото успея, а не да се затварам и да пропилявам днте си. В измисления си свят съм обичана и влюбена, това е което най-много искам и заради което май започнах да се зарварям в себе си... Сега главната ми цел е това да стане реалност!!!
Дано всички с подобен проблем да откият вътрешния мир, както аз, не е лесно, но не е невъзможно! :))
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 1951b938dc |
|
20. Само не разбирам защо историята е в този раздел, но както и да е.
Когато прочетох написаното, се сетих за моята история.
Аз съм на 16 и още се водя дете, но и аз обичах до полуда едно момче, което се оказа точно обратното на това, което търся, просто бях прекалено глупава да се забъркам точно с него. Просто идеализираме образа на човека, който обичаме или си мислим, че обичаме.
Виж, аз също никога не съм обичала реалността и от малка мечтая, но рано или късно се връщаме в реалността, за това трябва да преследваме мечтите си, за да станат истина и да сме щастливи!
Аз имам и други мечти, които преследвах, но след онова момче и всичко, което стана с него, се прекърших.. и все пак, дори и да нямам същата мотивация, ще си преследвам мечтите, просто това се случва с нас, хората са гадни и животът е скапан, но за това всеки си има свой свят, където всичко е идеално за него!
Обаче не бива просто да си мечтаеш и нищо да не правиш, а после да се оплакваш, че реалността е гадна, аз съм правила тази грешка милион пъти и защо? От глупост, но аз се опитвам да пренеса мечтите си на земята, никога няма да позволя гадната реалност да ми отнеме всички фантазии и сладки мисли, дори и само като мисли, ще си останат.
Моят съвет е да си намериш някаква цел в живота, достижима и да я преследваш, а дори и да не успееш, ще забравиш за тази история, ще се родят нови мечти и цели, ще се появят нови хора в живота ти и ще си щастлива, трябва само да се постараеш! Същото важи и за мен, но аз мисля, че имам време да се оправя в живота, както и ти!
Успех!
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 03b9bd049c |
|
21. Блгодаря за коментара и отделеното време :) Точно така направих, както ме съветваш. Поста над твоя е мой, в него описвам как се справих със състоянието в което бях, надявам се, че четейки го, хора със същия проблем ще намерят изход от ситуацията, точно както аз.
Всичко най-хубаво :)
ПС: Историята е в този раздел по погрешка!
|
| преди: 2 години, 12 дни hash: 7e12aac9ec |
|
23. Вътрешният свят на човек е естествено убежище на човек, когато е подложен на непосилни страдания, но мисля, че има два пътя как да се "ползва": или влизаш в свят на илюзия, до степен на психично отклонение (психично болните живеят в техен си свят и само частично превключват в реалния) или пренасяш творенията на фантазията си в изкуство. Великото изкуство е рожба на страданието. Идеалния образ, който си изградила, можеш примерно, да го превърнеш в литературен или филмов герой, в картина и т. н.
|
| преди: 2 години, 9 дни hash: bde001ca8f |
|
24. Да наскоро преживях сотп с реален човек който е толкова близо до мен на сантиметри... Виждам го чувам го през ден! Ерген е няма семейство! Но когато една жена е влюбена до болка е така! Започва да фантазираш желанията си с този човек и изпада е нещо многп по различно от рралността! Ех да ти боли мн ама кой но е виновен на такива? ! Никой! Само нашата фантазия въображение и малко глупаво сърчице! Нищо! Аз разграничаван мечти от фантазии и и повече ми харесва това картината е главата! Там се чувствам супер боси ми щастие! А когато сме заедно реално се държа нормално и с нищо не се издавам! Все едно съм актриса и играя рола! Вкъщи се отдавам на филмите е главата си а е следващия момент когато сме заедно съм себе си и се държа зряло и дистанцирано;
Не се притеснявай! В един момент човек се осъзнава и се спира!
|
| преди: 6 месеца, 26 дни hash: 86017645e4 |
|
25. Въпреки че е минало много време искам да ти кажа че и при мен е има нещо подобно. Когато нещата не ми се нареждат така както искам аз се затварям в себе си и си мечтая за моя прекрасен и уютен живот. Никой не знае за това. Там аз съм с моето, , мечтано” момче и всичко просто е прекрасно и си мисля че ме разбираш. Понякога имам усещането че някъде в бъдещето това ще стане ще се случи и не спирам да губя надежда... никой не знае за това дори най близките ми. Защото там аз имам мечтаната ми къща мечтаната ми кола училище мъж приятели работа и нямам проблеми освен 1. Това не е реалност.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
