Споделена история от Измислени истории |
Историята на коженото яке
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 5568 пъти
Здравейте.
Мисля си че знам отговора на моя въпрос, но искам
и вашето становище. Мислих как да започна, реших от
началото.
Далечното минало:
Живеех в неголям провинциален град, в който 50% от
жителите му се познават. Бях на 17 и имах интересите на
моите връстници. Беше прохладна есенна вечер. С
гаджето ми не бяхме в много добри отношения но все
пак се крепяхме. Двамата и компания решихме да ходим
на дискотека. След известно време прекарано вътре,
излязохме за глътка свеж въздух. (По-скоро глътка
тютюнев дим. 1 цигара се въртеше м/у 5 човека) Другите
влязоха, а аз ми се ходеше до тоалетна. Понеже нямаше,
реших да свърша тая работа зад дискотеката. Отидох там
и се канех да си свърша работата, когато дочух звук,
прогърлено "ПО... ". Нещо хвана глезена на крака ми.
Изтръпнах. Отдръпнах се. Извадих запалка и усилих
пламъка на "MAXX". В полумрака, на земята, лежеше момиче
с разкъсани дрехи, окървавено лице и протягаше ръка към
мен. Тялото и бе затиснато от друго тяло чийто панталони
бяха смъкнати около колената. С едната си ръка запушваше
устата на момичето. Докато се опитвах да асимилирам
ситуацията, получих удар в тялото ми, който ме залепи за
стената зад мен. Успях да остана на крака. Тоя изрод
се опитваше да избяга. Тогава чатнах какво ставаше.
Догоних го и успях да го съборя. Ритах го и нанасях
удари, дори и когато вече не чувствах съпротивата му.
Адреналина ми беше скочил до небето. Спряха ме писъците
на момичето.
Познавах я бегло. Отношенията ни бяха "здравей-здрасти"
Знаех името и. (сега ще я нарека"Х"). Беше се свила до
стената, трепереше и стенеше. Покрих я с якето си.
Няколко пъти и предложих да отидем в милицията. Изобщо
не изкаше да ме чуе. Помоли да я заведа до тях. През
целия път ме молеше, да не казвам на никой и по никакъв
повод, за случилото се. Обещах.
Върнах се в дискотеката, където изнервено ме чакаше
приятелката ми. Устрой ми грозни сцени, който аз
изтърпях.
В коридора видях приятеля на "Х". Наливаше се с бутилка
с неясно съдържание. Когато се разминавахме го зашлевих
Момчетата ме изкараха навън. Съжалявам. Той естествено
не знаеше нищо, а и бе абсолютно неадекватен.
През следващите дни не виждах "Х". Разгонения нерез бе
потънал в дън земя. Отношенията с гаджето ми бяха
опънати до краен предел. Приятеля на "Х" ме гледаше със
злобен поглед, готов да ме разкъса. Той така и не скъси
дистанцията на по-малко от 5м до мен.
... Измина време и с "Х" бяхме станали добри приятели.
Тя бързо се възстановяваше. Оказа се доста свястно
момиче, в сравнение с други който познавах. В разговорите
който водихме, аз никога не зададох въпрос относно онази
вечер. Подробностите който научавах бяха единствено
когато тя пожелаеше да сподели, но най-важното беше че
не се бе случило най-лошото. Симпатизирахме си в доста
отношения. Естествено това не остана незабелязано от
нашето обкръжение.
Междувременно връзката с приятелката ми се разпадна
изцяло. Така и не направих усилие да събера парчетата.
Вече имах "Х" до мен. Нейната Душевна красота, визия,
ароматът и, ме караха да полудявам.
Както всички хубави неща имат начало, така имат и край.
И той дойде твърде драматичен, с много сълзи, с много
обещания, с много болка.
Напуснах града в който живеех....
Това беше преди 25 години.
Живея в друг град, където създадох нов дом и семейство.
Имам прекрасна съпруга, син който е почти на 20 и още 2
по-малки момчета (близнаци).
С течение на времето и житейските проблеми, момичето
"Х", Беше абсолютно забравено.
Наши дни:
Често посещавам града в който живеех. Преди около месец
отново бях там. Сина ми ме помоли да му помогна с една
покупка. Свършихме работата и той реши да ме почерпи.
Седнахме на близко заведение. Докато разглеждах новата
му придобивка, женски глас попита, дали местата до нас са
свободни. Вдигнах глава. До нас стояха жена на видимо
моята възраст, която ми се усмихваше, и русо момиче на
годините на сина ми.
Това беше ЖЕНАТА "Х"
Бях изненадан, но бързо се окопитих. Поприказвахме си
общи приказки, след което "Х" помоли да я изчакаме за
около 20мин.
Когато се върна носеше плик, който подаде на сина ми.
Думите и бяха:
- Момче, не повтаряй грешките на баща си.
По лицето и се стичаше сълза, която падна на гръдта и.
Подадох кърпичка. Отказа. Обърна се и ми каза:
- надявам се, тя да запълни празнотата... тук отляво.
Тръгна си. Останах прикован за стола.
Синът ми, отвори плика и извади съдържанието. Беше
кожено яке. Онова черно кожено яке, с металните катарами
и гръб на "IRON MAIDEN", с което бях онази вечер.
Гърдите ме боляха, нещо бе заседнало в гърлото ми.
Във въздуха се разнесе аромат на парфюм. Аромат който
бях забравил. Аромат който познавах... до болка.
Тези дни, синът ми, разнася коженото яке и се опитва да
ми задава някакви въпроси. Същевременно разбрах че, той
и дъщерята на "Х", са на "ТИ" в отношенията си. Питам се,
дали е дошло времето когато трябва да му разкажа
историята на моето кожено яке?
п. п. Някой събития и имена, бяха пропуснати и преименувани
поради лични съображения на автора.
|
