Споделена история от Измислени истории |
Той
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 5961 пъти
Влезе в стаята без да каже дума. Погледнах го и почувствах гняв, тъга, силна любов... Някой някога ми беше казал, че винаги се влюбваме в тези, които ни нараняват и се надяваме да ги "поправим".
Тази връзка или каквото и да беше ме отчайваше, не ми позволяваше да се усмихна, не ми позволяваше да съм щастлива.
Разкрещях се. Не казвах нищо, просто виках. Опитвах се да изгоня чувствата от мен.
Знаех, че е бил с друга или с други. Знах също, че аз го забавлявах или по-точно бях отдушник на изкривената му личност.
И отново без да казва нищо, без да ме попита защо съм тъжна ме придърпа властно към себе си и ме завладя с устните си.
Може би това бяха моментите, в които си струваше и подтискаха отчаянието ми.
Изгубих се в обятията му. Усещах твърдото му тяло под пръстите си. Неговите изучаваха до болка познтото му мое тяло. Ръцете му се движеха и галеха точките, доставящи ми най-голямо удоволствие. Изстенах.
Свалих тениската му, после го разкопчах, а той без да губи време разкъса роклята ми, която бях купила, за да го впечатля. Взе ме на ръце и ме занесе до леглото. Езикът му все още докосваше моя.
Легна върху мен и се сляхме. Движеше се бързо и грубо, но това ми доставяше огромна наслада.
Едновременно с това докосваше настръхнлите ми гърди.
След няколко минути и двамата достигнахме върха.
Той стана без да се бави, облече се и си тръгна.
И отново, просто така отчаянието ме завладя, а любовта ми към него стана по-голяма....
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 1ce76a133a |
|
1. Жените сме си мазохистки. Аз лично също бих страдала и едновременно с това бих се наслаждавала ако попадна в подобна ситуация.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: ffb7ed0a22 |
|
2. До автора
Писа Той , ами Тя
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 3b52e74375 |
|
3. Това е готино... Кефи ме историйката ти ;)
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: d83da8d128 |
|
4. Нещо по- банално и изтъркано?
|
|
