Реалноста и Фантазията
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 8060 пъти
Трудно е човек да живее във фантазията и собствения си свят , дори невъзможно. Какво става когато един човек живее в по различен свят от своя ? Един много прост въпрос , загубвасе и път назад няма. Какво става когато един човек е обичал светът , а съвсем малка част от тази любов му се връща ? Страда , разочарова се , почва да мрази този свят , някой от хорато дори стигат до извода за самоубииство който е единственият изход.

Бяло и Черно това бе всичко което виждаше , но какво бе това и как бе възможно , да не би детството му да се бе съкрушило , да не би да беше забравил какво е някой да го е грижа за него или пък се бе изгубил във своят свят на мисли.Това бе малко да се опише всички тези се събираха във едно със още много други , той страдаше , болеше го мразеше силно , беше объркан , но въпреки всичко това обичаше което му причиняваше още по голямо болка от всичко останало, душевноста му недаваше мира , защото светът се беше превърнал в материален , хората работеха за да взимат пари , но по късно тези пари ги даваха за да върнат здравето си.

Неразбираше хората вече изглеждаха му чужди , нямаше сили да им кажа как се чувства защото незнаеше реакцията им , дали това бяха хора ? Имаше ли човечност още в тях ? Щяха да го изкарат поредният луд който се нуждае от лечение , беше човек на принципите си , не пиеше освем на празници , не пушеше никога , учеше се с което си помагаше да се изкара от реалноста която го тревожеше , и преди всичко беше човек ако имаше някой с проблем той му помагаше със каквото може укоражаваше го и решаваше проблемът, после гледаше този човек щастлив а той все още бе смазан и премачкан от живота.

Идваше празник (Трифон Зарезан) реши , че този път , ще си позволи да пийне повече , така и направи , напи се , тогава се почувства жив не го интересуваше нищо , обичаше висчко което виждаше , хората , растенията , небето , водата , снегът.И така мина се този ден той изтрезня пътвоначално се чувстваше добре , но със всяка секунда се връщаше към предишното му живеене , но небеше същотото защото се почувства празен нямаше нищо в него и все пак , пак го болеше , отчая се но нямаше избор трябваше да търпи , самообие ли се не се знае дали го чака нещо хубаво , беше прочел прочутата творба на Данте Алигиери - "Ад" но той не приспадаше към нито един от кръговете , какво щеше да му се случи никой незнаеше и неможеше да каже заради това реши да остане.

Седмица по късно празнотата изчезна , чувстваше но пак разочарование , горчивина и болка.Този период се повтаряше , нямаше приятелка , роднините му го обичаха и му помагаха , но той нямаше сили да въвлече тях в това защото и той ги обичаше.Бяло виждаше когато бе пиян защото бе замъглил своя свят и живееше в този който са всички останали.Черно виждаше през целия друг период защото не се намираше във свой води.

И сега единствено му оставаше да чака някой да го разбере , някой да го съживи , някой да му върне животът който бе живят от интервала на 1-12 години.Съзнанието му небеше замъглено защото той виждаше чистата реалност , а във светът на мечтите също го болеше защотото небеше реалност.


П.С - Какво ще кажете на този човек ?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 4 месеца hash: e5d503fbea

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще му кажа да излезе от филма в който е! Никой не може да има живот, който се състои само от хубави моменти! И ако всеки почне да се самосъжалява и да мисли как да сложи край на живота си? Хах абе ти на колко си? Съвземи се, докато ти сам не си помогнеш хората няма как да ти помогнат!

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: d8996a1736

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Hе си единствения, който се чувства така... Ако искаш остави skype, мисля че много хора ще ти пишат

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: 7a5fad474f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   От Автора: Споделена история от Измислени истории. Тук има минимални неща свързани със мен просто обичам да наблюдавам хората реакциите им деиствият в различни ситуации и обичам да пиша , като хоби ми е , а и тук просто засягам темата за самоубийство защото прочетох доста други подобни теми тук , обикновенно не пиша такива неща много много просто ми стана любопитно защото повечето неща тук засягат такива теми. П.С - Любима Автор - Стивън Кинг , Любим Жанр - Ужаси ;]

 

...

горе^

преди: 14 години, 4 месеца hash: 8d297bcf37

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Дотегна ми, едвам я изчетох тая история, чаках да дойде същественото, но уви... -празни приказки. Не ти се отдава да пишеш, запази хобито си за себе си. Да не си в депресия? Мила, 27

 

...

преди: 13 години, 9 месеца hash: cd147e6c17

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

6.   Ще му кажа, че меланхоличните хора по-често се поддават на подобни състояния. Това е човек, който вижда едновремнно и черното, и бялото, и осъзнава, че и едното, и другото са и реалност, и илюзии едно спрямо друго. Един прекрасен автор- Антоан дьо Сент Екзюпери- казва, че единствен смисъл носи смъртта. Така е. Тя е най-голямата тайна. Но дори и този свят да е илюзия, защо сме в нея? Този свят, явно, също ни дава нещо, което иначе не бихме могли да получим. Не е лесно да се говори за тези неща. Правим го поколения наред и сякаш нищо не сме казали. Казват, че не може едновременно да знаеш смисъла на живота и да го живееш. Така е. Затова е опитът- той съвместява двете, като ги разполага във времето. Първо преживяваме, а после разбираме и си правим изводи. Това се повтаря, докато се изчерпим. И аз се питам какъв е смисълът да ги има и двата свята, а ние да се раздвояваме между тях. Всеки от тях ни дава нещо, което другият не може. Важно е да запазим баланса между двата. Е, има гении, които успяват да потънат в единия и, въпреки това да оцелеят, но... Не всеки рискува да бъде такъв. Има риск в това да живееш истински и не всеки го поема. Нещо такова... Има един филм- анимация за възрастни- Waking life. Тя дава доста отговори. Струва ми се.

 

...