Истинска сълза- 1ва част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97960)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23061)
 Секс и интимност (11362)
 Тинейджърски (20301)
 Семейство (4912)
 Здраве (7898)
 Спорт и красота (4122)
 На работното място (2211)
 Образование (6036)
 В чужбина (1306)
 Наркотици и алкохол (938)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13391)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Истинска сълза- 1ва част
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2702 пъти
-Кристиин! Пак ли се успа? ! Изпита ти започва! -крещеше Фелиша Абигейл. Майка й работеща в Ем Си Си ТВ беше популярна и в повечето предавания на които се явяваше като идол на целия свят. Съпругът й Джордж Абигейл беше произведител на най-прекрасните парфюми в света плюс неговата компания за Недвижими имоти ‘’Абигейл’с Грууп’’. Кристин или Аби ( както й викаха тъй като фамилията и е много популярна ). Тя беше на 17 и учеше в елитно училище. Дълга, права и кестенява коса, смарагдовозелени очи и прекрасната фигурна на тялото. Тя обаче имаше една особеност. Имаше две личности ( в друг смисъл) Очевидно има бутони ВКЛ. / ИЗКЛ. Да я видим в бутон ИЗКЛ. Щом се прибере обръща цялата изключително подредена къща в един казан за боклуци. Яде непрекъснато пилешки крилца и хрупкането им се чува из цялата къща. През нощите на уикендите играе игри непрекъснато. Всичко това преди новата и личност. Преди ‘’новото’’ й аз да се появи тя беше предадена от скъп приятел и реши вече да не се доверява. Сменя изцяло външния си вид и характера. Мести се от Ню Йорк в Лас Вегас.
Зима 18 ноември. Кристин се събуди с надеждата да премине изпита. Тя стана и се запъти със зловеща походка към банята. Вгледа се и си видя очите. Едното бе синьо а другото зелено. Странен феномен.. Очите на.. този някой който тя не знаеше, но усещаше че е с нея. Слезе долу в кухнята както винаги се носеше аромат на някаква закуска приготвена с любов.
-Джорджи как мислиш дали ще е добре да сложа тия перли? -стоеше Фелиша и се усмихваше на съпруга си. Той за да я подразни се направи, че не е чул и продължи да си чете вестника.
-Аби защо си с очила? -попита Фелиша.
-Ами така навън е слънчево. - отвърна Кристин с надеждата, че няма да я разкрият и да се притеснят за нея.
Тя си беше кротка. От буйното и весело момиче тя се превърна кротка, умна и замислена която убиваше вниманието на всички момичета и момчета в града даже може би и в цяла Америка. Тя си беше от недостъпните момичета и това не й пречеше. Нямаше време за любов и такива глупости. На нея само някой да й каже ‘’приятел’’ и тя се затваря в черупката си.
-Но миличка сега е мъгливо.. - промърмори майка й.
-Няма значение мамо. -въздъхна Кристин. Взе си чантата и се махна. Чакаше я изпит. Но окото й се е влошило. Родителите й не знаеха нищичко за нея. Само тя знаеше. Жътваря ще дойде за нея... Когато звънеца удари и тя приключи изпита се случи обичайното: както винаги го е взела и първа предала листовката. Атмосферата за нея днес беше напрегната. Нещо все я преследваше и тя не знаеше какво. Може би от многото нейни съпернички. Анна беше една от тях. Ниско момиче, което имаше дяволско поведение. Мразеше богаташите подобно на Кристин. Затова когато звънеца би тя проследи Кристин като взе тайно оръжие без никой да я види. ‘’Този път и твоята аура ще изчезне от тоя свят г-це Абигейл’’ мислеше си Анна. Кристин по странна причина се отби в усамотено място и това си беше чист капан от Анна. В следващия момент Анна се обърна към нея и докато Кристин беше в гръб натисна спусъка и... Стоп. Сякаш някой спря времето. Кристин се обърна и видя Анна. Отначало се шокира, но после видя зад себе си красиво момче по-голямо от нея. Окото й се промени. Започна да кърви. Тя нямаше какво да прави и от страх заговори:
-К-кой си ти?
-Ами малко е сложно обикалям планетата и се озъртам за души.. - замърмори момчето.
-Аааа жътваря! -кресна Кристин. В следващия момент той я притисна към стената и прошепна:
-По-тихо! Не съм никакъв жътвар. Пратеник съм.
-Не е ли едно и също? - засмя се Кристин.
-Не! Сега слушай ме- продължи момчето. - Тук съм защото имаш мисия.
-Ох леле, че странен ден.. – говореше си тя.
-Слушаш ли ме въобще? ! -кресна той. -Така първо казвам се Мейсън и не съм от тази планета.
-Ясно. - склони глава Кристин. - Извънземно!
- Не това имах предвид >. <
-Ами какво?
-За 3 месеца трябва да откриеш истинска сълза от някой човек без значение какъв е. Ще ти пазя гърба. Но внимавай. Имаш да се бориш с демони и да помагаш на хората. -предупреди я Мейсън. - О извинявай забравих. Мейсън се запъти към сякаш залепен на едно място куршум пуснат от Анна, грабна го и изчезна. В този момент целия свят тръгна от само себе си.
-Вижте! Това не е ли оная Анна?
-Държи пистолет!
-О, боже мой! Та това е Кристин!
-Какво си мисли оная особнячка!
Кристин стоеше уплашена. Но някак си разбра, че окото й беше знак...
-Кристин? Кристин? -чуваше шепота на майка си. -Добре ли си?
-Какво се случи? -попита тя.
-Анна ще отиде в психиатрията да я разпитат. В шок си и лекаря каза, че може и да не ходиш на училище днес. - усмихна се майка й.
-Но аз съм добре. Виж! -каза Кристин и скочи от леглото за да се увери майка й.
-Положението ти е по-сериозно от колкото си мислиш. Хората твърдят, че са видели сякаш първо е имало куршум после е нямало. - натъжи се Фелиша. -Но хайде сега си почини.
Кристин се замисли. Мейсън й обеща, че ще й пази гърба ама стана обратното. Хората забелязали нещо странно около нея. Тя се обърна на другата страна откъдето можеше да гледа към прозореца и заплака. Това което плачеше пред нея се виждаше чиста вода.
-Това са истински сълзи. - стресна я познат глас.
- М-мейсън какво правиш тук? Скрий се! -уплаши се Кристин.
-Спокойно невидим съм. Та ела сега с мен на едно погребение.
-Какво трябва да правя? - озъби се тя. -Скучно!
-Просто ме слушай и ела ясно!? -кресна й Мейсън.
-Добре. – помири се Кристин.
Двамата сякаш се изпариха и се отзоваха на едно погребение. Беше починала една жена. Тя виждаше много плачещи.
-Горките хора.. - промълви Аби( Кристин).
-Да, само дето не са истински сълзи. Вгледай се. - каза й Мейсън
В следващия момент Кристин забеляза в очите на една възрастна жена ( която беше свекърва) как блика черна вода.
-Това са сълзи на омраза. А онези там – Кристин забеляза че е синя водата. - мислят за парите които ще получат, но едновременно са тъжни за починалата. А онова момиче- посочи Мейсън към едно силно ридаещо момиче, което Кристин забеляза, че сълзите й са чиста вода. ‘’Значи това са истинските сълзи’’ промълви си тя.
На следващия ден би звънеца за междучасие. Както обикновеното. Кристин вървеше с още няколко съученички към кафенето. Докато пресичаше един автобус набрал голяма скорост се вряза в нея и я блъсна. Тя изхвърча. Мейсън стоеше наблизо. ’’Какво прави там? ‘’ мислеше си Кристин. Изправи се бавно и видя СЕБЕ СИ. Всички се скупчили около нея и викаха:
-Кристин!
-Добре ли си?
Искаше й се да им отговори. И тогава видя сълзите на някои хора. На Анна. Тази която най-много я мразеше. Не ги разпозна тъй като Мейсън и привлече вниманието.
-Слава Богу! -въздъхна той и се облегна. -Вече си дух.
-Върни ме обратно. -измърмори тя.
-Какво?
-Казах да ме върнеш обратно! -завика тя. – Защо не си намериш друга душа! Откъде накъде? ! Имам си дом, семейство и ПРИЯТЕЛИ! - започна да плаче.
-Приятели? Хм я се огледай. - отпусна се той.
Кристин видя бликащи черни сълзи на повечето хора и се натъжи.
-Не ме следвай повече! - каза тя и поиска да се върне при тялото си, но нещо я спря.
-Както искаш. Когато ти потрябвам ще се каеш ала няма да се върна. Свободна си. Но вече си мъртва. Нищо не мога да направя. - каза спокойно Мейсън.
- А-аз съм МЪРТВА? ! - Кристин се свлече на земята гледаща тялото си проснато и всички черни сълзи бликащи... Знаеше, много хора не са искали ‘’ нафукани’’ богаташчета като нея.. Пристигна екипът. Тя се качи с тялото си. Поне това трябваше да направи. Да не се откаже.
-Г-жо Фелиша... много съжаляваме. - съобщи лекаря. Фелиша пребледня и се свлече на земята залята в сълзи. Момичето й толкова ще й липсва.. Кристин видя умиращото си нейно тяло. Заплака много силно.
Мейсън си стоеше в луксозна къща. Знаеше, че не трябва да я освобождава ала такива бяха законите. И той не желаеше смъртта на Кристин. Оставаше само едно.
-Г-жо Фелиша! Имаме подобрение! - извика един лекар. Кристин се сепна. Нещо като, че ли заблестя в нея. Тя се унесе и падна. След малко се събуди в тялото си като нормален човек. Всички стояха вгледани в нея и й се радваха, че е жива. Но въпреки това Кристин знаеше, че я очакват още препятствия....
=====================================================

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 6 месеца
hash: 10609404ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

1.   Започнах да чета и като стигнах до имената на героите, просто спрях. Защо все трябва героите да са с английски имена? Искам да чета нещо за нашата действителност, нещо интересно и поучително, нещо, което те кара да се замислиш над нещата от живота, нещо с неочакван обрат в сюжета, нещо малко по-философско.

Американската култура е пошла, няма върху какво да те накара да се замислиш, на тях им дай пари, нездравословна храна, наркотици, всичко това се изтърка и е безлично вече. А и има достатъчно холивудски филми по темите, вече всички се наситиха на бози и се изтъркаха отдавна.

Дори нещо за източната култура ще ме разведри и разнообрази, нещо като "Монахът, който продаде своето Ферари". Ако има и съпоставка между различните култури, още по-добре. Човек не може 25 г. само боб да яде, време е за нещо по-различно и оригинално. Иначе прозиведенията ти ще останат просто едни от многото такива. Защо да чета точно теб като автор, след като има още 100 000 еднакви автори, всеки с поне 10 еднакви истории?

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 5e977803ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

2.   На мен пък историята ти много ми хареса и с нетърпение чакам продължението. Какво ли още ще и се случи на главната героиня докато изпълни мисията си? Сигурно доста интересни неща. Чакам с нетърпение 2 част. И благодаря за хубавата история!

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: f96786f4af
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

3.   Извинявам се ако има грешки :))
Авторката

 
  ... горе^
преди: 6 години, 6 месеца
hash: f96786f4af
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

4.   Н 1 не че се обиждам от коментара ти или нещо подобно, но ако погледна от реална страна и започна да пиша философски неща и стана чиста реалистка (на 13 и половина съм) просто целия живот ще ми е малко скучен да го нарека.Човек не може да научи целия живот само с една история. Категорията е 'Измислени истории' просто реших да напиша такава история защото на мен ми харесва. Но ако се вгледаш в написаното то е поучително да разбереш кои са истински приятели. Продължението ще е интересно или ще се опитам да го направя ''поучително'' както ти го искаш.
Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker