Наричайте ме Беки, 5 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97772)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Наричайте ме Беки, 5 част
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2274 пъти
Пета част

Събудих се в някаква непозната стая с леко главоболие. Чакай малко ! това беше болнична стая , а аз бях облечена като пациент и лежах в леглото. Надигнах се и видях, че Сара крачи нервно из стаята.
- Сара ? Какво става ? къде сме ?

Тя се обърна и тогава видях, че очите й са насълзени.

-Беки ? О , Беки ! Ти си добре ! Слава богу , че си добре !- тя ми се нахвърли да ме прегръща и целува , а аз си нямах идея какво се случва.
-Добре съм ! Добре съм , успокой се ! Какво става ? Защо съм тук ? И защо аз съм.....облечена така ?!-погледнах странно болничната нощница.
Сара забърза очите си и седна на леглото.
- Какво стана ?
- Ами...ти...беше блъсната от кола...
- Какво ?!
- Или по-точно беше премазана...както си вървяхме , се спъна и падна на земята, а някакъв луд шофьор буквално мина през теб ! - виждах ужаса в очите й , докато обясняваше. Аз също настръхнах , била съм премазана ! Как така , нали съм здрава като бих в момента ?
- Как така е минал през мен ?
- Ами ....просто те прегази ! Ти...беше смазана !
- Смазана ли ? - веднага побързах да опипам лицето си и погледнах под завивките...нямаше ми нищо ! Да , глупава реакция , но как бихте реагирали вие , ако ви кажат, че сте били смазани , а се чувства е нормално. Погледнах многозначително Сара , която гледаше изплашено и неадекватно.
- Как така ще съм смазана , след като нищо ми няма ? Даже и драскотина ? Сара ,това да не е шега ?
- Не ! В никакъв случай ! всъщност....когато пристигна , беше цялата в кръв...имаше много рани и дрехите ти...бяха направо боядисани в червено....- тя продължаваше да гледа тъпо , докато обясняваше...очевидно и сама не си вярваше , докато го разказва. Все едно да Говориш на някой , как е умрял !
- А как така е станало това , след като в момента съм невредима ?Даже чувствам тялото си ....странно добре...единственото е , че съм малко замаяна.
- Но Беки ! Ти беше прегазена от кола ! цяло чудо беше , че оживя ! А сега...нямаш и драскотина....как така ?
Повдигнах вежда , опитвайки се да прикрия собственото си неудобство от ситуацията.
-Не знам как така....ти ми казваш, че съм премазана от кола и съм била цялата в кръв....а нищо ми няма....аз въобще не разбирам как така е станало....
- Аз още по-малко , а бях там Беки ! Видях как колата мина през теб , ти беше станала на ваденка, едва дишаше , когато пристигна , а сега....все едно си възкръснала !
Едва не се засмях.
- Не съм умряла Сара, жива съм и очевидно цяла. Още си мисля ,че това е някаква шега...А къде е Лъки ?
Вързах го за един стълб през болницата. Спокойно , той не е пострадал. Обаче много се изплаши , не спря да лае , едва успях да набера номера на някой от братята ти.
- Братята ми ли ? Казала си на братята ми , че съм в болница ?!?!?!- озрях на място !
-Ами ....да , обадих им се...
- О , Сара , много ти благодаря ! Сега ще останеш без партньор за танците цял месец. Онези параноици ще ме заключат в стаята ми и няма да ме пускат сама даже до банята.
- Съжалявам ! Наистина ! Обаче страшно се изплаших, ти беше прегазена....
- Да , сега сигурно си мислят, че съм и мъртва !
-Не , казах им само , че си в болница....не съм им казала защо , просто не можех да го изрека...- о, слава богу ! Поне е спестила най-лошото ! Но те така или иначе щяха да чуят от някъде , че съм....прегазена !
Братята ми веднъж не ми дадоха да изляза два дена от стаята си , понеже бях паднала от едно дърво , на което се катерех. Тъпото беше , а също и странно , че тогава нямах натъртвания и май също се бях отървала без драскотина, обаче скъпите ми батковци решиха , че трябва да съм два дни под домашен арест , за да не науча вече да не се катеря по дърветата....Те нищо не ми разрешаваха ! Супер много исках да карам скейт борд , но ми беше забранено , за да не се нараня . За нещастие нямаше и кой да ми съдейства да си взема един , понеже не познавах никого , а онези зомбирани гардове следяха стриктно за какво си давам парите , даже и Джон не ми даде да карам. Тогава какво щеше да стане , след като бяха разбрали , че съм била прегазена от кола !??!?! Сигурно щяха да ме вържат за леглото ми и да ме хранят в устата , за да не мърдам никъде.....
Точно тогава вратата се отвори. Мислех, че са момчетата , но беше докторът.
- Г-це Джоунс ? Казаха ми ,че сте пристигнали в ужасно състояние , била сте прегазена ?- о , не ! Още един непросветен ! Ставахме трима , направо супер ! Още се надявах това да е някаква шега .... в която докторът участва- защо не ? Обаче беше рано за рождения ми ден, така че едва ли беше изненада в наш стил.
- Сигурно е станала някаква грешка докторе .
- Не сте ли вие Ребека Джоунс ? Казаха ни , че сте пристигнали заради прегазване от кола....
- Да , аз съм , но ми няма нищо....имам предвид , невредима съм ! Не знам как....просто ми няма нищо счупено , натъртено или наранено....даже не кървя никъде !
- Но...вашата приятелка...ни се обади...
- Дори не знам как съм се озовала тук докторе...може би съм паднала на главата си , заради , което бях в безсъзнание , а моята приятелка е преувеличила и за това сте решили...че съм потрошена....- какво ? звучеше логично , според ситуацията ? А и Сара принципно си преувеличава.
Докторът се почеса с химикалката , която държеше по челото и намести очилата си. После погледна картона , който държеше и каза :
- Напоследък стават много нещастия... случват се много катастрофи и инциденти ....може би наистина ние сме се объркали , имаше друга пациентка , която е претърпяла катастрофа в автобус....ще кажа на колегите , че няма нужда от....операция....
Да , май докторът наистина имаше нужна от отпуска....обаче нямаше логика да съм цяла , след като Сара каза , че се е случило.
-Не може ли да си тръгвам тогава ?
- Не , ако сте си ударили главата , трябва незабавно да ви се направят изследвания за мозъчно сътресение.
- Но аз се чувствам...супер докторе ! Даже не ме боли главата , нямам нужна от изследвания. Вижте , здрава съм, нямам и драскотина....
Докторът гледаше тъпо и наистина се опитваше да разбере как някой , който е паднал на главата си , може да се чувства супер физически , което си беше видимо. Наистина чувствах тялото си здраво в пълния смисъл на думата.
- Съжалявам, но трябва да бъдете прегледана , за да докажем, че ви няма нищо и можете да си вървите. А и понеже сте непълнолетна , ще трябва да изчакате някой от родителите да бъде уведомен, че сте тук , а също да дойде да ви вземе...
- Аз вече се обадих на братята й, те са пълнолетни. - каза Сара и ми напомни ,че е по-добре бързо да се измета.
- Добре , тогава изчакайте да дойдат.- каза неадекватно той , обърна се и излезе от стаята. Май наистина болницата беше видяла доста жертви наскоро и проблемите с разписанието са ударили докторите.
- Кой знае коя мед. сестра ще си загуби работата , заради тази грешка !-засмях се аз. Сара обаче още беше в шок.
- Къде са ми дрехите ?
- Не знам...но те също бяха целите в кръв....-реших, че се майтапи !
- О , супер ! А сега какво ще облека ?
-Защо бързаш ? Трябва да те прегледат . Няма ли да чакаме братята ти ?
- Моля ? Тази история е супер странна , но не е причина да си рискувам свободата . Ако трябва ще изляза по нощница , докато докторчетата уточняват причината за „грешката“, обаче не мисля да ги засичам.
- А какво мислиш да правиш Беки ? Не можеш да избягаш от тях, в крайна сметка те знаят , че си тук и все някога ще трябва да се прибереш...а и така или иначе щеше да имаш неприятности , заради номерата с Кайл.
Да , очаквах учителите да са се обадили отдавна вкъщи , сигурно имат номера на Джон на бързо набиране. Но това беше различно. Едно , че аз самата не доумявах как така съм била смазана от кола , а всъщност нищо ми нямаше. Друго , че така или иначе братята ми виждаха каквото си искат и само си търсеха повод да ме накажат да не излизам.
Накаква си злополука- чудо голямо ! Даже не е истинска ! Хаха !
- Носех си резервни дрехи в сака за хип-хоп, ще облека тях. А той къде е ?
Само че плановете ми за бягство бяха осуетени веднага ,щом чух тичане близо до болничната стая. Батковците ми нахлуха вътре , все едно ще обират банка.
- Беки ! Беки , добре ли си ?- викаше Джак.
- Казаха ни , че си била прегазена от кола ...а после нищо ти е нямало....добре ли си ?-повтаряше Джим.
Успокойте се и тримата ! Нищо ми няма ! Докторите са направили някаква грешка....здрава съм и даже не знам как съм се озовала тук. Сигурно докторите са сгрешили...
- Но как така ? Сара ни се обади и ни каза , че си в болница... а докторите казаха , че си записана като пострадала при произшествие с кола , помислихме си ,че са те блъснали...
- Аз бях до нея , когато тя падна на земята....просто се спъна и падна...може да е получила мозъчно сътресение...
- Да ! Аз не помня , но....Може би съм си ударила главата и за това са ме довели тук...а докторите да са ме объркали с друга пациенка , която е пострадала при някаква катастрофа или нещо такова. Не виждате ли , че нищо ми няма ?
Тримата се спогледаха .
- но... дрехите ти са били целите в кръв...докторът не разбира как е станало....- така ли ? идея си нямах, че не разбира ! добре де , това защо не са го спестили поне ?!?!
Ставаше нещо странно наистина. И не разбирах как всичко това е станало , имам предвид , Сара е видяла ,че ме блъска кола , дрехите ми са в кръв....а аз съм невредима ! Да не съм като Господ ими някоя героиня от тийн ужаси , която претърпява злополука и после става супер-момиче и е неуязвима и раните й зарастват от само себе си. Как по дяволите това е станало с мен?!?!?! Но знаех, че няма да разбера повече , ако стоя в болницана , очевидно и докторите не знаеха отговора . Хаха !
Изведнъж братята ми останаха като вкаменени. не ги бях виждала такива от както ме хванаха да се возя на мотор зад бившето гадже на Сара. Направо бяха като статуи. пребледняха ,все едно виждат зомбита. Чак аз се притесних , като ги погледнах. бяха по-втрещени и от Сара.
- Момчета ? Какво ви е ?
- Това може да означава само едно...- каза Джон тихо.
- Какво ?
Той погледна Джак и Джим по някакъв...особен начин. Все едно се страхуваха от нещо. Вярно и мен ме беше страх , че не разбирах нищо , обаче аз бях жива и здрава, какво толкова можеше да има ? Да се окаже , че съм Бог ? :D:D:D Добре де , сега не е момент за смях и шеги. Но наистина , тази неадекватност ме притесняваше...а също и беше дразнеща !
- Джак, момичето е разстроено. Заведи я до кафенето и й купи нещо за пиене.- Джон посочи Сара с очи. Да , тя наистина имаше нужда от питие... а аз - да разбера какво става ! Очевидно братята ми криеха нещо !
Сара и Джак излязоха от стаята ,а Джон и Джим продължиха да стоят като статуи.
- Какво означава това ? Знаете ли нещо ?
Джони ме погледна сериозно и каза :
- Беки , почини си ! Сигурно си изтущена от това , което е станало. След малко ще се върнем и ... много скоро ще ти обясним всичко !- и двамата излязоха от стаята, без да кажат нищо, но бяха като ударени с мокър парцал. Все едно докторите са им казали , че съм мъртва.
Това беше наистина невероятно странно...претърпяла съм злополука , при която малко хора оцеляват и остават пълноценни , а нямах даже драскотина. Кръвта беше доказателството по дрехите ми , но по тялото ми- нищо ! Май наистина се бях превърнала в женския вариант на Неуязвимия. Замислих се , ако е вярно , мога ли тогава да умра ?
Какво означаваше това ?
Не мога да опиша колко абсурдно неадекватна се чувствах, колко глупаво изглеждаше всичко и какви филми ми се въртяха в главата за няколкото минути , в които стана всичко , което описах , или по-точно какво почнах да си мисля , след като най-сетне останах сама и можех да се опитам да разбера нещо на спокойствие....но не успях да разбера. Защо братята ми се държаха така ? Все едно съжаляваха , че не съм пострадала. Все едно бяха потресени от факта ,че съм невредима ! Та нали само ме пазеха нещо да не ми стане ! Но това беше невъзможно !!! Сара веднага ме разцелува , а те дори не се усмихнаха като видяха,че съм добре , нали са си мислели , че ме е смазала кола !
Добре, че съвсем скоро щях да разбера причината за всичко.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: 8529d258a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

1.   Супееер давай още.

speed......

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker