Наричайте ме Беки ! 6 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97772)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Наричайте ме Беки ! 6 част
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2825 пъти
Шеста част

Мисля, че единственото нещо, което ме накара да остана в стаята, е неведението и думите на братята ми.
Все пак не можех да се задържа в леглото, за това когато момчетата се върнаха, ме свариха да крача нервно из стаята по нощница- култово, нали?
Тримата още бяха като вкаменени и се бяха забавили около 15-20 минути, които ми се сториха като векове. Е, сега поне си щях да науча това, за което си шушукаха.
- Къде е Сара? - попитах.
- Поръчахме й такси, решихме, че е добре да си тръгне. Тя беше много изплашена.
-Говорихме с докторите, всичко е наред, няма да те изследват. Облечи се и да си тръгваме.

Да си тръгваме? ! Досега всички ме разпитваха защо не съм потрошена, а сега просто ще си тръгваме!

- Чакайте малко! Вие май знаете нещо... Нали дрехите ми са били окървавени и Сара е видяла злополуката... Джон, ти току що каза, че това може да означава само едно , какво е то? - не можех да не попитам.
Братята ми продължаваха да гледат като статуи, само че този път наистина изглеждаха все едно съм умряла.

- Виж Беки, облечи се и да си вървим. Вкъщи ще говорим
- Вкъщи ли? А защо не може сега? До преди малко всички ме уверяваха, че съм смазана от кола, а аз не се чувствам особено смазана... А вие очевидно знаете нещо и то си личи от километри. Не може ли да разбера какво все пак се е случило с мен?

Джон въздъхна.

- Малко е сложно... - не думай! - едва убедихме Сара, че си е въобразила нещо, тя беше най-шокирана. Нека се приберем и ще ти обясним всичко.

- Е, добре, очевидно ще бъда държана в неведение следващите 30 минути, докато се приберем. - Да, живеехме далече от болницата. - обаче акто правите така, не се чудете, защо не ви вдигам телефона, когато съм направила някоя беля! - за моето чувство за хумор няма граници.

- Добре тогава.

Тримата излязоха от стаята и ме изчакаха да се облека. На излизане от болницата Лъки заподскача веднага като ме видя. Нямах търпение да го гушна, той май наистина ми носеше късмет!

На пък за вкъщи всички бяха много сериозни и замислени. Все едно преди малко са им сервирали, че компанията и фабриката са пред фалит и имат да погасяват данъци за милиони. Зачудих се дали не е станало наистина, че на братята да им се е насъбрало малко повече с моята... злополука, но за щастие не беше това. Или не за чак такова щастие! И тримата мълчаха като попарени през цялото време. Направо не знам как Джон шофираше, той винаги е бил най-хладнокръвния в семейството, а Джак и Джим гледаха в една точка и очевидно засилено мислеха. Единствено аз и Лъки не бяхме спокойни. Той постоянно лаеше и едва го укротявах. Обикновено лаенето му дразнеше братята ми, но този път си мълчаха. Значи имаше нещо наистина сериозно. Добре че поне скоро щях да разбера какво е.

Най-после пристигнахме! Не помня от кога не се бях радвала толкова, че съм си вкъщи. Излязох от колата и тръшнах вратата. Бях се изнервила. Когато Лъки излезе, направо хукна към входа, той също обичаше свободата.
Още не бяхме влезли в къщата и аз веднага поисках обяснение. Любопитството ми вече не издържаше. Обикновено първата ми работа като се прибера, е да видя домашните си любимци, но този път нещо друго надделя.

- Е, сега ще ми кажете ли какво означава всичко това? Защо ме е сгазил луд шофьор, а аз съм като след презареждане с витамини? И защо се държите все едно съм убита, а не оцеляла?

Тримата застанаха пред мен, все едно съм им колежка във фирмата и гледаха делово.
- Беки, по-добре седни! - посъветва ме Джак.
Да седна? ! какво ще ми съобщават? ! Последния път, когато ми казаха да седна, без да ми се карат, беше когато нашите умряха. Значи щеше да е интересно!
- Е, добре....
Седнах, и сега какво?
Джак и Джим погледнаха към Джон. Оченидно пак той щеше да ме просвети.

- Ще те помоля да слушаш много внимателно, без да прекъсваш. И повярвай ми, това, което ще ти кажа, е истина от до, но много ми се иска да не е!

- Хайде, казвай!

Той отново въздъхна.

- Добре... Това, което се случи с теб.... не е случайно и е съвсем истинско.... Да, ти наистина си била прегазена, съдейки по окървавените ти дрехи. Сара не си е въобразила.

Ако не бяха братята ми, щях да реша, че се бъзикат! Добре че принципно не се страхувам от такива неща.... много. Все пак кой не би се ужасил, като му кажат, че са го смазали с кола.... и то не веднъж!

- А тогава защо нищо ми няма и не съм наранена? Толкова бързо ли съм оздравяла?

-Оздравяла си.... защото си избрана за Недосегаема....

Моля? !? ! Не знам как да опиша по друг начин това, което предизвика от мен чутото. Дори не изрекох нищо, просто погледнах тъпо.

- Звучи странно, но ето каква е историята. Нашите родители навремето са търсели начини да направят така че всички ние да сме защитени от всякакви наранявания, болести и дори от убийство. Искали са да могат децата им да живеят дълго и да умрат от естествена смърт, а до тогава нищо да не може да ги нарани физически, или да бъдат сломени от болест. С две думи -пълен имунитет! Да бъдем като Ахил от митологията. Майка ни е учила от стари книги разни забравени магии. Много хора са й казвали да не се намесва в тези неща, защото не бива смъртните да се бъркат и да се опитват да контролират смъртта. Но и двамата са продължавали да се бъркат и са открили някакви стари учебници, в които пишело заклинания, които да направиш на дедето си, за да бъде неуязвимо и ако се нарани, веднага раната да зараства , а ако се случи нещо като инцидент, да оживява, кръвта му веднага да се съсирва и всичко да изчезва, все едно нищо не е станало. Правили са ги на всеки от нас, когато сме били новородени. Само че това, което не са знаели, е че в цялото семейство магията може да подейства само на един човек и ако са много деца- само едно от тях става избрано. А другото, което не са знаели е, че като всяка магия и тази има някакъв страничен ефект и той е, че този, който е Недосегаем и разбере това, обрича себе си и семейсвото си на голяма опасност от момента, в който научи, защото всеки Недосегаем е застрашен от тъмната страна на тази магия. Той не се наранява, не боледува, не може да умре от убийство или злополука, но може да бъде унищожен, защото се смята, че някакъв демон преследва всеки Недосегаем, за да погълне неговата неуязвимост и да убие семейството му, понеже той се храни с човешките животи и тяхната сила. С две думи, Демонът се бои от това, че има смъртен, който знае, че може да пеодолее всичко неестествено, да живее дълго, да умре само по един начин и който освен всичко друго, добре осъзнава това. За това Демонът започва да преседва Недосегаемия и да се опитва първо да му отнеме най-скъпото и после да отнеме и него самия... за това и ние сме притеснени от факта, че ти си видимо Недосегаема!

Останах като гръмната... Направо не вярвах, че Джон е изрекъл току що тези думи! едно, че историята беше страшно тъпа и звучеше задръстено, а не готино като тийн екшъните, друго че беше абсурдна и трето, още не разбирах как така ще съм... Недосегаема! въпреки всичко!

Постоях втрещена няколко сегунди, мъчейки се да разбера казаното.

- Вижте, момчета, още не мога да асимилирам това, което ми казвате, но на кратко.... нашите са се опитвали да направят всички нас неуязвими, само че луксът е само за едино от нас, който в случая съм аз, а вие се страхувате от това, понеже някакъв си Демон ще започне да ме преследва, за да убие вас тримата и да ми изяде душата, така ли да го разбирам?

- Беки, знам, че ти звучи невъзможно, но е истина. А и замисли се, някога наранявала ли си се? Или ако си се наранявала, за колко време ти е минавало? Боледувала ли си от нещо? Каквото и да е? Настинка? Грип? Шарка? Имало ли е случай да вдигнеш температура или да се натъртиш при боя със съучениците и да имаш някакви белези по себе си? - попита Джак.

Замислих се наистина. Май наистина не ми се беше случвало никога. Бях отсъствала от училище по безброй причини, но никога заради болест. При бой никога не се беше случвало да се нараня, за това и ме бяха нарекли веднъж Беки Неуязвимата, а сега разбрах, че за това онзи път като съм паднала от дървото, ми нямаше нищо. Нито драскотина....

- Но.... Причината да не се наранявам е, че през повечето време не ме пускахте никъде и ме следяхте под лупа. А за разболяването, просто си мислех, че имам железен имунитет....
- Не те пускахме никъде, за да не рискуваме да осъзнаеш сама, че си Недосегаема, както стана днес. Все някога щеше да се осъзнаеш, че не можеш да имаш белези или да си болна, а колкото по-рано станеше това, толкова по-бързо опасността щеше да те загрози. А и освен това отначало всички деца в семейството на опиталите, са защитени, но Недосегаем е този, при който симптомите останат и се запазят до наближаването на 16-тия рожден ден, както е при теб.... също поверието гласи, че ако Недосегаемият претърпи инцидент, както стана с теб, и оцелее, значи е сигурно доказателство за неговата неуязвимост и демонът започна преследването... дори не е въпрос на възраст, колкото на време, докато разбереш каква си! Ако беше държана в неведение, щеше да си в безопасност, но това не можеше да продължава вечно.... ето че трябваше да разбереш каква си....

Е не! Значи демонът вече е по петите ми, така ли? !? !

- А добре, защо след като Недосегаемият е в опасност само когато знае, че е такъв, вие ми казвате, че съм избрана? Имам предвид, знаете, че съм разсеяна, ако това днес не беше станало, нямаше да се наложи да ми кажете изобщо, така ли?
- Демонът така или иначе ще започне да те преследва, когато някой, който и да е, разбере, че си избрана. Дори и само един от нас да знае, теб те грози опасност. А ако не ти бяхме казали, ти щеше сама да усетиш че нещо не е наред, че не се нараняваш, или че се нараняваш, но бързо ти минава, че не се разболяваш или както днес стана, че оцеля след произшествие с кола.... за това не искахме да правиш неща, които са опасни за теб, защото се надявахме ако е истина, да успеем да го предотвратим и да намерим начина за спасение преди да си станала на 16, защото тогава вече няма спасение... Защото Разбира се, има някакъв начин до определен момет. Писано е, че има недосегаеми, които надвиват демона, но те са знаели някаква тайна, която нашите не са открили, понеже преди тези неща са се изучавали и са се предавали... за съжаление ние също не знаем тайната, а прекарахме доста време, ровейки се из стари библиотеки и интернет, но без успех... тази тайна е единствената защита за Недосегаемия и неговото семейство и е жалко, че нашите родители са разбрали грешката си, след като без да искат, сами са хвърлили това... проклятие върху семейството ни, макар да не са искали. Занимавали са се с чист сатанизъм и ето го резултатът. Вместо да помогнат, са направили нещо, което ще навреди на всички ни...

Това вече можех да го повярвам. Имам предвид, наясно съм, че родителите се опитват да предпазват децата си, но доста често забравят, че има неща в живота, които са нормални, като нараняването- физическо и психическо, болестите, зополуките и дори смъртта. Но има и много случаи, при които в стремежа си за помощ, те ощетяват. Май сега аз бях ощетена, нищо че съм... Недосегаема! Всъщност точно това ме правеше и уязвима, егати и парадоксът!

Стоях няколко минути като гръмната, мисля, че братята ми знаеха, че заслужавам да опитам да асимилирам казаното и единствената причина, поради, която им вярвах, беше заради станалото по-рано.

- Беки, повярвай ни, кълнем се, че опитахме всичко, за да предотвратим тази история! Хубаво е, че си защитена от земните опасности, но това което те грози е двойно по-опасно от всичко земно и много по-силно! Повярвай ни, опитахме да намерим начина, а нашите са разбрали тази опасност твърде късно.... може би ако не бяха загинали в катастрофа, също щяха да се опитват да предотвратят грешката си... - Джони се извиняваше, все едно той е хвърлил проклятието върху мен, а другите двама продължаваха да седят и да гледат тъпо.

- А вие от къде знаете всичко това? Имам предвид, докато мама и татко бяха живи, криеха тези четива в тайна, вие как разбрахте?
- Всичко е записано в дневника на татко. Мама му е предложила идеята, защото и двамата са загубили много роднини, братя, сестри и не са искали да се мъчат като техните родители. - каза Джак.
- Да, но очевидно хвърлиха проклятие върху нас. Не стига, че техните животи отидоха, но сега може и ние да умрем, а душата на сестра ни ще бъде погълната.... а тази катастрофа е доказателството! Толкова е глупаво, неуязвимостта да е доказателство, че те грози опасност! - вайкаше се Джак.

Добре, сега усещах, че аз стоя като статуя... направо не беше за вярване, че братята ми ми казваха всичко това! Имах нужда да се усамотя незабавно.
-Вижте, момчета, аз.... не мисля, че мога да осъзная още какво ми казвате, така че по-добре.... да отида в стаята си...

Не помня как съм извървяла стълбите и съм влязла в стаята си. Помня само как се тръшнах на леглото си и даже не погледнах животните.

Допреди няколко часа всичко беше наред! Беше нормално... е, нормално като за мен. Бях си най-обикновена Беки Джоунс, която прекара нормален като за нея ден в училище, която се забавляваше с приятелката си, разхождаше кучето си и се канеше да ходи на танци. Но изведнъж се случва някакъв инцидент, който доказва на всички, че аз съм Недосегаема и изведнъж се превръщам в героиня от някакъв нескопосан екшън, само дето нямам супер сили. Даже като съм неуязвима, пак се наранявам и кървя, но бързо зараства. Все едно съм Демонът от „Тялото на Дженифър“. Но да не пропускаме най-важното! Преседвана съм от Демон, който иска да убие братята ми и да изяде моята.... неуязвимост, ако въобще е истинска! И единственият начин да го победя, е е неизвестен... Излиза, че нашите са били луди сатанисти, които са се мислели за екзорсисти (мисля, че е уместно да го кажа), които в стремежа си да направят мен и братята ми съвременни Ахиловци, са хвърлили над нас проклятие, за което не бих се учудила, че може и да са заплатили с живота си. И което никой не знае как да предотврати.... Сигурно и братята ми също мислеха, че това е причиназа смъртта на нашите, но просто пропуснаха да го споменат наред с всичко, което казаха преди малко... което Джон каза.... с две думи, сега няма защо да се притеснявам, че ще се порежа, че ще хвана грип, настинка или че мога да се счупя крак или ръка, но трябва да се притеснявам, че ме преследва Демон, който иска да изяде братята ми и душата ми... Това беше лудост! А аз си мислех, че те са просто параноици, които ги е страх да не се претрепя, но всъщност са се страхували точно от това, че не мога да се претрепя!

Направо не можех да повярвам! Това беше най-откачения ден в целия ми живот! Е, поне до тогава, защото скоро предстояха много по-откачени моменти и дни...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 3 месеца
hash: 8814d43744
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Супер аз си го чета и ме кефи дайвай още.

speeed....

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker