Наричайте ме Беки ! 9 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97771)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11339)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Наричайте ме Беки ! 9 част
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2871 пъти
Девета част

- Мис Джоунс, сигрна ли сте, че е добра идея да се занимавате с такива неща?
Когато г-жа Ейвъри се усмихна, първо се почувствах все едно пропадам в снежна пряспа, а после някой ме залива с вряла вода. Усмивката й беше като на вампир, който се кани да ми откъсне гръкляна.
-Защо ви е да се интересувате от пара-нормалното,? Не е хубаво човек да се занимава с неща, които могат да бъдат толкова опасни.... а това тук, може да бъде много опасно...

Започна да ми прилошава. Сякаш очите на библиотекарката оказваха върху мен някакво хипнотично въздействие, защото усещах сънливост.

- Не мислите ли, че е по-добре да си потърсите нещо друго, г-це Джоунс? нещо, по-като за вас? Има много интересни книги, пара-нормалното си е сериозна работа. -тя продължаваше да се усмихва с вампирската си усмивка.

- Не е добре млад човек в разцвета на силите си, които живее в свят с толкова много възможности , да си губи времето с неща, които могат.... да му навредят...

- Вижте, г-жо Ейвъри, знам защо се интересувам от това.... просто е важно за мен. - едва успях да го изрека, усещах, че гласът ми се схваща. Все едно някой ме стиска за гърлото.

Старицата се засмя точно като вещиците по филмите.

- Вижте, г-це Джоунс, наистина горещо ви съветвам да промените избора си, това не е добра идея. Въобще не би трябвало да има такава секция в училище. Много хора могат да пострадат и то не само ученици... например вашите родители!

Все едно ме прободе с нож. От къде знаеше тя за моите... чакай малко! Вече се сетихте, нали! Това беше Скревтапе! Скревтапе беше обладал г-жа Ейвъри! И сега се опитваше да ми попречи да разбера повече за него! За това ми прилошаваше, вече беше започнал да ме изцежда!
Опитах се да запазя самообладание. Само че главата така ме заболя. Потърках лицето си.

- Г-це Джоунс? да не ви е лошо? Не ми изглеждате добре! - старицата протегна кокалестата си ръка към лицето ми.
Не знам дали беше лек прилив на енергия или просто нежелание да позволя на моя демон да ме докосне с ръката на библиотекарката, но успях да се дръпна.

- Не! Нищо ми няма г-жо Ейвъри!
- Това е заради негативната енергия, която излъчва цялата секция, мис Джоунс.... защо не оставите тази книга и не идете да си починете?
- Не, благодаря ви г-жо, но се чувствам добре. А тази книга ми се струва много полезна, точно това, което ми трябва всъщност. Мисля да я взема...
- НЕ! -това прозвуча като писък от Ада. Нормално, все пак беше гладен демон душевадец. - мис Джоунс, веднага оставете тази книга или ще пострадате! - добре, вече бях сигурна 100 %, че библиотекарката е обладана.
По ирония на съдбата обаче, съм свикнала да се надъхвам най-много, точно когато враговете ми ме убеждават да се откажа и също, че не съм права за нещо и нямам шанс. Е, май важеше и са враговете от други светове. А и принципно съм свикнала да правя напук на всички.

- Не ме ли чухне мис Джоунс? Оставете книгата! -усещах напрежението, но май демонът отслабваше.
Погледнах я и се усмихнах.
- Не мисля така... демонче!

Това ядоса дъртата доста, защото отвърна на думите ми със съскане, подобно на змийското, а очите й станаха черни, като на гладен вампир от онази боза „Здрач“. Май го ядосах!
Старицата изведнъж ми се нахвърли, но успях да се дръпна, когато замахна с ръка и се опита да ме одраска по лицето с ненормално големите си нокти. Беше като полудяло куче, което се страува, че ще го нараниш и се опитва да реагира първо.
- Остави книгата! - извика демонът през устата на г-жа Ейвъри, докато ме гледаше с поглед на звяр.
- Няма! - извиках и май още повече разярих душевадеца, защото този път изръмжа.

Старата замахна отново с ръка, но се отместих навреме, обаче изпуснах книгата на земята.... старицата отново щеше да атакува, но отвърнах на нападението с ритник в корема, който я запрати на 3 крачи назад. Действие по инерция! Честно казано бях правила много простотии, но дотогава не бях ритала старци и никога не ми беше хрумвало да го направя.
Е, изглежда имаше изключения, когато въпросният старец е обладан от демон, който вече е започнал да ти изяжда душата.

Бързо грабнах книгата от земята и хукнах да бягам към изхода веднага щом „обезвредих“ старата.
- Върти се Ребека Джоунс!
- Не!
Точно на прага на библиотеката усетих как две кльощави ръце ме сграбчват, а два реда остри зъби се забиват в рамото ми. Изпищях! Това беше болка, несравнима с всяка друга! Сега вече се бях изплашила! И кой не би, ако го е сграбчил душеадецът и в момента го хапе?

-Пусни ме! -започнах да викам. Обаче старицата беше забила острото си чене в мен и не пускаше. Докато се дърпах, се опитваше да вземе книгата от ръцете ми. Не знам дали само от болката, от уплахата, сигурно от двете, но стисках здраво дебелата книга, въпреки че хищната харпия причиняваше по ръцете ми неизлечими рани, докато се мъчеше да я вземе. А и така или иначе аз бях целта. Проклета старица! Дори и нейното износено и немощно тяло въреше работа на Скревтапе!
- пусни ме! -продължавах да крещя! -Знам кой си! Проклет демон! Пусни ме, Скревтапе!
Усетих, че хватката отслабва, а острите зъби се отделиха от рамото ми. В момента, в който почувствах ръцете си освободени, замахнах така силно с книгата и ударих библиотекарката през лицето, че дори и обладана от демон, това доста я зашемети!
Без да си губя времето, хукнах отново да бягам.
Не помня как съм пробягала всички стълбища и коридори, нито как съм излязла от самото училище, или как съм пробягала игрището.
Помня само, че не спрях да тичан, даже след като се отдалечих от училището и стигнах да един парк. Пробягах всичко на един дъх. Такова тичане не беше падало и в часовете по физическо!
Беше трудно да бягам с училищна чанта през рамо и книга тежка като тухла на ръце, но кой не би бягал, докато остане без дъх, ако се опитват да изядат душата му?
Намерих се на една скамейка във въпросния парк и бях по-задъхана от всякога. Бях се препотила , боляха ме краката от тичане, също и раните, които ми нанесе старата кранта, така де, демонът, а сърцето ми биеше по-учестено от когато и да е. Но поне биеше, трябваше да се постарая, ако не исках да спре завинаги.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: 966b446c68
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

2.   Страхувам се, че ще полудееш и няма да можеш да се реализираш като жена!

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 36c1378a19
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Мерси на модераторите !

Авторката

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 4746bb85b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

4.   Момичето си има фантазия Н1 и да пускаш такива коментари е безсмислено.
- Давай следващата част ? Аз днес пускам и Четвъртата част

^Madison^

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 36c1378a19
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   Утре ще гледам да напиша 10 част и да я пусна. След нея може би ще има само още няколко :):):)

Авторката

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 36c1378a19
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Сега вече трябва да я качат. Извинявам се за забавянето !

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker