Ghost Hotel/Призрачен Хотел - Четвърта част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97772)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Ghost Hotel/Призрачен Хотел - Четвърта част
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2252 пъти
Четвърта част

Беше 8. 00 и в коридора се чуваха стъпките и говора на учениците и останалите гости. Мисис Зилинска обикаляше от стая на стая и будеше другите заспали ученици. Беше облечена със сив анцуг и горница с черни линии. Косата й беше вързана на небрежен кок и не беше сресана кой знае колко. Амбър се оказа права, че Роберта е рускиня. Въпреки, че тя изглеждаше мила се караше много.

Когато стигна до стаята на Никол и двете момичета просто влетя и извика:

- Хайде, момичета! Ставайте и сега да ви видя в ресторанта. Облечете се по-дебело... и Морийн махни тези пиърсинги - създаваш негативна енергия. - намигна й. Думите ги изричаше като армейски генерал, а тона с който говореше и чувството да ги слушаш е като да слагат парчета лед в празна кофа.

Морийн изпъхтя и стана. Никол и Амбър последваха примера й и станаха поклащайки глави.

- Как пък не - негативна енергия! Пълни глупости! - мърмореше чернокоската, докато си обуваше черен клин на черепчета.

- Естествено - ти излъчваш само такава енергия. - засмя се кисело Амбър.

Морийн я замери с възглавницата. Единствено Никол стоеше седнала на леглото и я мъчеше главоболие.

- Хей, пак ли ти е лошо? Да не те намерим седнала в коридора пак, а? - засмя се чернокоската, но Амбър я сръчка със сериозен поглед.

Никол не се чувстваше добре особено след доза странни ситуации в този хотел. Един път се беше разминала на косъм с нервна криза и се пазеше от много вълнения. Точно сега й трябваше почивка, но тези паранармални ситуации просто й пробождаха ума с иггла.

Изправи се бавно и отиде в банята да се освежи. Двете й приятелки мълчаливо се спогледаха и я изчакаха. Не минаха и десет минути и Никол излезе доста пребледняла и отпаднала.

- Вървете без мен. Ще се оправя. - отметна коса Никол докато се навличаше отново в тениската си, която й служеше за пижама. Амбър само направи физиономия, сякаш са й поднесли лимон да сдъвче и избута Морийн отвън. Спогледнаха се и мълчаливо тръгнаха да вървят по коридора. Очертаваше се доста напрегната атмосфера и някак си помрачена. Закуската не беше вкусна, поне за тях и така не я изядоха, а и се тревожеха за Никол.

Някъде около 10. 00 часа щяха да се разходят из хотела, но не горяха от желание. Само излязоха в градината след закуска и седнаха на една пейка.

- Дали тя е добре? - попита Амбър с отпаднал глас.

Морийн кимна. Знаеше, че едва ли Никол ще излезе щом й беше лошо. Дали беше сигурна?

- Странно... хей Ам, виждала ли си тези хора? - попита чернокоската като извади една снимка.

Амбър грабна снимката и се вторачи.

- Откъде я имаш?

- Намерих я на рецепцията.

- Взимаш чужди вещи ей така?

- Не. Просто дали не е копие на онази картина в коридора?

Амбър се замисли. Явно не се сещаше за коя картина.

- Коя по-точно?
Морийн й описа местоположението и едва сега Амбър загря.

- Предполагам. Защо да е копие?

- Нещо нередно има в тази снимка - виж фоновете.

На снимката фонът беше мрачен, а на картината Морийн отсече, че фонът е по-светъл с цвят почти като на стената в коридора, която беше лимонено жълта.

- Може картината някой да я рисувал.. тоест портрет на семейството. - предположи Амбър. - Но какво ти става? Изведнъж и ти се държиш странно.

- Просто ми стана интересно.

- Пф, прекаляваш с криминалетата. - засмя се Амбър. - Но хайде, да видим.

Двете се изправиха и влязоха в хотела. Отвътре беше по-интересно ако се вгледа човек и мястото беше по-скоро мистично отколкото обикновено място за почивка. Табелата имаше пет звезди, които през нощта светеха в различни цветове и биваха приглушавани от звуците на щурците и други животинки. Имаше пълзящи растения, които обвиваха табелата. Входа имаше плъзгащи се врати и човек спокойно можеше да влезе.

Качиха се на втория етаж и там стигнаха до картината.

- Видя ли? Няма нищо странно, Морийн. - заключи Амбър след като хвърли един поглед на картината. - Портрет е.

- Аз не мисля така. - възрази тя и блъсна картината. - Виж, все едно някой е изрязал тези хора или има друга снимка, която е като този формат. Стената е пребоядисана в по-тъмен цвят, но е същия като на стената. Дали пък... не са...

Двете се спогледаха. След минута Амбър се засмя:

- Едва ли! Морийн това е една картина и може да са нарисували хората и фона да ти се струва, че е оцветен така.

Чернокоската само махна рамката и се видяха само хората. Беше права. Самата картина беше стъкло и хората като, че ли са отпечатани върху стъклото. Стената беше боядисана в по-тъмен цвят.

- Интересна картина. Но защо са отрязали фона? - попита Амбър.

- Ще видим и това. Ще проверя в интернет за тези хора. - заключи Морийн и се изправи сякаш току-що проверяваше жертва за отпечатъци.

Влязоха в стаята си, само че там ги очакваха неприятни новини..
-------------------------------------------------------------------

Съжалявам, че късно пускам тази част

^Madison^

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: 5b361af54e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Харесва ми, имаш добри идеи. :) Малко не го разбрах това с картината, гледай да описваш нештата малко по - разбираемо. Иначе, супер! :)

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 360addc730
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Ами там е работата , че сега замислих да пиша от първо лице. Не знам защо, но за описанията ми се струва по-лесно от първо лице. Ако някой желае мога да спра историята.

^Madison^

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker