Наричайте ме Беки ! 10 част
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 4188 пъти
Десета част

Ръцете ми бяха издрани , а раненото ми рамо направо ме изгаряше. Все едно не бяха от нокти и зъби , а нажежено желязо беше ходило по мен.
Бях обляна в пот от тичането.
Като се посъвзех малко , отидох до близката чешма , защото устата ми беше пресъхнала от уплахата преди малко. Току що се бях срещнала очи в очи с моя демон.....
Студената вода подейства на езика и небцето ми както балсам действа облегчаващо на напукана кожа.
Когато утолих жаждата си , усетих облегчение в раните. Май щяха да зарастнат , но по-бавно от обикновените , които не са причинени от душевадци.
Седнах отново на пейката , където ме чакаше дебелата книга.
Като си поех още няколко глъдки въздух , поопомних се къде съм и болката ми се облегчи , имах сили да разлистя отново и да се съсредоточя в това , което трябваше да прочета.
Когато се срещнах отново със зловещата снимка , се стреснах повече и от първия път.

„Много хора се лъжат, че правейки определени заклинания, предпазват себе си и семейството си от болести и смърт, но всъщност събуждат един от най-опасните демони, който може да бъде победен само чрез амулета Пурификато (от лат. „пречистване“) , който всъщност е символ на неуязвимостта , макар това да е неизвестно. Но той е и още нещо ! Амулетът е изработен от неизвестен вид кристал ,който не прилича по никакъв начин на земните. Предполага се ,че това е кристалът Кимонг , който е бил свещен за митичният таен град на маите Ел Дорадо , който според легендата е златеният град, търсен от конквистадорите поради алчност и се вижда само когато Земята ,Луната и Слънцето са на една линия , понеже тогава кристалът блести. Ел Дорадо така и не е открит, нито е доказано по някакъв начин , че е истински и защо все пак е наричан „златен“ град ,нищо почни не се знае и за кристала Кимонг.
Амулетът съдържа енергия , която пречиства Недосегаемия от проклятието и праща Скревтапе обратно в Ада , тъй като след пречистването , той е неспособен да обитава чуждо тяло ,а безплътен не може да съществува на Земята като всички други демони , и за това изчезва , докато не се появи следващата му жертва.
Колкото и да е силен кристалът, той може само временно да изгони Скревтапе от нашия свят, но не и да го унищожи.
Няма много известни случа и на пречистени Недосегаеми , но е сигурно че дори и малко , са факт....“

Затворих книгата. Дотук свършваше цялата информация ,която беше за моя демон.....нямаше заклинания на латински , нито други илюстрации на каквото и да е , например на този кристал....
Въпреки ,че тук имаше повече отколкото във всички наръчници на нашите и беше много по-ясно и логично, не беше достатъчно. И освен всичко друго , имах странното чувство , че този амулет не е единственото , което е нужно , за да спася себе си и братята си , които може би вече бяха пострадали.....
Мина ми през ума дали не би проработило заклинанията , които нашите са ми правили , ако бъдат прочетени наобратно , няма ли да бъда....пречистена , но братята ми със сигурност го бяха пробвали. Може би не обаче в правилното време...може би точно , заради липсата на свещения кристал...А къде щях да го намеря ? В книгата не пишеше нищо за него. Сигурно никой не го беше виждал, както и Ел Дорадо. Колко мореплаватели си бяха отишли от Земята в търсене на Златния град , а сега аз трябваше да търся неговия свещен кристал, ако исках да оцелея....но къде ?

Изведнъж обаче се сетих нещо. Скревтапе вече ме беше срещнал и се опита да ме нарани. Всъщност успя да ме нарани ! Истината е ,че вече беше почнал да ми изсмуква живота , ами братята ми ? Ами ако вече бяха мъртви ? Не ! Това не можеше да стане толкова бързо...нали ?

Телефонът ми нямаше батерия....което беше странно , понеже сутринта беше пълна. Май душевадците изпиват не само живота на хората....
веднага грабнах чантата и тежката книга и хукнах отново да бягам. Не знаех дали първо щях да проверя на работните места или вкъщи , но трябваше да се погрижа да съм наблизо , преди Скревтапе да ги е атакувал ,както направи с мен.
Братята ми не трябваше да ме оставят точно сега. Аз също не биваше да оставям тях !