Сънища - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97977)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23068)
 Секс и интимност (11364)
 Тинейджърски (20302)
 Семейство (4913)
 Здраве (7899)
 Спорт и красота (4123)
 На работното място (2211)
 Образование (6037)
 В чужбина (1306)
 Наркотици и алкохол (938)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13394)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Сънища
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2199 пъти
Стаята беше тъмна и притихнала. Един-единствен лъч светлина успяваше да си пробие път през тъмата сякаш плахо и невелно. Той попадна на лицето на момиче, на възраст не по-голямо от 18, което се отдаваше на сън – единственото ? спасение от страданието. Празните шишета приспивателно до нейното легло обаче издаваха друга картина – сърчицето преживяло толкова много вече се забавяше, а ударите му ставаха едва доловими. Тя просто искаше да заспи и никога да не се събужда.

На бледото лице грееше усмивка по-топла от 1000 слънца и способна да опитоми и най-дивият звяр. Тя бе като кукла – неподвижна, но сякаш готова да помръдне всеки момент и толкова, толкова красива. Така и не повярва на хората, които я убеждаваха, че е прекрасна; гласът на злото ехти в нашето съзнание много по-силно от гласът на доброто и е способен да ни накара да си внушим най-гнусните лъжи. Тези лъжи я докараха до отчаяние, а отчаянието – до желание за смърт.

Изведнъж тялото ? засия и от него бавно се отдели душата ?. Душата приличаше досущ на момичето, но сияеше заслепително и се рееше във въздуха с помощта на две прекрасни бели криле. Привлечена от някаква непозната сила тя се издигна нависоко, оставяйки зад себе си предишния живот. Тъмната стая, страхът, тъгата, всички те изчезнаха и в един прекрасен миг тя бе напълно свободна, потапяйки се в завеса от белота. Около нея започна да се оформя земя и тя осъзна, че се е озовала на поляна покрита с хиляди цветя. Слънцето огряваше всичко със своите живителни лъчи, а лекият бриз разнасяше благоуханна миризма. Зад душата на момичето се издигаше голямо дърво чиято величествена корона създаваше прохладна сянка.

Някаква странно, почти прозрачно сияние се материализира пред момичето. Невинните очи го погледнаха с очакване:

-Здравей... ъъм... къде съм? – попита тя със звънлив глас.

„В Раят, разбира се” – думите на светлината сякаш не бяха изречени, а се появиха направо в съзнанието ?.

-Рай... Ще открия ли приятели тук?

„Огледай се”

Момичето завъртя глава и откри, че на поляната се бяха появили още много дървета. Те бяха толкова много, че мястото вече приличаше на вековна гора. До всяко дърво стоеше момиче с криле. Бързо започнаха да се събират групички и щастлив смях изпълни цялата гора.

-Благодаря ти! – но преди момичето да успее да се обърне светлината бе изчезнала. Нещо не бе наред. В далечината се виждаха сенки, които се движеха бързо и поглъщаха всичко по пътя си. Парализирано от страх момичето не можа да помръдне и бе погълнато от тъмнината.

Казват, че в последните мигове от живота притокът на кислород към мозъка е недостатъчен и се създават халюцинации. Някои ги описват като Рай, други – като в светлина в края на тунела, но истината е, че всичко завършва с мрак.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: e481af755a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Толкова вдъхновяващо... Невероятно, толкова добре описано, че си представям всяка сцена, усещам прохладата, долавям смеха... Всичко... е толкова реално...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker