Наричайте ме Беки ! 11 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97772)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11340)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Наричайте ме Беки ! 11 част
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2630 пъти
Единадесета част

Този път тичах по-бързо и от предишния. Не знам колко килограма съм свалила, докато бягах към къщи. Нещо ми подсказваше, че трябва да отида там, а и слава богу беше по-близо от компанията на братята ми.
Най-после стигнах.
Още преди да извадя ключовете от джоба си, чух как Лъки се разлая.
Когато влязох, заварих Джон, Джак и Джим в хола.
Което беше странно, защото сега беше работното им време.
- Беки? Какво правиш тук? - попита Джак.
-Защо не си на училище? -включи се и Джим, както и предполагах. - пак си избягала, нали? !
- Оставете я намира, не виждате ли, че е ранена! - разбира се, само Джони би се сетил.
- Беки, ела, седни! - точно от това имах нужда, жадувах да отпусна тялото си поне за миг, бях се препотила отново. Лъки и двете котки веднага се гушнаха при мен.
- Какво ти се е случило? Ти кървиш....
- Да, но вече ми е по-добре.
- Срещнала ли си го...
- Оставете я да си поеме дъх! Ще ти донеса чаша вода. - добре, че поне най- големият ми брат винаги знаеше какво да направи.

След като си върнах нормалното дишане и отново утолих жаждата си, можех да обясня на момчетата какво е станало.

-Видях го... беше обладал библиотекарката. Опита се да ме разкъса, беше ужасно! За това не ми се карайте, че съм избягала пак от училище, мисля си, че Бостънското чаено парти не е толкова важно сега, когато има реална опасност всички да умрем. - за пръв път от 15 години имах чувството, че ще приемат оправданието ми.. А вие защо не сте на работа? -сетих се да попитам.

Тримата се спогледаха.

- Взехме си почивен ден. Решихме, че е добре да имаме време да помислим...

Ха! Разбира се, те могат да отсъстват от работа всеки път, когато си поискат и сега можеха да имат оправдание, но аз не мога да си спестя училище, дори и да знаем, че ме преследва душевадец.... както и да е, поне сега беше изключение за всички ни.

- Каква е тази книга? - сети се да попита Джак.
- Предполагам, не сте търсили никога в училищна библиотека! - отвърнах. - Намерих нещо, което може да ни помогне. Нещо, което не вярвам да сте чували.

Отворих книгата, разлистих я и я подадох на Джим. Най-добре щеше да е прочетат сами какво съм открила. Той зачете на глас.
Докато слушах написаното, ме побиха ледени тръпки, звучеше по-зловещо, когато някой го изрича на глас.
После затвори книгата.

- Пурификато! Чувал съм за него! Или поне така мисля! - отвърна Джак. Пропуснах да ви кажа, че от тримата ми братя той е историкът.
- Наистина ли си чувал? Аз си мислех, че ще трябва да търсим Ел Дорадо, за да го намерим! - какво да ви кажа, за чувството ми за хумор няма граници. Дори и когато току що за малко да бъда изядена от Скревтапе.

Джак остави книгата и грабна лап-топа. Затрака нещо по клавиатурата и после се усмихна.
- Намерих го!
- Какво си намерил! Чети на глас!
-„ Преди 6 месеца до Бостънския залив беше открита невероятна находка. златен медальон във формата на ръце, които държат неизвестен по произход скъпоценен камък, който прилича на кристал и има преливащ блясък. Очевидно е неизследван и е изключително рядък, а златото изглежда самородно и е запазило жълтия си метален блясък.
От другата страна на медальона са открити странни знаци, които приличат на надписи от древно племе.
Предполага се, че това е амулет за пречистване или защита , а знаците приличат на древни надписи. Може би са от муиските, майското племе, за което легендите разправят, че е било пазител на Златния град, а именно легендарния Ел Дорадо, в чието търсене много мореплаватели са открили смъртта си. А може би камъкът е кристалът Кимонг, свещен за Златния град.
Този медальон показва, че легендата е жива. Изглежда Ел Дорадо съществува и съдбата е искала Бостън, Масачузетс да открие доказателството!
Находката е предадена на Музея на науката след неуспешните опити да бъдат разчетени знаците по него и да бъда разбрано какво означават, нито как така е попаднал близо до залива, или какъв точно е странният кристал.... “

Какво да ви кажа. Ел Дорадо съществува! Може би и аз щях да го знам, ако гледах новини и четях вестници.

- Сериозно ли не знаехте това? ! Нашият град е откривател на доказателството, че Златния град е съществувал! - започна да се възмущава брат ми.
- Сериозно ли ще се караш за това, след като имаме такъв проблем! Глупчо, това означава, че има начин да победим Скревтапе! - извиках аз.
- Нима? ! И как по-точно, едва ли музеят ще ни даде медальона, колкото и пари да им предложим.

Това беше вярно. Но пък имаше друг начин.

- Ами... тогава можем да го задигнем! - извиках аз!
- Какво? !? ! - и тримата извикаха в един глас, както и очаквах.
- Не се шегувам! Хайде хора, сестра ви беше нападната от гладен душевадец, ето ги и доказателствата по мен! Да не искате всички да умрем! Жалко за историята и музея, но не мислите ли, че моят живот също е важен? !? До сега ме пазихте да не се нараня, а сега ще ме учите да не крада, след като буквално живота на всички ни зависи от това!

Тогава обаче забелязах, че тримата гледат.... много странно!
-Момчета?
-Нещо не ми е добре! - каза Джак.
- На мен също.
- И на мен...
- О, спрете момчета! Говоря ви сериозно! - но май и те не се шегуваха. Наистина им прилошаваше.
- Момчета?

Джони припадна, Джак започна да се задушава, а Джим да се привива от силни болки в корема.

- Момчета, какво ви е?

Изглеждаха, все едно някой ти стиска за гърлата. По въздуха се усещаше, че нещо не е наред.
- Момчета, какво ви е! - извиках и усетих силна болка отново в рамото си. Раната ми отново започна да ме изгаря.

В следващия момент, се чу силен трясък. Скочих на крака, котките ми се разбягаха, а Лъки почна да лае.
Погледнах към входната врата. На прага стоеше някакъв клошар. Или по-точно моят демон го беше избрал за превозно средство! Само след една среща с него, можех да разпозная всеки, в който се е вселил!

-Здравей Ребека Джоунс! Или да те наричам Беки....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: 7d10b4d752
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

1.   Бе-е-е-е-е-еки!! Бе-е-е-е-еееееки!!!!

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 06341fc274
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

3.   Не си прави труда за следващи части. Безинтересно е

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: ea8e06202c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

4.   На мен ми харесва, преди малко я зачетох от 1 до 11, защото преди това не ми се е занимавало да чета... Очаквам следващите части с нетърпение, тях ще ги следя!

PanterА,
момиче, 15г.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: cd1194d9db
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   Ще престанеш ли с тези меко казано отвратителни истории?

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: c3dc899dd4
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

6.   номер 5, не няма да престана с моите „меко казано отвратителни истории“, защото на мен ми харесва да ги пиша :)
Номер 3, като не ти е интересно, не си прави труда да ги четеш повече! Вече знаеш, че не ти харесва как пиша, можеш да си спестиш другите части, които ще кача.
Имам намерението да довърша това, което съм започнала.
И това, че на вас не ви харесва, не значи, че мнението ви трябва да е закон за всички в сайта и още по-малко аз да спра да пиша.
Радвам се, че ти харесва номер 4! Това е един от първите ми опити да напиша фентъзи, но по навик си наблягам повече на описанието и знам, че може да някои части да не ми се получават много добре, но аз съм си доволна от това, което се получава като цяло. :):):):)
Авторката

 
  ...


...
преди: 6 години, 1 месец
hash: ea8e06202c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

7.   От номер 4: Коментарът ми е главно към хората, които хейтват авторката, или май в случая е 1 човек? Какво ви пречи историята й? Разбирам да е написана неграмотно, да липсва въображение, тръпка...? Всеки си има вкус! Едни обичат романтика, други фантастика, трети нещо забавно. След като не харесвате нещо в историята й напишете какво е то, за да може да го поправи. А вие какво правите? Пишете безсмислени коментари, които модераторите дори не разбирам защо публикуват (визирам номер 1)? ! Уважаеми номер 5, кое е отвратителното в историята? Сподели с нас! Кажи какво не ти харесва, или сам седни да напишеш книга, да видиш дали е лесно. Много е лесно отстрани да плюете чуждия труд и да хейтвате без никаква причина.
Пак казвам - след като нещо не ви харесва, или кажете какво е то, за да може евентуално да бъде поправено, или спестете коментара си и недейте да четете историята! Толкова сте повърхностни, че няма на къде! Българска му работа...
Авторке, недей да се отказваш да пишеш, имаш талант. Хейтъри винаги ще има, недей да им обръщаш внимание. Успех! :)

PanterА,
момиче, 15г.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: c3dc899dd4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Пантерке , успокой се ! Неизбежно е да няма отрицателни коментари , но всеки път като прочета нещо от сорта на „Спри се вече с тия глупости ! Спри да пишеш“ или „Омръзна ми вече от твоите скучни истории“ , и едва не избухвам в смях , защото очевидно тези , които пишат, са редовни читатели на моите истории и просто не разбирам след като до тоя момент им е било скучно , защо продължават ?
Айде във всяка отделна част могат да пишат забележки какво не им харесва и пр, но наистина е тъпо да продължаваш да се занимаваш с нещо , което не ти харесва , само и само да можеш да кажеш , че не струва.
При условие ,че не дават градивни критики , ами просто им се иска да спра.
Еми няма да спра ! Дори и според вас да нямам талант !


Авторката

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: c3dc899dd4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Пантерке , успокой се ! Неизбежно е да няма отрицателни коментари , но всеки път като прочета нещо от сорта на „Спри се вече с тия глупости ! Спри да пишеш“ или „Омръзна ми вече от твоите скучни истории“ , и едва не избухвам в смях , защото очевидно тези , които пишат, са редовни читатели на моите истории и просто не разбирам след като до тоя момент им е било скучно , защо продължават ?
Айде във всяка отделна част могат да пишат забележки какво не им харесва и пр, но наистина е тъпо да продължаваш да се занимаваш с нещо , което не ти харесва , само и само да можеш да кажеш , че не струва.
При условие ,че не дават градивни критики , ами просто им се иска да спра.
Еми няма да спра ! Дори и според вас да нямам талант !


Авторката

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 71a9b1591f
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

10.   Бахти тъпото и сама си пише положителни коментари. Модератори не знам къде сте, но елате на себе си.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 48414054db
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Как ще съм си писала сама положителните коментари? ! Писала съм, че си харесвам историята и имам намерение да я довърша, дори и да не се харесва на всички, а отдолу съм написала, че коментара е мой. Това измама ли трябва да е? Другите коментари без моя подпис са си чужди.

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker