Нов живот част 1 - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97771)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23011)
 Секс и интимност (11339)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7877)
 Спорт и красота (4116)
 На работното място (2205)
 Образование (6014)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13351)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Нов живот част 1
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2312 пъти
Аз съм Залия. Не. Не съм кръстена на цветето Азалия. Нашите са решили, че като се махне първото "А", името ще стане по-симпатично... Та така, няма нужда да казвам, че съм момиче, понеже се разбира. Имам кестенява коса и зелени очи. На 15 съм, но скоро ще навърша 16. Полу сирак съм, защото майка ми почина преди 6 години. Мъчно, но какво да се прави, преживях го без стрес, плач, истерии и така нататък. Това, че го приех спокойно, не означава, че не обичах майка си. Дори напротив! Но нямаше нужда да притеснявам близките си... Та така де, да не се връщам в миналото.
Аз може би съм една от многото обикновено тинейджърки и все пак винаги съм се чувствала различна...
--------------------------

-Залия! Ставай! Първия учебен ден е днес! -провикна се баща ми-Нали не искаш да закъснееш!? ... Залия!

-Ууф... -събудих се, не особено развълнувана, но трябваше да стана-Защо... Защо ме будиш толкова рано...

-Залия! Много ме дразниш! 7:30 е и вече закъсняваш... Първи ден в новото ти училище! Ще се запознаеш с нови хора, нови неща и...

-И нови тъпанари, които ще ме дразнят! Нови дразнещи учители... О и какво още? Знаеш ли? Нови лекции от теб как да се държа в училище!

-Залия! Стига вече! Просто ми омръзна от теб! Този инат и невъзпитание! Ако до пет минути не си се оправила, няма да закусваш!

-Не искам закуска... Не стига, че от скоро живея с теб, ами и веднага ме премести в нов град, в ново училище... Какво очакваш от мен? Да стоя и да се усмихвам тъпо?

-Обличай се и слизай долу! -затапи ме баща ми и затръшна вратата... Ах, толкова му се дразня! Ето защо мама се е развела с него преди да изтрае и година... Държи се все едно съм му домашен любимец... Само заповядва!

Скочих от леглото, измих си зъбите, набързо си облякох тениска, клин и обух маратонките. Пръснах от парфюма си, без да слагам грим както винаги и отидох в кухнята.

-Ето, че можеш да се оправяш бързо, когато не се инатиш. -каза баща ми, а аз направих кисела физиономия

-Не ми прави физиономии! Добре стига сме се карали... Трябва да имаш добро настроение в такъв важен ден.

-Оо толкова важен, че нямам думи... -изсъсках аз и грабнах кенче кока кола

-Добре, добре, но с такъв тон никой няма да те харесва, всички ще те отбягват.

-Мхм... Да мхм... -бях сложила слушалките и пуснах любимата си песен, и повтарях "мхм", за да си дрънка а на мен да не ми пука

-О! Гледай ти! Забравих, че закъсняваш! Бързо да излизаме, да хванем асансьора...

-Не, благодаря! Сама ще отида. Мога да се справя и без теб и "новата" ти кола.

-Все още не познаваш града. Ще се изгубиш!

-Още по-добре.. Ще пропусна скапания...

-Не продължавай! Знаеш, че такива думи при мен са забранени! Сега ти прощавам, но следващия път, ще ти взема телефона.

-Ха! Вземи го още сега, не ви трябва. Тъкмо няма как да се свързваш с мен и да ми звъниш.

-Прекаляваш!

Макар и да не исках, баща ми ме убеди да вляза в колата и да ме закара. Еех, не ми се спореше още час с него...

-И така. -захвана отново той-Нали запомни, ще се държиш прилично, без да псуваш, без номера, без да се правиш на голяма работа... Абе, мисля, че схвана нали?

-Дааа!

Тъкмо стигнахме и разбрах, че наистина съм закъсняла, защото бяха се струпали стотин ученици в двора.

-Е, скачай. Дано си прекараш добре.... О, не! Закъснявам за важна среща в офиса. Бързо, Залия недей да се бавиш! Слизай от колата и знаеш трябва да намериш госпожа Попова, класа ти е 10 б...

-Знам... Каза ми го хиляда пъти... Айде тръгвам!

Баща ми хвръкна с колата си към офиса, а аз се разтичах като питах къде е госпожа Попова. Най сетне я открих и влязохме вътре в една стая. Говореха, бърбореха. Имах чувството, че много от тях са нови като мен.

Имаше едни руси кифли с един тон грим, някви зубрачи, една странна ЕМО и всякакви откачалки.

И изведнъж влезе момче, което беше закъсняло. Той имаше кестенява коса и тъмно сини очи. Висок и слаб. Седна на един от задните чинове, но забелязах, че всички момичета го зяпаха.

След около час приказки, госпожата ни освободи и всички си тръгнаха. Една блондинка ме настигна. Тя застана пред мен и каза:

-Здравей! Не съм те виждала.

-Да, защото съм нова.

-Естествено. Но, само да знаеш, че не обичам новите.

-А кай те пита теб? -попитах я раздразнена и тръгнах, защото видях, че баща ми ме чака

-Просто да знаеш... Не се опитвай да заемаш мястото ми...

-Мястото ти ли? -попитах я недоумяващо

-О, не, не... Не искам да си помислиш, че те мразя. Просто го казвам на всеки нов. Днес го казах на поне 4 човека. Имаме доста нови...

-Добре... Но какво място? На популярност ли...

-Да! Аз съм най-популярното момиче в училище. Мажоретка съм. И се казвам Таня.

-Да, благодаря за автобиографията ти, но бързам. Отиди да тормозиш някой друг.

Качих се в колата на баща ми и се прибрахме вкъщи. Както всеки път ме задръсти от въпроси. Дали съм се запознала с някой, зле ли се държах, и тн...

Да, поне днес бе първия учебен ден и нямахме учене, а утре... Изобщо мразя това училище...

--------------------------

Тази част не е толкова интересна, но ако ви харесва обещавам продължението да е по-интересно. :-D :-) ;-)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: c7c3511345
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Интересно, очаквам следващите части. :) Определено имаш талант.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: f9968ddcff
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Не ми хареса

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 51c6597519
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Има доста пропуски, като например. Кога по дяволите успя бащата да стигне да офиса си, да си свърши работата и да се върне да вземе момичето, за няма и два, три часа. Защото първия ден от училището продължава толкова, ако не и по малко.
също така, никой не започва 10-ти клас с нови съученеци, освен ако не се е преместил от друго училище. А за да се премести, човек трябва да ходи на място и да разпитва и да прави предварителни изпити. Затова няма как да не знае кой е учитела й, и новия й клас.
Също така не ми хареса началото, все едно някое дете е го е писало, а и самата история ми се вижда някак си повърностна и изтъркана, някакъв тинейджър който има проблеми в училищя и евентуално се влюбва в момче от класа си който всички момичета го харесват.
Още нещо бих искал да кажа, има прекалено много диалог в текста и много малко развитие на характерите, нито знаем името на бащата, нито малко за миналото му, как изглежда, какво абича, касво мрази... разбирам, че текста трябва да е кратък. Но не е интересен, а така като го разделиш на части, ще стане още по безинтересян. Препоръчвам ти да направиш една голяма история, без да обмисляж какво трябва да се случи предварително. Просто започнии с някакви характери, поразвии ги и резюмето ще си дойде от самосебе си. Гледай да караш характера да прави това което най малко ще очаква читателя, нека да има драма. Накарай читателя да хареса единя характер, а другия да го намрази. Много е лошо, как в училище ни учат само да копираме, но не и да си развинтваме фантазията.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker