Споделена история от Измислени истории |
Нов живот част 1
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 4421 пъти
Аз съм Залия. Не. Не съм кръстена на цветето Азалия. Нашите са решили, че като се махне първото "А", името ще стане по-симпатично... Та така, няма нужда да казвам, че съм момиче, понеже се разбира. Имам кестенява коса и зелени очи. На 15 съм, но скоро ще навърша 16. Полу сирак съм, защото майка ми почина преди 6 години. Мъчно, но какво да се прави, преживях го без стрес, плач, истерии и така нататък. Това, че го приех спокойно, не означава, че не обичах майка си. Дори напротив! Но нямаше нужда да притеснявам близките си... Та така де, да не се връщам в миналото.
Аз може би съм една от многото обикновено тинейджърки и все пак винаги съм се чувствала различна...
--------------------------
-Залия! Ставай! Първия учебен ден е днес! -провикна се баща ми-Нали не искаш да закъснееш!? ... Залия!
-Ууф... -събудих се, не особено развълнувана, но трябваше да стана-Защо... Защо ме будиш толкова рано...
-Залия! Много ме дразниш! 7:30 е и вече закъсняваш... Първи ден в новото ти училище! Ще се запознаеш с нови хора, нови неща и...
-И нови тъпанари, които ще ме дразнят! Нови дразнещи учители... О и какво още? Знаеш ли? Нови лекции от теб как да се държа в училище!
-Залия! Стига вече! Просто ми омръзна от теб! Този инат и невъзпитание! Ако до пет минути не си се оправила, няма да закусваш!
-Не искам закуска... Не стига, че от скоро живея с теб, ами и веднага ме премести в нов град, в ново училище... Какво очакваш от мен? Да стоя и да се усмихвам тъпо?
-Обличай се и слизай долу! -затапи ме баща ми и затръшна вратата... Ах, толкова му се дразня! Ето защо мама се е развела с него преди да изтрае и година... Държи се все едно съм му домашен любимец... Само заповядва!
Скочих от леглото, измих си зъбите, набързо си облякох тениска, клин и обух маратонките. Пръснах от парфюма си, без да слагам грим както винаги и отидох в кухнята.
-Ето, че можеш да се оправяш бързо, когато не се инатиш. -каза баща ми, а аз направих кисела физиономия
-Не ми прави физиономии! Добре стига сме се карали... Трябва да имаш добро настроение в такъв важен ден.
-Оо толкова важен, че нямам думи... -изсъсках аз и грабнах кенче кока кола
-Добре, добре, но с такъв тон никой няма да те харесва, всички ще те отбягват.
-Мхм... Да мхм... -бях сложила слушалките и пуснах любимата си песен, и повтарях "мхм", за да си дрънка а на мен да не ми пука
-О! Гледай ти! Забравих, че закъсняваш! Бързо да излизаме, да хванем асансьора...
-Не, благодаря! Сама ще отида. Мога да се справя и без теб и "новата" ти кола.
-Все още не познаваш града. Ще се изгубиш!
-Още по-добре.. Ще пропусна скапания...
-Не продължавай! Знаеш, че такива думи при мен са забранени! Сега ти прощавам, но следващия път, ще ти взема телефона.
-Ха! Вземи го още сега, не ви трябва. Тъкмо няма как да се свързваш с мен и да ми звъниш.
-Прекаляваш!
Макар и да не исках, баща ми ме убеди да вляза в колата и да ме закара. Еех, не ми се спореше още час с него...
-И така. -захвана отново той-Нали запомни, ще се държиш прилично, без да псуваш, без номера, без да се правиш на голяма работа... Абе, мисля, че схвана нали?
-Дааа!
Тъкмо стигнахме и разбрах, че наистина съм закъсняла, защото бяха се струпали стотин ученици в двора.
-Е, скачай. Дано си прекараш добре.... О, не! Закъснявам за важна среща в офиса. Бързо, Залия недей да се бавиш! Слизай от колата и знаеш трябва да намериш госпожа Попова, класа ти е 10 б...
-Знам... Каза ми го хиляда пъти... Айде тръгвам!
Баща ми хвръкна с колата си към офиса, а аз се разтичах като питах къде е госпожа Попова. Най сетне я открих и влязохме вътре в една стая. Говореха, бърбореха. Имах чувството, че много от тях са нови като мен.
Имаше едни руси кифли с един тон грим, някви зубрачи, една странна ЕМО и всякакви откачалки.
И изведнъж влезе момче, което беше закъсняло. Той имаше кестенява коса и тъмно сини очи. Висок и слаб. Седна на един от задните чинове, но забелязах, че всички момичета го зяпаха.
След около час приказки, госпожата ни освободи и всички си тръгнаха. Една блондинка ме настигна. Тя застана пред мен и каза:
-Здравей! Не съм те виждала.
-Да, защото съм нова.
-Естествено. Но, само да знаеш, че не обичам новите.
-А кай те пита теб? -попитах я раздразнена и тръгнах, защото видях, че баща ми ме чака
-Просто да знаеш... Не се опитвай да заемаш мястото ми...
-Мястото ти ли? -попитах я недоумяващо
-О, не, не... Не искам да си помислиш, че те мразя. Просто го казвам на всеки нов. Днес го казах на поне 4 човека. Имаме доста нови...
-Добре... Но какво място? На популярност ли...
-Да! Аз съм най-популярното момиче в училище. Мажоретка съм. И се казвам Таня.
-Да, благодаря за автобиографията ти, но бързам. Отиди да тормозиш някой друг.
Качих се в колата на баща ми и се прибрахме вкъщи. Както всеки път ме задръсти от въпроси. Дали съм се запознала с някой, зле ли се държах, и тн...
Да, поне днес бе първия учебен ден и нямахме учене, а утре... Изобщо мразя това училище...
--------------------------
Тази част не е толкова интересна, но ако ви харесва обещавам продължението да е по-интересно. :-D :-) ;-)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: c7c3511345 |
|
1. Интересно, очаквам следващите части. :) Определено имаш талант.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: f9968ddcff |
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 51c6597519 |
|
3. Има доста пропуски, като например. Кога по дяволите успя бащата да стигне да офиса си, да си свърши работата и да се върне да вземе момичето, за няма и два, три часа. Защото първия ден от училището продължава толкова, ако не и по малко.
също така, никой не започва 10-ти клас с нови съученеци, освен ако не се е преместил от друго училище. А за да се премести, човек трябва да ходи на място и да разпитва и да прави предварителни изпити. Затова няма как да не знае кой е учитела й, и новия й клас.
Също така не ми хареса началото, все едно някое дете е го е писало, а и самата история ми се вижда някак си повърностна и изтъркана, някакъв тинейджър който има проблеми в училищя и евентуално се влюбва в момче от класа си който всички момичета го харесват.
Още нещо бих искал да кажа, има прекалено много диалог в текста и много малко развитие на характерите, нито знаем името на бащата, нито малко за миналото му, как изглежда, какво абича, касво мрази... разбирам, че текста трябва да е кратък. Но не е интересен, а така като го разделиш на части, ще стане още по безинтересян. Препоръчвам ти да направиш една голяма история, без да обмисляж какво трябва да се случи предварително. Просто започнии с някакви характери, поразвии ги и резюмето ще си дойде от самосебе си. Гледай да караш характера да прави това което най малко ще очаква читателя, нека да има драма. Накарай читателя да хареса единя характер, а другия да го намрази. Много е лошо, как в училище ни учат само да копираме, но не и да си развинтваме фантазията.
|
|
