Пожелай си нещо Четвърта част
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 4579 пъти
Джесика вече беше в самолета и пътуваше за Бостън. В ушите и бяха слушалките с песен на Avril Lavigne. Момичето нямаше търпение да пристигнат. Драскаше си нещо в тетрадката и си мислише, как ще изненада приятелите си. Как ще се разхожда пак в парка и по улиците. Да излиза с Пламък и да се наслаждава на сладоледа, който според нея там беше най-прекрасен. Имаше всякакви вкусове. Всички тези приятни спомени я караха да се чувства просто невероятно.
Джордж стоеше на задната седалка, заедно с Ейлийн. Той попълваше кръстословица, а приятелката му четеше някакво модно списание. Те също нямаха търпение да пристигнат. Пламък си стоеше при багажите в една голяма клетка и не му беше особено удобно, но щеше да се зарадва, когато отново видеше града, в който и той имаше много хубави спомени, макар да беше само едно куче.

Джесика си пишеше по телефона с Лола и обясняваше колко много се радва, а от друга страна двойкаджийката казваше, че приготвя багажа си за Маями. Не, тя не бе живяла никога там, беше се родила в Лос Анджелис, но също беше щастлива, че ще ходи на почивка. Брат й пък скачал по куфарите и все разхвърлял дрехите, които момичето прибирала отново и отново, заради него.
Зеленооката се засмя при това, но усети, че другите пътници я зяпат и млъкна.
Тя се обърна към баща си и попита:

-Не стигнахме ли?

-Не.Знаеш, че Бостън е доста, по-далеч от Лос Анджелис и не можем да стигнем толкова бързо. Минаха едва 30 минути.

Тинейджърката се намръщи и продължи да си чати с Лола.
Минаха часове и най накрая, пилотът обяви, че вече се приземяват на летището на Бостън. Джесика скочи от нетърпение и загледа към прозореца.

-Най сетне!

Самолетът се приземи. Момичето за малко, щеше да забрави Пламък в самолета от нетърпение, но се сети. Когато всички си взеха багажа, се качиха в един автобус, който щеше да ги откара в хотела, който Джордж бе резервирал.

-Направо не мога да повярвам, че отново се връщам тук!-възхити се Джесика като оглеждаше града.

-Хайде, побързай, че трябва да се настаним в хотела. -прекъсна я баща й и след като го направиха, момичето веднага излезе навън и тръгна по улиците
Ейлийн я настигна и загрижено попита:

-Къде отиваш?

-Ще се разходя.-отвърна й безразлично Джесика

-Ще се загубиш.

-Как ли пък не. Познавам Бостън като дланта на ръката си, тъй че не бой се! Още не съм го забравила.

-Добре, но нали си сигурна, че ще се оправиш?-досаждаше още Ейлийн, но момичето не й отговори, просто продължи по пътя си и жената разбра, че трябва да не я пита повече и се ками отново в хотелската стая

-------------------------

Джесика стигна до кафето, което често ходеше с приятелите си като малки и пиеха портокалов сок и кока кола. Тя се загледа в него, беше се променило, дори надписът не бе същия. За пет години града не беше изобщо същия и това я учуди. Все пак продължи и отново припознаваше места, на които често беше ходила, но и те бяха различни от преди.
Пламък през цялото време вървеше след нея, но момичето дори не можеше да го забележи. Така бе погълната от гледката.
Тя реши да отиде до къщата на Ани и да я изненада. Когато обаче го направи, разбра, че са продали къщата и са се преместили някъде. Но човекът, който й даде тази информация, не знаеше нищо повече.
Отби се и до дома на Мона и Аксел, но странното бе, че и те бяха се преместили. Телефонните им номера също вече, не бяха същите и тинейджърката малко се отчая. Но беше сигурна, че все някъде щеше да ги срещне.
---------------------------
Уморена, Джесика се върна около 20:30 часа и се тръшна да спи тъй като беше станала рано, а й снощи не бе спала от вълнение.

През това време Джордж и Ейлийн си говореха нещо:

-Прекалено много изненади станаха.-промълви блондинката

-Да, но пък представи си колко ще е щастлива като ги види всичките! Рождения й ден мина и исках тогава да ги поканя, но тогава бе на училище и...нямаше как

-Дано да й хареса.

-Сигурен съм...

----------------------

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 2dcdbfa804

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Малко повърхностно е всичко. Прави повече художествени описания, обяснения и т.н., за да задълбочиш историята. Все пак ми е интересно какво си измислила за по-нататъчно развитие.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 9c0e2cd29e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Спирам историята, защото виждам, че никой не я харесва. Авторката

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 480dcbc6cd

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Офф, келеши! Хората ти писаха положителни коментари и всичко беше ок, но един като напише, че не му харесва или че има някакъв недостатък и веднага сe отказваш.... Аз колко глупости съм качила в сайта, колко стихотворения , единични истории и цели поредици, даже сега пиша нова. Някои много си ги харесвам и съм доволна, други не струват (говоря за творбите си въобще). А какво да кажем за тези, които са ги прочели? На пръсти се броят хората, които са ги харесвали, на пръсти се броят положителните коментари, ако се сравнят с критиките и чистите обиди. Спряла ли съм да пиша? Не! Спряла ли съм да качвам в сайта това, което измислям? Не съм спряла. Винаги ще има забележки, винаги ще има критики, а най-вече обиди и отрицателни коментари, но има и хора, които харесват написаното. А най-важното не е би иченно причината, поради която сте почнали да пишете? Каква е тя? Не е ли, защото ви е приятно, дори само за удоволствие? Не е ли тя, защото ви харесва да измисляте и изобразявате нещата както на вас ви харесва и на вас ви се струва най-красиво и правилно, или е само защото очаквате да ви похвалят, че сте добри писатели? Няма как да получите само хвалби, най-малкото защото не сте професионалисти, а някои дори сме и деца. Отделно има хора, коио разбират повече от нас и дават съвети, но има и много, които само се заяждат, макар че самите те нищо не могат да напишат. Ако могат, да заповядат! Вярно е, че всеки има право да се откаже, аз самата мисля, че лесно се отказвам, но поне за писането не съм така. А и според мен трябва да се откажеш, когато на теб самия спре да ти е приятно да правиш съответното нещо, когато ти омръзне, или ти стане тежест. Но не и защото на друг не му харесвало! Момиченце, не се отказвай! Поне си довърши историята, след като си я почнала! Може да не я пишеш много дълга, но поне я довърши! Аз всичко, което съм почнала да го пиша и съм постнала тук, е довършено, с изключение на две поредици, които админите спряха да публикуват! Н отова , което пиша сега, имам намерение да го довърша. Ти също трябва да го направиш според мен, макар че си признавам, че не съм чела точно тази история. Моля модераторите да качат коментара ми! Мисля, че авторката и всички, които пишат за удоволствие, трябва да го прочетат! *Silver Moon*

 

...

горе^

преди: 9 години, 9 месеца hash: 29a28fd2cf

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хей, не се отчайвай. Не бъди такава заради другите - важното е на теб да ти доставя удоволствие. Нормално е да ти дават критика, но то е за да се усъвършенстваш. Вярно, аз я спрях, но не заради другите, а защото по принцип съм критична към себе си и то доста. Моля те, не я спирай! ^Madison^

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: d27653f2ae

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   на мен ми е интересна историята ти и бих искала да я прочета до край

 

...