Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 3 част
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 4506 пъти
Трета част
Купонът си вървеше нормално за нас. Нямаше защо да се тревожа, тъй като на другия ден нямаше училище. Даже се чувствах много примерна понеже бях седнала да уча в петък след часовете.
Та, всичко си вървеше супер. Слушахме само готина музика- Бон Джоуви, Дийп Пърпъл, Гънс ен Роузес, Пинк Флойд, Аеросмит и други рок легенди.
Момчетата се бяха отдали на обичайните си занимания- да се състезават в неща, които са крайно опасни за тях, като поглъщане на космически и унищожителни количества алкохол и никотин, хвърляне в басейна от прозореца на втория етаж и други простотии. Този път бяха решили да бъдат по-скромни, като се надяждаха с хамбургери, но разбира се, повърнаха всичко съвсем скоро.
Вече беше минало полунощ и общо взето си беше скука. Бяхме се събрали в кръг около купчина празни бутилки и пепел, като лагерници около огън и гледахме празно и тъпо в пространството.
Бях толкова замаяна, че не исках да пипна нито коз, нито какъвто и да е алкохол.
Звучеше една от баладите на Бон Джоуви и действаше леко приспивно на всички ни.
И точно когато песента свърши и всичко притихна, кифлата Джо се обади :
- Хайде да си разказваме страшни истории!
Всички се засмяхме, понеже в днешно време децата до 7 клас си разказват страшни истории. Но за мое учудване Глена също се обади :
- Защо не, майка ми ми разказа една, която е съвсем истинска и направо ми смрази кръвта.
- Истинска? Да бе, дали е по-истинска от чудовището Неси от езерото Лох Нес? - изсмях се аз.
- Хей, това трябваше да е моя реплика! - измрънка Скот, чиито очи бяха кървясали като на зомби.
- Истинска е 100 %, защото майка ми ми я разказа и няма нищо общо с езерото Лох Нес, а с нашето тук, в Глазгоу. - отвърна Глена.... и всичко притихна.
- И какво ти разказа майка ти? - попита Томи.
- Една история за едно момиче, което наистина е съществувало и тя го е познавала.
- Разкажи я! - извикаха няколко човека в един глас.
Всички се настанихме удобно, колкото състоянието ни го позволяваше. Кифлата Джо, чиято беше и идеята за призрачната история, веднага се гушна в гаджето си Виктор, с уплашен поглед. тя си беше страхлива кокошка.
- Преди около 30 години-започна Глена- когато майка ми е била още ученичка и е учела в нашето училище, в класа й е имало едно момиче. Името й е било Лори Брок. Тя е била тотална аутсайдерка. Всички са я намирали за прекалено скучна или странна и за това нямала никакви приятели. Даже много пъти са я тормозели, а в останалото време просто я игнорирали. Лори била мълчалива и много срамежлива, почти никога не говорела с никого.
Един ден обаче мистериозно изчезнала. Не идвала вече на училище, не се прибрала и в дома си.
Семейството й подало сигнал в полицията и започнали да я търсят, мислейки, че е отвлечена или нещо такова.
Но не било така. Истината е, че Лори Брок била мъртва... тялото й било открито захвърлено в езерото Глазгоу. По всичко личало, че е била изнасилена, пребита до смърт и накрая, жестоко убита. Изглеждало е ужасно! Имала е не само синини и травми, но също и порезни рани, следи не само от ножове и дори парчета стъкла забити в нея, както и белези от изгаряния с цигари и запалки по цялото тяло... което е доказателство, че престъпникът първо не е един, и второ, тези, които са й сторили това, са се гаврили с нея и са я измъчвали невероятно жестоко. Гърлото й е било прерязано, но се предполага, че когато са я хвърлили в езерото, е била още жива... така и не се разбрало кои са убийците й, нито защо това й се е случило, а родителите й били съсипани и напуснали града...
Всичко живо беше замлъкнало. Дори и момчетата гледаха като статуи, но повече приличаха на зомбита, заради зачервените си погледи, момичетата бяха с насълзени очи, а кифлата Джо още малко и щеше наистина да се разреве. Май само аз не се бях трогнала от историята... засега!
- Уау! Ако трупът й е беше изхвърлен в езерото Лох Нес, сигурно чудовището Неси щеше да я изяде! - изсмя се Скот. Пропуснах да кажа, че когато е пиян или друсан, го избива на черен хумор. Аз също се подхилнах.
- Млъквай Скот! - почти проплака Джоана. такава лигла!
- Но чакай малко, как така тя е учила в нашето училище, а никой не знае за нея? Едва ли е само защото е било преди 30 години.... - зачудих се аз.
- Логичен въпрос, който и аз зададох на майка ми. Тя отвърна, че много журналисти и вестници са публикували смъртта на Лори Брок като новина, но голяма част от издателствата фалират, а също има и много смъртни случаи... и според майка ми това не е случайно. тук следва призрачната част от историята.
Майка ми ми каза, че малко след като са открили трупа, са започнали множество смъртни случаи и мистериозни убийства, но не само на журналистите, опитващи се за създадат новина. Няколко човека, които са били в класа на майка ми и други извън училището, са загинали по невероятно зловещ начин.
Едно момиче било намерено със забити пирони в очите си, друго било изкормено, трето обгорено, три момчета били намерени одрани живи и с извадени очи, а други три момчета били намерени с откъснати полови органи... и всички тези трупове са намерени близо до езерото...
Отначало се е предполагало, че са същите, които са убили Лори, но по-късно хората са започнали да мислят, че нейният призрак търси отмъщение за смъртта си, понеже при нито един друг смъртен случай не било регистрирано сексуално насилие, както при нея.... говори се, че точно за това и са умирали журналистите, защото са злоупотребявали с нейната смърт, а мамините съученици, които са загинали, са били точно тези, които най-много са тормозели Лори и за това тя си е отмъстила.... освен това се говори и друго- духът й обитавал дълбините на езерото Глазгоу и всяка година, по едно и също време, на датата 14 ноември, когато било намерено тялото на Лори , призракът й излизал от студените води и но подобно на човек, който е пребит до смърт и обезобразен, пълзял като змия и до ден днешен търсел хората, които я били насилили и обезобразили до труп. От ярост убивал още невинни жертви невероятно брутално, понеже нейните истински убийци така и не били намерени... тя търси отмъщение!
-ТРЯС! - всички се разпищяхме, понеже точно тогава два прозореца се изтряскаха и ни изкараха всички ангели и демони...
Бяхме се подмокрили от страх, Джоана май се беше разплакала, дори и момчетата бяха уплашени.
След няколко минути суматоха, се поуспокоихме, но никой не можеше да отрече, че историята на Глена наистина ни смрази кръвта. Мисля си, че точно тогава всички изтрезняхме от страх и дори и най-силната трева нямаше да ни помогне. А може би щеше да влоши положението.
- Ти мислиш ли, че това е истина? За духа й? - попита Джоана, забърсвайки очите си.
- Не знам, така изглежда. Майка ми е живяла известно време извън Глазгоу със семейството си и по-късно се е върнала тук, но тя не смее да отрече историята.
Всеки случай, Лори Брок наистина е съществувала и е живяла тук. Наистина е учила в нашата гимназия и наистина е била убита адски жестоко. Това е 100 % истина и ако не се пазеше в тайна, щеше да е като градска легенда. Тя щеше да е като нашата Кървава Мери. Но сигурно защото хората се боят от нея, си мълчат и са се опитали да потулят всичко, за да не разгневят духа й.
- А не се ли получава точно това, когато я игнорират? - зачудих се аз- все пак ако призракът й наистина обитава езерото и излиза всяка година, за да убива, значи търси внимание, както е било с Лори приживе.
- Не се шегувай Джери! не случайно тази част от езерото е безлюдна и през определена част от годината никой не се допуска там.
- Значи ако тялото й беше хвърлено в Лох Нес и призракът и чудовището съществуваха, щяха да са Неси и Лори- двойният ужас Лох Нес! - засмя се Скоти. Аз също, няма да крия, че шегите му ми бяха забавни само когато имаше черен хумор в тях. Иначе не струваха почти никога.
- Млъкнете и двамата! - скара ни се Джо.
- ти млъквай кифло! - изсъсках - призраци не съществуват, а това според мен е измислица. Говоря за призрака на тази Лори. Има много по-голяма вероятност Неси да съществува, все пак динозаврите наистина ги е имало.
- И призраците съществуват! Духове също! А според историята духът на Лори е неспокоен! - продължаваше Джо.
- О, моля ви!
- Каквото и да говорите - продължи Глена- Лори наистина е умряла по брутален начин. Разрових се из нета, открих скромен вариант на историята, която майка ми ми разказа, но имаше черно-бели снимки на трупа и наистина изглежда ужасно. Аз на ваше място не бих ходила до езерото Глазгоу.
- Нито пък аз... - проплака Джоана.
-За тебе сме сигурни! - изсмях се аз- но въпреки всичко не вярвам в тези глупости. Имам предвид, призраци не съществуват. Тази Лори може и да е била невидима като жива, но като мъртвец е получила доста внимание. Или поне е щяла, ако репортерите и журналистите не бяха измрели.
- Млъквай Джери! не искаме да ни преследва призракът й! - ревеше Джоана.
- Ти млъквай! 14 ноември идва съвсем скоро, като вярвате в тези простотии, тогава нека отидем до езерото и ви докажа, че призраци няма!
Да, обичах да провокирам и да се надъхвам да правя неща, които са ненужни и безсмислени, а също и опасни за мен.
И точно това ми беше грешката!
Не знам как, но успях да надъхам всички да отидем до езерото в навечерието на 14. 11 и да „призовем“ духа на Лори, ако той не излезеше сам.
Силно вярвах, че това щеше да бъде последната вечер, в която споменавахме името й.
Но грешах....
|
