Пълзяща смърт 4 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Измислени истории

Пълзяща смърт 4 част
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 4436 пъти
Четвърта част

Не знам как успях да убедя всички шматки да се вдигнем и да отидем до езерото Глазгоу, на 14. 11 точно в 22. 00 часа.
Тръгнахме с колата на Томи, само той имаше книжка от нас.
Гледахме на това като на приключение, посещение на призрачно място, също както любителите на историята обичат историческите музеи и разкопки.
Бяхме се набутали в пикапа и едва дишахме но нямахме търпение да стигнем до езерото... е поне някои от нас!
Кифлата Джо се гушеше във Виктор и само мрънкаше, че това, което правим е безсмислено. Според мен просто я беше страх, но дойде с нас, за да не се усетим, че се бои.
Все тая. През цялото време аз и Том и Скот не спирахме да се хилим. Глена само ни хвърляше по някое око и после се обръщаше към прозореца.
Не бих казала, че се е страхувала, понеже тя е един от най-безстрашните хора в компанията ни... или поне беше, но за това малко по-късно. Мисълта ми е, че и тя вярваше, че ще стане нещо не особено приятно. Но се нави да дойде като подбудител, все пак тя разказа историята.
- Какво ще правим, ако духът й се появи? - хлипаше Джоана, стискайки Виктор. Чак съм учудена, че не го задуши.
- Как какво? Че то е ясно! Нали не е имала приятели? Ще й предложим приятелството си и ще я поканим в нашата Весела компания, защо не? - предложи Скот. - Дори бих я поканил да ми е дама на бала. Сериозно, аз винаги съм искал да танцувам с призрак, като в оня испански филм „Призрачен випуск“, просто момчето изглеждаше адски глупаво.... - да, както казах, през повечето време шегите му не струваха, тази например беше тотално безсмислена.
- Ти и без това изглеждаш глупаво! -отвърна Томи.
- Млъквайте!

Най-после стигнахме езерото Глазгоу... имаше пълнолуние и нито една звезда на небето, кой да предположи, че обстановката ще е толкова романтична!

Излязохме от колата, вече доволно напушени, с фенерчета за светлина. Не знам защо, но бях решила да се изгаврим тотално с духа на Лори. Просто отчаяна нужда да се забърквам в неприятности и да повличам хората със себе си, но и те са виновни, че се съгласиха.

Та, излязохме от колата и отидохме на мястото, където Глена каза, че са извадили трупа на Лори.
Подредихме се шахматно на две редици с фенери в ръка и ги насочихме срещу езерото.
Беше време да започна призрачната си реч.

- Лори Брок, била си жестоко убита и хвърлена тук преди 30 години след горчив опит в гимназията, където ние се правим, че учим. Била си „невидимата“ цял живот, а след това са те насилили и убили като животно. Лори, докажи, че това не е измислица и духът ти наистина съществува! - изрецитирах.

Да, знам, тотално безсмислено, глупаво и дори и не знам от къде ми хрумна да направя такава простотия, още по-малко да замеся другите в нея.
Но за глупостите не са нужни сериозни мотиви.

Та, аз и още няколко човека се изредихме да говорим глупости на мястото, където Лори Брок вероятно е намерила смъртта си и е била захвърлена.
Бяхме напушени и се смеехме невероятно тъпо.
Вероятно целта ни е била просто да проверим дали призракът съществува.
Аз, Скоти и Томи изприказвахме сума ти глупости, Глена ни наблюдаваше както учител наблюдава ученици по време на тест, а Джоана ревеше от страх и все гледаше към Виктор, който щеше още малко да припадне. Може би тревата беше единственото нещо, което го задържаше до нея, трезвен едва ли щеше да я изтърпи.


- Е, Лори? Някакъв отговор? - извиках аз.
- Хайде Лори, ако си истинска, ела и си отмъсти! Ние също сме група идиоти, които не знаят какво да правят с живота си! - изкрещя Томи и между другото беше прав.
- Хайде Кучко, докажи ни, че съществуваш! - разбира се Скот беше най-груб от всички - ела и ми откъсни топките с уста, както си направила с онези момчета преди 30 години, ако наистина те има!

Всички освен Джоана се хилехме тъпо и безсрамно мачкахме паметта на Лори Брок, сякаш самата й смърт не е била достатъчно мъчение.

Сигурно сме очаквали просто нещо да се появи от езерото, но не стана така.
- Това е, нищо няма да стане! Няма френска любов за мен момчета! - каза Скоти, наливайки се с бира. След това захвърли вече празната бутилка и се оригна. - добре, след като призрачната принцеса не иска да изпълни моята садо-мазо фантазия, ще отида да се изпикая!

Беше толкова пиян, че не знам как стоеше на крака, камо ли пък как вървеше. И все пак успя да стигне до близкото дърво, докато другите още се заливахме от смях, а Джоана ревеше, че иска да си ходим.
Както гледах към езерото, за част от секундата мернах нещо- нещо като сянка, което се прокрадна между дърветата. И не мисля, че беше от алкохола или тревата.
- Хей, Томи, видя ли това? -попитах.
- Кое?
-Мисля, че някой току що мина покрай онова дърво!
- Къде? Нищо не съм видял.. сигурно ти се привижда.
- Не мисля така..
Започнах да се оглеждам около дърветата, бях сигурна, че не ми се е привидяло и тръпки ме побиха.
И точно тогава се чу някакъв ужасен писък от към дървото, където Скоти си вършеше работата.

Всички изтичахме и заварихме нещо ужасно, от което всички изтрезняхме за миг- Скот лежеше на земята с наистина отхапани полови органи и забит в главата кол.... може би все пак Лори Брок беше решила да изпълни желанието му....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 5 месеца
hash: feb41baf5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ще има ли продължение

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: a740a1007d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Разбира се.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 027c456095
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   #1, трябва да има продължение!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: fc9d6d6250
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Никак не е зле. Интересна ми е историята ти. Чакам продължението.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: a740a1007d
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Сега нямам много време тия дни, но по-късно ще напиша следващите части.

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker