Мъжко момиче -1 част - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Измислени истории

Мъжко момиче -1 част
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 5594 пъти
Беше слънчев и приятен ноемврийски ден. Малки облачета бяха посипани по небето и слънцето ясно грееше. Постоянно се чуваше профучаването на кола или някоя шумна тълпа с бурен смях. По незнайна причина всичко живо беше весело, освен едно момиче, което стоеше в стаята си с пуснати пердета, съсредоточено върху домашната си, макар че днес бе събота и тя спокойно можеше да си почине и да изкара един хубав уикенд като излезе навън, да се разходи или пък да си пусне някой филм, за да се разсее. Но не, тя беше забила нос в тетрадката си, макар че нито пишеше, нито учеше, тя просто искаше да си има оправдание, за да стои сама в тъмното й лице. Ако трябва да я опиша тя наистина бе много красива, умна и талантлива тийнейджърка на 16 години, която бе наистина силна ученичка, но рядко учеше и за това изкарваше някои слаби оценки. Много рядко плачеше, наистина бе много помещение и нацупената физиономия да стои на иначе хубавотосилна, но дълбоко в себе си тя чувстваше болка от трудния й живот. Още много малка, нейните родители се били развели и тя останала сама с майка си, която я отгледала. Но малко преди да навърши 11 години, тя я загуби. Тогава почти непознатия й баща я взел и живота и напълно се променил. Понякога прекрасните й зелени очи се насълзяваха, но тя бързо ги избърсваше, за да не мислят другите, че се е пречупила или пък го правеше за себе си, да се залъгва, че е като от стомана...
Кестенявите й коси почти винаги бяха пуснати и падаха като водопад до средата на кръста й, Имаше леко матов тен, но сравнение с другите сякаш беше доста бледа. Нослето и бе малко чипо и много хубаво.
Щом се погледнеше в огледалото виждаше, че е много красива, но понякога не се харесваше, това зависеше от настроението й, което постоянно и доста бързо се променяше. А нейнето име бе...

-Наталия! -почука на вратата баща й и отвори като гледаше момичето недоволно, а след това добави-Защо стоиш на тъмно ще ослепееш!

Дъщеря му го изгледа на кръв и просто промълви, като едва се чуваше-

-Така ми е добре...

-Може да ти е добре, но ще слушаш какво аз ти казвам! -той отиде до прозореца и дръпна пердетата и щом светлината озари стаята, се изписа усмивка на лицето му и излезе от стаята

Наталия затвори тетрадката си и хвърли химикала и после се преоблече със сива блузка със звезда, джинси, маратонки и яке. Сложи си малко гланц за устни и спирала и си грабна ключовете и телефона, а след това извика-

-Чао татко! Излизам, до после!

-Чао! -отвърна й той, докато седеше на дивана, четеше вестник и похапваше сандвич

Момичето тръгна из парка, който се намираше близо до жилището й и се насочи към една пейка, където обикновено пишеше стихове в дневника си, защото много я биваше в това и и беше нещо като хоби. Тя обаче не искаше да ги показва на когото й да било, особено на баща си, за това, понеже като излизаше навън нямаше какво друго да прави, сядаше и започваше да пише. Както се беше отнесла, мобилния й прозвъня, Наталия го вдигна и чу пискливия глас на най-добрата си приятелка, Силвия. Тя беше блондинка с кафяви очи.

-Здрасти! Искаш ли да излезем днес, аз съм близо до вас и се сетих, пък и денят е много хубав, може да се разсееш. -гласа й звучеше задъхано, все едно до сега е бягала

-Ами, да аз съм тука на една пейка пред кафенето, в което все ходим.

-Аааа, със сива блуза и джинси ли си?

-Да, защо... -изведнъж някой сложи ръката си, върху рамото на Наталия, тя се обърна и както очакваше, Силвия стоеше ухилена зад нея.

Двете се прегърнаха, все едно не са се виждали дълго време, което не беше така и Силвия каза-

-Аз бях в кафенето с едни приятели. Не ги познаваш, но са много готина компания, ела да се запознаеш с тях. Шейка е от мен!

-Ами не аз...

-Стига де! Трябва да се запознаваш и с други хора!

-Добре... -каза замислено момичето и двете приятелки влязоха в кафето.

-Ето там са... --посочи блондинката, две момичета и едно момче, които седяха и се смееха на нещо. -Здравейте хора! Вижте кой доведох, за да се запознаете, моята най-добра приятелка Наталия! Наталия това са Моника, Алекс и Лили. Мони и Алекс са брат и сестра, а Лили е гадже на Алекс.

-Хубаво...

-Добър ден! -каза Лили, която представляваше висока брюнетка със сини очи и големи слънчеви очила, а устата й бе със силикон и тъмно червено червило, изглеждаше на около 17 години- Не мислиш ли, че прекалено умна, за да висиш с нас?

-Как така? -попита зеленооката

-Силвето каза, че си голяма умница и можеш да свириш на пиано и да пееш... Също каза, че си нямаш гадже и майка...

Толкова нескопосано звучаха изреченията на Лили, че направо човек можеше да се замисли, дали по рождение е толкова тъпа или ходи на допълнителни уроци.

-Да, правилно ти е казала...

-Значи не ме е излъгала, не че аз се съмнявах, но... -Моника подаде знак на приятелката си да замълчи и се представи, но звучеше доста по интелигентна-

-Аз съм Мони, много ми е приятно, мила! Седни, моля те! -после прошепна-Не обръщай внимание на Лили, доста е глупава горката, може да наговори куп глупости, но не ги казва с лошо. -тя се усмихна и отпи от кока колата си.

-Извинявайте, но аз трябва да се прибирам, сетих се, че имам много домашни, задължения и така... Довиждане! -отсече Наталия и обърна гръб на другите, които я гледаха учудено.

Момичето се прибра и отиде да обядва, когато баща й и поднесе неочаквана новина...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 5 месеца
hash: b6795ca0c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   От авторката- Извинявам, се но чак сега видях, че нещо съм направила и в началото две от изреченията са разменени и за това изглежда толкова странно написано, наистина много се извинявам за тази моя грешка, но се надявам другото да ви е харесало.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: df1b0330b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Хубаво е. Продължение? :))

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: ba13c65f3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Ще е хубаво, ако напишеш втора част, защото от първата почти нищо не се разбра но пилеш хубаво
И да.... сами да потам Наталия на колко е, че не можах да го намеря в текста

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: 0ed8669ed5
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Добро е. Напиши продължение.

 
  ...
преди: 9 години, 20 дни
hash: 7a79386445
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Ще чакам продължение.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker