 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Не плачи част 1
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 4766 пъти
Небето беше бледо, някак мрачно. Студения декември беше във вихъра си и снега бе покрил всичко. Наистина като една прекрасна картинка. Коледа наближаваше и всички бяха се разбързали да пазаруват за празниците, хората объркани се лутаха из десетки магазини и все нищо не им харесваше. Всички си мислиха как ще вземат една голяма елха, ще закачат на нея играчки и една блестяща звезда на върха й. Навсякъде ще блещукат лампички и в камината ще гори огън с красиви червенооранжеви пламъци. Семейството ще бъде на масата, а върху нея ще е сложена вкусната трапеза. Децата ще чакат дядо Коледа да се появи и да им донесе подаръците, а възрастните ще пият вино и ще си разказват весели истории. Всички ще са щастливи и благодарни... Да, това е фантазията на всеки един човек за идеалната Коледа... Но, почти винаги не се получава точно така... Все ще се случи някой да се напие да се скара с друг, после децата да се разреват, че подаръците не са това, което са очаквали, кучето ще се разръмжи и разлае, вечерята няма да е вкусна, а напротив. Късметчетата в питката няма да се харесат и всички ще се сбият за монетата... Да, всичко е перфектно в мислите ни и после нищо не става така както сме очаквали, но все пак хората пазаряха с усмивки, макар повечето да бяха изморени и изнервени, те се преструваха на щастливи... 17 декември е и наистина е настанала пълна суматоха, някой трябва да набие в главите на хората, че празника ще се окаже една несполучлива идея. Не ми вярвате? Добре, може да сте си изкарвали добре по Коледа, но определено в историята, която ще разказвам няма да е така... Да се върнем отначало... Небето беше бледо някак мрачно... Но защо да го повтарям? Направо започвам с историята си...
-------------------------------------
Едно момиче се връщаше от училище с автобуса, където беше претъпкано с хора и едвам можеше да се диша. Шодьорът бе пуснал една ужасна музика, която хората ненавиждаха, но все пак бе пусната, може би за да ги раздразни, но по-удачно е просто шофьорът да има лош вкус... Та за момичето, което говорех, то беше на 17 и пътуваше намусена с тежката си раница на гърба. Облечена бе в бяло шушлеково яке и дънки, под якето вече не мога да ви кажа, защото не се виждаше :Д... Тя беше с права дълка кестенява коса и синьо-зелени очи с черни обици на ушите, които бяха с формата на сърца. Не беше гримирана или поне не колкото другите момичета на възрастта й. Може би имаше гланц и спирала, но нищо повече и все пак беше много хубава, така че дори не й трябваше грим. Дойде й спирката и тя слезе като със забързани крачки се прибра в жилището си, където живееше с баба си, която беше инвалид и тийнейджърката трябваше да се грижи за нея и понеже нямаха пари работеше в едно заведение всеки делник преди или след училище, зависи каква смяна беше. Момичето бе загубила майка си още като малка, а баща й бе избягал в чужбина с любовницата си, за това баба и и дядо и я отгледаха, но дядото почина от инфаркт преди две години и оттогава им беше много трудно. Баба й не беше инвалид, но преди година, кола я бе сгазила и всичко от бедрата й надолу бе парализирано, все пак беше късмет, че се бе отървала жива, защото инцидента бе доста сериозен.
Тийнейжърката се казваше Юлия и бе доста умна и много надарена в различни области, но маше един недостатък, може и от възрастта, но не само, тя много лесно се палеше, имаше весел нрав, но и доста избухлив, естествено се сдържаше пред баба си, за да не я притеснява...
-Здравей, бабо! -поздрави Юлия като метна раницата си на леглото
-Как мина училището скъпа? -попита я старицата, която плетеше някаква жилетка
-Много добре, но сега трябва да тръгвам на работа... -промърмори изморено момичето като замалко щеше да падне на леглото и да заспи. Тя нямаше време за нищо, само работа и училище и отново училище и работа. Толкова беше натоварена с всичките си проблеми и задължения, че понякога не спеше, за да си напише домашните и да си научи уроците и макар, че можеше да бъде много силна ученичка, тя изкарваше средни оценки заради това, че нямаше време да си научи, но естествено това не я оправдаваше по никакъв начин според госпожите и нарочно правеха така, че все нея изпитваха, Юлия беше бясна от този факт, но се опита да игнорира всички злобарки и злобари и да се съсредоточи върху личния си живот.
Момичето се преоблече с дрехите за работа, тя беше сервитьорка в едно известно кафене и често плучаваше бакшиши за доброто обслужване, но все не стигаха парите, за да си позволи нещо повече, за това се задоволяваше с малките неща.
-Много работиш... Как изобщо се наспиваш? -попита я баба й като спря да плете и хвърли плетката заедно с куките настрана. Тя отиде при внучката си и добави-Понякога наистина трябва да си почиваш...
-И как мислиш да го направя като винаги съм затрупана с работа? -изнервничи тийнейджърката и отиде в кухнята, за да хапне нещо, но после се спря и каза-Не, не съм гладна...
-Трябва да ядеш, погледни се каква си слабичка! -скара й се старицата и я погледна тъжно
-Аз съм си добре, бабо, ти гледай себе си, нека за теб да има, пък за мене....
-Какви ги говориш? -учуди се жената-Аз съм стара вече, а ти си млада! Поживях си добре, но животът е пред теб, така че трябва да мислиш за себе си! Ясно?
Юлия поклати глава в знак за съгласие, но беше отегчена от разговора, защото темата я бяха преговаряли много пъти и момичето вече знаеше с какво щеше да й пълни главата баба й, но осъзнаваше, че е права...
-Как ли ще караме празниците? ... -смени темата старата-Нямаме пари за каквото и да било, аз не мога да готвя, а пък ти не знаеш как се прави пуйка!
-Не ни трябва пуйка, ще направя там нещо вкусно, не е нужно да спазваме традициите. Елха също няма да слагаме...
-Поне една мъничка! -помоли се бабата, очевидно повече развлнувана о Коледа от колкото внучката си
-Добре... Ще купя някоя малка... -момичето погледна часовника и извика-14 часа е! Ще закъснея за работа, чао бабо!
-Чао скъпа! Приятна работа!
-Благодаря! -извика момичето и изхвърча от апартамента
Баба й се усмихна широко и отиде в стаята си, извади една черно бяла снимка, очевидно на нея беше майката на Юлия като млада. Жената промълви:
-Ех, скъпа, твоята дъщеря е едно прекрасно момиче, да беше и ти тука... Щеше да е по-добре... -една сълза се отрони от окото й, но тя бързо я избърса и добави с по-весел тон-Каква съм и аз! Трябва да мисля за по-весели неща, все пак идват празници, Коледа, Нова година! -тя се засмя и продълж да си плете като тананикаше една позната песничка-We wish you a Mery Christmas!
-----------------------------
Разбира се, историята за сега е най-обикновена, но точно тогава всичко се обърква още повече от колкото е! Следва продължение...
--------------------------
На 12 съм момиче, знам че съм прекалено малка да пиша и може да не ми повярвате, но така... Ако харесвате историята ми за сега пишете коментар, обещавам че в следващите части ще е много по-интересно! Целувки!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: ac5bb5d745 |
|
1. Личи си, че си на 12, няма защо да не ти вярваме. На мен, честно, историята не ми хареса - много е наивна, определено няма лтературна стойност, по-скоро бих те посъветвал засега да пишеш за себе си, но не спирай и ЧЕТИ повече сериозна литература, която би ти дала насоки как да пишеш, за да не звучи толкова по тиийнейджърски (макар че ти реално и тийн не си още). Но чети, чети, чети! Друг съвет е - изреченията ти на места са много сложни и ненужно дълги, има твърде много правописни грешки. Друго - за къде пишеш - За България или за Америка? Защото българските бабички не си тананикат "уи уиш ю а мери кристмас" и не тъжат за елха, но останалото ми звучи като в БГ. Това е важно, имай го впредвид. Също така гледай да имаш наистина вълнуваща тема и не толкова твърде предсказуема, не ползвай твърде много клишета. Знам, че си малка, но трябва да обръщаш внимание на такива неща полека лека, ако мислиш сериозно да пишеш. Ами това е, извинявай ако съм бил твърде критичен! :) И Весели Празници!
П.С. Ако има поне едно 17-годишно момиче, което още да ходи с ученическа раница, режа си главата! :Д Шегувам се, разбира се.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: b88608f4a2 |
|
2. Много хубаво си започнала, сигурно ще бъде интересно по-нататък. Пишеш много увлекателно, а си много малка. :) имаш талант определено и трябва да го развиваш, защото ако сега пишеш толкова хубаво, не знам как ще бъде като станеш голяма и зряла жена! Сигурно ще станеш исвестен писател! Разбира се, ако искаш да се занимаваш с това! Пусни 2 част, непременно искам да продължиш с историята си, само на 12 а вече талант! Браво мила!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: ac5bb5d745 |
|
3. Хм, то, че и самата авторка се включи под коментар номер 2....
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 6fc70b5a8d |
|
4. Добре пишеш, но повечето ти изречения са много дълги и им се губи смисъла.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: fc7edb01ad |
|
5. И моят съвет е да не спираш да пишеш. Така след време и упражнения ще се усъвършенстваш. Все пак никой не се е родил научен! :)
|
...
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 53c239b7cd |
|
6. Ами аз съм на 13и бих ти казала, че още в началото си личи, че го пише дете. Първо на доста места бъркаш глаголното време, второ пунктуационните знаци ги пишеш тук там. За да ти е по-лесно при тях след като си напишеш текст го прочети, там където, в изречението интонацията се повишава пред него се слага запетая. Пример: Аз съм момиче с дълги руси коси, с тъмно-сини очи, бледо като сняг лице... След това имаш много повторения на тя- замени го с нещо. И накрая спри да пишеш действията с глаголи много се повтаря, прави го с причастия- започвайки работа, оставайки на земята(те са ''братя '' на глаголите завършват най-често на йки)...
Иначе идеята ти е добра, но внимавай в правописа
Момиче 13
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 53c239b7cd |
|
7. Хубава история, НО
Допускаш правописни и пунктуационни грешки
Грешиш на места във времето
Не можеш да добавяш собствени коментари като, , Та за момичето, което говорех, , Може да го напишеш по друг начин, но това не е предназначено за официалното общуване, тъй като, когато се разказва се използва него
Други грешки не виждам, Но Късмет идеята е хубава
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 9c231db399 |
|
8. Оф, оф да ти писне от тия правописни полицай...
Не съм гледал историята, ама много сте досадни със Вашите "О, тук имаш грешка", "О, тук си объркал 1 буква"...
Нямате ли си друга работа или Вие сте безгрешно по отношение на това или онова???
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: b88608f4a2 |
|
9. Номер 1, 3 нямаш ли си друга работа? Откъде пък знаеш че авторката е писала моят коментар? Еее, не може ли да има и положително мнение за историята, на мен лично ми харесва, това че на теб не ти харесва-не го чети повече!
Авторке, не спирай заради негативни изказвания! Аз лично също пиша, ако пожелаеш ще ти дам съвети, как да стават по-добре, ако не ти харесва до тук! Моля те довърши си историята, интересна ми е!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b88608f4a2 |
|
10. Номер 1, 3 няма ли да отговориш?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
