Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 8 част
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 4180 пъти
Осма част
Събудих се със силни писъци и цялата окъпана в кръв. Ако още бях в болницата, никакви хапчета и химии не биха ме успокоили или приспали.
Какво е чувството да отвориш очи рано сутрин и когато разтъркаш лице, да откриеш, че ръцете ти са окървавени , все едно си чистил вътрешности на прасе, а леглото ти прилича на леглото на Дракула?
Ами честно казано не е особено приятно изживяване.
Буквално плувах в кръв и ръцете и краката ми бяха стабилно боядисани. Почувствах се като в труп в ковчег, който току що се е събудил наполовина разяден и невярващ, че е под земята.
Такъв вой наддадох, че върколаците от "Здрач" ряпа да ядат, както и вампирите за разцветката ми! Бях като кървава принцеса... колкото до завивките и нощницата, просто ако някога съм искала да ги боядисам в кърваво червено, е, нямаше да си правя труда нито за нюанса, нито за количеството!
Покрещях известно време, очевидно татко беше отишъл по-рано на работа (или поне така си мислех), понеже не се появи веднага, а съседите ми сигурно са решили, че е нормална сутрин за мен.
Опипах тялото си, проверих за рани, но с изненада открих, че не съм ранена и нямам нито драскотина или прободна рана по себе си.
Леко облекчаващо, но тогава чия беше кръвта? !? !
А и да не говорим, че огледалото в стаята ми е точно срещу леглото ми, така че имах благоприятната възможност да видя и лицето си, покрито с нечия кръв!
Бях като Кери, героинята на Стивън Кинг, когато я окъпаха в свинска кръв! А каква беше тази кръв? !? !? !
Като се видях така, отново се разпищях, забих нокти в черепа си, все едно исках да го пробия и стиснах очи, за да (се опитам) да убия шока от собствения си образ.
Но точно тогава....
- Хареса ли ти подаръкът ми са добро утро? - се чу тъничък гласец, който въпреки това звучеше като от дълбините на Ада.
Отворих очи и в огледалото зърнах не кого да е, ами самата Лори, само че този път гледаше директно в мен с някакъв змийски, стъклен поглед, все едно очите й са содени топчета, наместени в очните ями, и отгоре на това, се усмихваше с изпотрошените си зъби.
- Беше ме забравила, а Макклагън? Е, това събуждане ще те накара да запомниш не само мен, но и доста други неща!
Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи от гърдите, а очите ми, ако можеха да прожинират като по анимационните филми, щяха!
- Шибана кучка! - извиках аз, грабнах нощната си лампа и я метнах върху огледалото, което се строши на милион парченца. Да, жалко за него, но нещастната любов изобщо нямаше да е най-голямата драма в живота ми.
Вече бях готова да ревна, отметнах окървавените завивки от себе си, скочих от леглото и се втурнах към банята.
Но точно на прага на коридора, водещ към тоалетната, нещо ме хвана за крака и ме повали на земята. Паднах по очи и за малко да си счупя носа. Бързо се обърнах, а призракът на откачената блондинка (да, тя беше такава! ) се надвеси над мен и с боен вик ме хвана отново за гушата, само че тоя път не се опитваше да ми откъсне гръкляна. Напредък? Ами.. не!
Кучката започна не само да ме души, ами и да удря главата ми в земята, но след малко ме пусна, понеже беше решила, че е време да повърне някаква отвратителна зелена слуз върху мен.
Супер! Сега бях в две разцветки! Мисля, че ударите в земята ме позамаяха малко, но не достатъчно да изпадна в безсъзнание.
Както ръкомахах във въздуха и крещях да гадния призрак да се махне, усетих, че ме е пуснала и наистина е изчезнала.
Полежах известно време в локвата от кръв и слуз, докато се поопомня и се сетя да се изправя.
Краката ми едвам ме държаха, наистина не знам как не се подмокрих и се оглеждах като гърмян заек, да не би мъртвата блондинка с погледа на Цербер и усмивката на Робърт Де Ниро в оня филм, случайно да изскочи и да ме нападне пак.
Вече хълцайки и подсмърчайки, изтичах в банята и оглеждайки се наоколо за трупове, човешки или животински, пуснах водата.
Но нямаше и един труп... засега!
Трябваше да изчистя тези гадости от себе си и не знам как не повърнах, докато ги смъквах от тялото си. От тоя стрес за малко да откажа цигарите! :(
Като се изкъпах, претърсих къщата с погледа на уплашено пиле, да не би случайно Лори да ми е оставила още един подарък, а именно източникът на "боичките", в които ме беше изкъпала. Какво? Можеше просто да е решила да го остави в друга стая?
Но като по чудо нямаше нищо...
Облякох се набързо, даже не изчаках косата ми да изсъхне, излязох от къщата и хукнах на където ми видят очите....
Не, не беше кошмар, породен от алкохол или дрога!
Беше съвсем истинско!
И щеше да стане още по-истинско!!!!
|
