Пета фаза на Луната
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 4931 пъти
Първа част

Казвам се Селена Старшайн. Да, странно име, като луната. Всички ме наричат Лена. Не знам от къде идва фамилията ни, но винаги съм смятала, че е красива - звезден блясък. И не може да подхожда на никой друг повече, отколкото на нас!
На 16 години съм, имам дълга черна коса и синьо-зелени очи. Обикновено нося дрехи в черно и сиво и си слагам тъмен грим. Живея в Пиер, Южна Дакота с баща си и братята си Дерек и Деймън, близнаци са на по 14.
Майка е почина преди 2 години в катастрофа.
Тежко е, но се оправяме някак. Богати сме и можем да си позволим много неща, но парите не са щастие.
Какво обичам да правя ли? Слушам готик-метъл, хеви и крисчън. В свободното си време свиря на пиано, чета книги, рисувам и пиша стихове. Имам доста приятели и обичам да излизам с тях, но предпочитам да отделям време на себе си и хобитата си.
Още от малка имам интерес към астрономията и винаги съм се увличала по Слънчевата система, планетите, спътниците, звездите и разбира се нашата луна.
Бях прочела цял куп енциклопедии и книги по астрономия и физика, имам богата колегция от лунни и слънчеви камъни и обожавам да нося бижута с тях или с малки лунички и звездички.
Почти винаги рисувам неща свързани с нощта, за да мога да изобразявам Луната и звездите. Винаги са ме привличали небесните тела.
Още от дете, татко ме водеше на планетариуми и музеи и гледахме документални филми за Космоса.

До скоро животът ми беше съвсем нормален, но преди около 3 месеца всичко се промени.

---------------------------------------------------------

Всичко започна на рождения ми ден, 14 ноември.
Братята ми решиха, че е добра идея да ме събудят още в 6 часа сутринта с любимата ми песен -Sleeping Sun на старите Найтуиш. Хубава е за Релакс, но не и когато е усилена на макс и те будят след 5 часов сън. Да, имах навика да заспивам късно, понеже едно от странните ми хобита е да наблюдавам небето нощем през прозореца.

- Хайде, спяща красавице, ставай! - Викаше Дерек.
- Не се успивай точно днес!
- Разкарайте се! - закрих лицето си с възглавница, докато откачените ми братя се опитваха да ме събудят.
- Ставай, Лена-Селена! Изгрей дневна Луна! - да, това беше любимият им начин да ме събуждат- със силна музика, крещейки тъпи прякори, все едно призовават духове.

След няколко минути опити на близнаците да ме накарат да стана, най-после надигнах рошавата си глава от леглото и разтърках очи.
- Добре, добре, ставам! Само изчезнете от стаята ми! - имаха неприятния навик да влизат, когато си поискат.

В крайна сметка успях да ги накарам да ме оставят да се облека на спокойствие.
Оправих се, гримирах се и слязох долу. Татко вече беше направил закуска за всички- пържени яйца с бекон и палачинки с шоколад. Да, в нашето семейство се хранехме добре.

- Честит рожден ден Лена-Селена!
- Благодаря тате!
- Има подарък за теб ето там. - той посочи в единия край на масата някаква голяма кутия, увита в тъмно-синя опаковка на лунички и звездички, със сребърна панделка.
- О, това да не би да е?
- Виж сама!

Веднага започнах да разопаковам нетърпеливо и когато отворих, открих възможно най- страхотния подарък- телескоп!
Скочих и започнах да гушкам баща си толкова силно, че щях да го задуша. Мечтаех си за телескоп, откакто ми бяха обяснили какво представлява.
- Тате! Благодаря ти! Това е този, който видяхме в каталога, нали?
- Да, същият е и отговаря на описанията!

Това беше страхотно, сега щяхме да наблюдаваме Луната, планетите и звездите, колкото си искаме! И нямаше да пропусна и една комета, която щеше да мине близо до земята!

- Довечера ще го сглобяваме, а сега сядайте на масата, преди да е изстинало яденето.
- Чакай, има подарък и от нас! - засмя се Деймън. Погледна към Дерек, който тъкмо излизаше от тяхната стая с друга кутия на ръце.

- какво е това? - засмях се аз, а той просто остави пакета пред мен и двамата близнаци казаха в един глас.
-Честит рожден ден, Лена!
-Не , не може да бъде! - възкликнах аз.
- да, може!

Отворих кутията още по-нетърпеливо и едно чудесно лабрадорче изскочи от нея и се гушна в прегръдките ми, ближейки леко лицето ми.
Да, баща ми и братята ми много обичаха да ме глезят. Чувствах се като принцеса и единственото, което ми липсваше, беше майка ми, но мисля, че нейната смърт още повече ни беше сплотила.
Кученцето беше чудесно.

- О, толкова е сладък!! Много ви благодаря!
- И си има име, погледни медальона!

Погледнах каишката му, на нея пишеше ''Съни".

- Това някаква шега ли е? - усмихнах се аз.
- Решихме, че е точно като за теб, ще се допълвате. - засмя се Дерек.
- Но ще се редуваме, кой да го разхожда! - каза Деймън.

Да, странно е 14 годишните ти братя да ти подарят куче, но ние бяхме ненормално щастливо семейство и правехме всичко с любов.
Не можех да се нарадвам на подаръците. Въпреки готическия си външен вид, бях много весел и отворен човек. И ценях това, което имам.
Това беше началото на първия ден от 16-та ми годишнина.
Скоро ще ви разкажа и какво се случи по нататък.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: fb3beaa2f3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много е хубаво напиши още! :D

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 010d446d8b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Скоро ще я продължа.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 41993cc82e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Мина почти месец, кога ще пуснеш следващата част? ПП Какъв ще е жанрът на тази история?

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: b2b1d07d67

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Исках да е фентъзи , но последно време нямам муза , а преди две седмици започна вторият семестър :) Авторката

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: ed1adbcc94

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Знам ги аз тези, прекъснеш ли веднъж трудно се връщаш. Пиши всеки ден, и по малко да е, за да не губиш нишката.

 

...