 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 13 част
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 5203 пъти
Тринадесета част
Бях се превърнала в чудовище без дори да се усетя.... бях посегнала на живота на приятелите си, със собствените си ръце ги бях осакатила и умъртвила.... направо не можех да повярвам!
Когато тези ужасни неща се появиха пред очите ми като на кино, не само ги видях отстрани като заснети с камера, те бяха бели петна в ума ми, които изведнъж се оцветиха с кръв.... едновременно си спомних как съм го извършила, въпреки, че съм била в състоянието на нещо като транс и също така се виждах отстрани все едно е филм... беше ужасно! Толкова ужасно! Най-големият кошмар в целия ми живот! Разбрах, че съм убийца! Не можех да повярвам! Не исках да повярвам Или поне в онзи момент беше така....
Погледнах ръцете си, бяха покрити с кръвта на Томи... бях го убила... разпищях се, когато пред очите ми пак изплува образа.... труповете, кръвта, убийствата, колкото и да тичах, не може да избягам от тях...
Свлякох се на земята до една стена.... отново се бях изцапала в кръв и бях оставила ножа си забит в Томи.... не исках да повярвам какво съм извършила, въпреки че го видях и го усетих.... не исках! Да разбереш, че си отнел човешки живот... два човешки живота.... все едно си се самораскъсал на няколко части и усещаш невероятна болка, която не може да бъде заличена от нищо.... болка, която заслужаваш да изпитваш и трябва да усещаш с всеки свой дъх....
Краката ми така омекнаха, че не можех да стоя на тях, кръвта се стичаше по ръцете ми, сърцето ми щеше да пробие гърдите и ледени тръпки ходеха по цялото ми тяло....
- Сега разбираш ли какво си направила? ! - смееше се Лори- ти си убийца! Убийца! Убийца!
- НЕ! НЕ!!!!
- Убийца! Убийца! - зловещият смях на мъртвата кучка кънтеше в главата ми. Опитах се да запуша ушите си, но не можех да го заглуша... беше пълен кошмар!
- Престани!
- Убийца!
- Не! не, аз не исках! Не исках! Съжалявам! Съжалявам... съжалявам...
- Ти ги уби Джери! Уби приятелите си! Уби Скоти с твоята глупост, уби Глена и Томи със собствените си ръце!
- НЕ!
- ДА! Сега ще направиш същото и с Джоана и Виктор!
- НЕ! - тя се опитваше да ме накара да го направя пак...
- Ще го направиш! Ще го направиш, защото си чудовище! И защото ги мразиш Джери! Мразиш Джоана от дън душа, толкова много те дразни, че искаш да я убиеш! Мразиш и Виктор, защото е с нея! Мразиш ги! Мразиш...
В интерес на истината много пъти съм си представяла как измъчвам и убивам Джоана, понеже толкова ми е лазила по нервите, че ми е доставяло неповторимо удоволствие да си представям как я кълцам парче по парче, как дера кожата й на малки квадратчета, как я разчленявам или как я горя жива и се смея на писъците й.... но никога не си бях помисляла, че наистина бих направила нещо подобно.
Вероятно мъртвата кучка отново влезе под кожата ми, защото усетих как се изправям и като насън тръгвам. Вървях, без да знам накъде отивам, краката ми ме теглеха сами, не можех да контролирам тялото си, съзнанието си и със сигурност действията си....
Но вместо пред очите ми да са труповете на вече мъртвите ми приятели, или собственият ми облик, докато ги убивам, виждах само моментите от живота си, в които онази малка лигла Джоана ме беше изкарвала извън нерви, не чувах подигравките на Лори, а само думите „Ти ги мразиш! Мразиш! Мразиш... “ и наистина им повярвах. Аз наистина ги мразех! Мразех ги всичките! За това исках да ги убия! Исках да им причиня болка и да отнема живота им! Исках го! Исках да изтрепя до крак- Джоана, Виктор, Мелиса, Итън, Стейси, Алисън, всички смешници от нашата тъпа компания, включително и семействата им, включително и баща си!
Да, мразех и него за дето ме е създал! Мразех го заради всички жестове, които си бяха жалък опит да ме направят човек! Мразех го! Мразех го!
Мразех и онези шматки с техните тъпи номера! Мразех всеки път, когато ми се присмиваха, въпреки че им го връщах, не беше достатъчно! Мразех ги, когато ми погаждаха номера, мразех, когато се опитваха да навлязат нагло в личното ми пространство, мразех ги дори и за това, че ме отбягваха след смъртта на Скоти! Мразех ги!
Само тая дума кънтеше в главата ми, докато вървях, без даже на знам на къде, но когато наближих, разбрах.... това беше домът на тъпата кифла Джоана.... вероятно беше сама с Виктор, както всяка петък вечер, все пак лудата компания се разпадна.
Прекрачих прага на двора съвсем спокойно, техните можеха да си позволят да живеят в прилична къща с двор, която си беше палат в сравнение със смешните дупки, в които се криехме като мишки.
Наведох се и взех един средно голям камък. Метнах го по единия прозорец, който светеше. Разбира се веднага се чуха писъци и викове. След няма и две минути Джоана и Виктор изскочиха от къщата, както и предполагах.
- Джери! Какво правиш тук? - Джо беше повече от изплашена.
- Да не си полудяла! - развика се Виктор.
- Да.... полудяла съм.... идея си нямате колко много съм полудяла....
- Какво те прихваща? Защо го направи? ! - пискаше Джоана. - и защо... ръцете ти са в кръв!!!!
- Да не искаш пак да те тикнат зад решетките? !! - Виктор беше повече от ядосан. - изчезвай, преди да съм те смазал от бой!
Странно, че не беше излязъл с бухалка в ръце- аматьор! Нещата, които ми бълваха, не ми направиха никаква чест, все пак бях обладана от дух.
- Знаете ли, ще ви кажа нещо. Нещо, което всеки трябва да научи. Всъщност са няколко неща. Първо, това, което направихме онази вечер край езерото, беше много кофти.... и никой не бива да постъпва като нас в целия си живот. Няма нищо, което да оправдае действие като това... второ, хората често правят неща, неща, които те самите не вярват, че са направили, но им се налага бързо да го приемат, защото са непоправими.... и въпреки това тези неща често излизат извън контрол, толкова много, че невинните хора най-много страдат от тях....
- Какви и дрънкаш Джери? ! какво по дяволите правиш тук? ! Защо си окървавена!!! Махай се! - изкрещя Джоана.
-А, и трето, никога не наливай масло в огъня! - отвърнах аз и докато шматките се опитваха да асимилират моите психопатски братвежи , аз се обърнах към оградата и с най-голямо удоволствие взех тухлата, която се мъдрееше там....
- Тази е изперкала! Трябва да я разкараш! - шепнеше Джоана.
- Точно това ще направя! Джери....
Но преди да е казал каквото и да е, аз просто замахнах с тухлата и размазах мутрата на Виктор с едно движение на ръката.
- НЕ! - изпищя приятелката му.
А аз просто се наведох и с още няколко удара смлях черепа му, докато Джо пищеше като кокошка пред заколение. Предполагам не е могла да повярва какво вижда, а и не го е очаквала. И със сигурност се изплаши, кой не би, когато вижда как някой размазва тиквата на друг с тухла.
Когато свърших, се изправих и погледнах тъпата кифла.
- Т.. ти! Какво направи! - заекваше тя. - скапана убийца!
А аз просто тръгнах към нея.
- Не! Не се приближавай!
Излишно е да казвам как кокошката се разбяга, учудена съм, че не припадна, ще извади железни нерви накрая! Но не и железни стави и кости!
Точно щеше да изтича в къщата и се препъна на прага. Имах време да отида до нея.
Хванах я за косата и я завлякох вътре в къщата. Тръшнах вратата зад себе си и погледнах откачалката. Вече се беше подмокрила от страх.
Но вместо да си правя труда да разглеждам разплаканата й физиономия, просто се наведох и стиснах Джоана за гушата по-зверски, отколкото Лори душеше мен. Направо усетих как съм забучила ноктите си в гръкляна й.
Не знам от къде де появи силата ми, но й скърших вратленцето като на пиле. Почувствах се като жената-терминатор от филма, която счупи врата на една кифла с голи ръце.
Очите й, лицето й, изгубиха жизненост в ръцете ми.... Удуших я с голи ръце в къщата й, приятелят й лежеше с разбит череп в локва кръв на двора, в болницата томи боядисваше завивките в червено, пробит на няколко места.... и разбира се навсякъде имаше мои отпечатъци- по ножчето, с което заклах Томи, по тухлата, с която смазах главата на Виктор, по врата на Джоана, когато я удуших, а на последните две разбира се бях оставила и от боята на томи... но не ми пукаше особено, както казах, бях обладана от дух.
Когато изстисках живеца от тялото на гъската, просто я оставих на земята, изправих се, излязох на двора и запалих цигара.... странно, не изпитвах чувството, което ме тормозеше преди час, докато не стигнах до дома на Джоана.
Не ми пукаше! Застанах точно над трупа на Виктор, чиято глава разбих току що и нямах никакъв проблем с това.... ама никакъв! Бях станала истинско чудовище и не ми отне много време да го осъзная.
Убивах хора и ми харесваше.... харесваше ми да съм чудовище.... харесваше ми да бъда толкова жестока без никаква причина.... защо? Вече не се питах, просто беше ясно, че съм психопат и всеки можеше да го потвърди, жив или мъртъв.
Не знам защо продължавах да стоя там, вече нямаше кого да убия. Може би сметнах, че е добра идея да изчакам някой да види очеизвадните доказателства за моето деяние, докато си допуша цигарата и осмисля колко ми е харесало да си боядисвам дрешките в червено и колко кратък е преходът от вината и агонията към чистата психария.
--------------------------------------------------------
Както споменах, да излезеш от затвора и да направиш веднага престъпление е като да те извадят от дупка и веднага да скочиш пак в нея.
Е, аз бях падала и скачала в много дупки, но този път бях решила да се закопая наистина здраво.... сама!
Излишно е да казвам, че веднага разбраха какво съм извършила, все пак имаше всякакви доказателства, които по никакъв начин не се бях опитала да скрия.
Учудена съм, че не ме тикнаха директно в лудница. Осъдиха ме на една година в затвор за непълнолетни, а когато навърша 18, ще ме осъдят като пълнолетна.
Честно да ви призная, съм адски разочарована от развитието на психическото си разстройство. Вярно, три убийства за една нощ не е малко, но все пак се надявах, че ще мога да избия още няколко човека, докато ме пратят на топличко.
Е, какво мога да кажа. Живях като отрепка и постъпих като такава.... хареса ми, да! И това е най-коварното!
Да смяташ отрепките за низши същества, е правилно, но също е и глупаво да вярваш, че те не могат да ти навредят, грешка! Те вредят най-много! Те са най-долу, да пълзят по земята като змии, но точно това ги прави най-опасни!
Какво е пълзящата смърт ли? Това съм аз.... възможно най-нисшето същество на планетата, което оскверни един човешки живот, отне няколко други и нанесе непреодолими травми на много други... това не са действия за подценяване, още ли смятате, че отрепките са само безполезни и излишни на света? Не! Ние сме много, много опасни!
А каква е поуката от историята ми ли? Ами много е проста, вероятно сте очаквали, че ще изредя серия от глупави постъпки, които децата никога не бива да правят, да им обяснявам защо не бива да пушат, да пият, да крадат и да вземат дрога.
Е, моята история е различна, както казах, шедьовър в историята на непълнолетните престъпници, защото повечето потенциални убийци само си мечтаят да могат с такава лекота да изтрепват хората като мухи, просто биха били по-предпазливи....
Ако аз и моите луди приятели не правехме глупости, не се напивахме и напушвахме като свине, не търсехме забавление на дъното на калните локви и по канафките, нямаше да ни хрумне откачената идея да се гаврим с мъртвото момиче, нямаше да събудим духа й и нямаше да бъда обладана от нея и да извърша тези неща, въпреки че винаги съм била потенциален престъпник.... е сега съм реален престъпник, не завършен, но реален...
на истината е, че ние заедно затъвахме, идеите бяха мои, но действията-общи, а резултатът е покъртителен за всички....
Какво стана с Лори ли? Тя.... вече не ме навестява толкова често... не вярвам убийствата да са я успокоили, но щом ми е отмъстила, сигурно е решила да ми даде почивка, дори и за кратко.... и въпреки това, призракът й беше подценен от група тъпи пропадащи тийнейджъри, които заплатиха много скъпо за това... и не, тя не уби приятелите ми, тя ме накара аз да го направя и честно казано нямаше да стане, ако аз не бях го позволила.... но тя лесно може да бъде раздразнена от някой друг достатъчно самоуверен пубер, който също се завира в кенефите и смята, че престъпленията за забава.
Мисля и че е въпрос на време някой да научи за нея и да реши да си прави гавра, все пак познавам днешната младеж.... гледайте обаче това да не сте вие!!!
---------------F. I. N. I. T. O. ---------------------------------
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b28d7a33a5 |
|
1. Историята много ми харесваше, следях я... ама края е УНИКАЛНО ТЪП. Баш накрая се изложи.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 20ed5ef561 |
|
2. Доживяхме неубити!
Между другото, имам приятел много добър психиатър в болницата на 4-ти километър. Мога да поговоря с него и лесно да те уредя. Храната е добра, успокоителните - силни, а отношението към пациентите - чудесно!
Мечтай си за туй най-добро заведение -
там ще се чувстваш прекрасно,
сред типове разни с добро поведение
и доктори с погледи ясни...
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 80a483cfde |
|
3. Еми съжалявам номер 1, имах намерение да се случат повече неща до края на историята, но напоследък нямам много време за писане и реших да я претупам.
Кво да се прави, професионалистите се оливат като пишат книги и правят филми, а на мен ми е просто хоби.
Авторката
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 6ab8add546 |
|
4. Номер 2, недей така, приятел!
Тя все пак е дете - учи се.
Не съм чела разказа, миличка! Отгоре, отгоре само и ми прилича на извадка от онези блудкави американски сериалчета. Не ме подкарва да го прочета някак.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 80a483cfde |
|
5. Е няма нищо и не съм дете, писала съм и други истории, но понякога дотяга на самия автор, мисля, че е нормално. Все пак историята не е единична, а е на части, можеше да стане много по-добре, но понататък ще измислям още.
Авторката
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 68aec39ade |
|
6. Най-сетне я свърши! Дочакахме мъката да приключи!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 80a483cfde |
|
7. Кой ви е карал да четете докрай? Не ми отговорихте на въпроса, номер 6 ще плаговолиш ли или ще докажеш отново съмненията ми?
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b950a72582 |
|
8. Добре, че на това му дойде края. Един съвет- не можеш да пишеш. Не се опитвай повече. Няма шанс.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: ba47b41132 |
|
9. Супер! Жалко, че свърши и много искам още части! Всички части ги четох на един дъх и даже го почувствах! Даже като го четях направо сякаш Лори беше при мен!
Продължавай все така! Можеш и да издадеш книга! Супер си!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 308bd517de |
|
10. Относно номер 1
Не смятам, че за да е хубава една история трябва да се разкаже докрай с всички подробности. Всъщност ако е загатнат края читателя има възможнос да размишлява много повече.
И до авторката:
На мен ми хареса. Не се занимавам с писане, ни най малко, но много обичам да чета. Според мен като сюжет е много добе измислено, но за да стане съвсем като на книга май има нужда от малко редакции. Но иначе поздравления! Наистина беше завладяващо!
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 308bd517de |
|
11. До номер 8. Не е редно да се изразяваш по този начин! Да се напише история въобще не е лесно!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 80a483cfde |
|
12. Номер 8, тоя съвет не мисля да го следвам, а ти ще благоволиш ли да отговориш на въпроса, който зададох към всички, които мислят като теб?
След като смяташ, че не мога да пиша и не ти е интересно, защо продължи да четеш докрай? Само за да можеш да кажеш, че не става? Ами всеки с мнението си, аз толкова неща правя, дето са ми казвали, че не стават, а после съм печелила награди с тях, вие ще ми се правите... хахаха! Лори да ви навести дано! Да, и по литература имам награда, изкарана с писане.
Авторката
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9b981031c2 |
|
13. Ще се съглася с някои коментари, че краят не струваше особено, но раьбирам, че си нямала време. Иначе като цяло историята беше супер. Следях я и честно да ти кажа понякога не можех да заспя, защото мислех, че Лори е в стаята ми. Сигурно си търсела този ефект. Ако е така браво. Определено можеш да пишеш. Поздравления!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b34a5b7a8b |
|
15. Оф Авторката много ме дразни. Само се хвалиш! Голяма работа като имаш по литература награда за писане! Аз имам много и имам повече опит от теб. Написала съм много неща и разбирам много добре от писане! Това в никакъв случай няма литературна стойност, има правописни грешки, много къси части, глупав сюжет, цялата история е наглиже, с две думи:Пълна глупост!
Хайде ако обичаш си сядай на задника и си учи уроците, вместо да се правиш на света вода! Не мисля, че като пускаш злобните си коментари, си много интересна! Книга да издадеш, пък пълен абсурд! Тука имаше едно 11 годишно момиченце дето пишеше разни историйки, и на мен много ми харесваха, сравнение с твоите лиготии. Казваш, че си на 19, а пък едно хлапе може да пише 100пъти по-добре от теб. Тогава не мисля, че наистина имаш шанс да пробиеш, нямаш талант, а само някакви извратени фантазии! Поздрави!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0b7aa4d66c |
|
16. Кой се хвали? Чисто се защитавам, дори и най-голямата глупост да напиша, си е мое право и никого не съм обидила.
Аз не съм професионалист, нито уча специално при някой за това, пиша си за удоволствие, някъде да пише, че се приемат само професионални творби тук? Не си въобразявам, че съм the best, просто обичам да си измислям това онова и не мога да разбера толкова хора като мислят, че за нищо не ставам, защо ме четат? За да се заяждат! Те не искат да спра, искат да се дразнят, само така мога да си го обясня, иначе защо ще се дразнят само?
И какво злобно има в коментарите ми, аз не знам колко пъти зададох нормален човешки въпрос и никой не ми отговори, нормално е и аз да се издразня. Само на другите ли е позволено?
Аз уроците си ги уча, ти ако обичаш, не ми давай акъл как да си живея живота и какво да правя! И наградата си не съм я спечелила с това тук, нито съм си мислила , че съм супер добра или че всичко, което пиша е шедьовър, но си знам и колко ми харесва и че има хора с опит, които смятат съвсем различни неща от теб, при условие че са чели други мои неща, нищо общо с тези в сайта. Не очаквам да ме подкрепят тук, или пък всички да харесват това което пиша.
съгласна съм, че не е нищо особено, това не е сценарий за филм или тема за книга, моя измислица, проблем? Приемам критиките, но не приемам злобата ви или пък оплакването, че съм отвърнала на вашия език, ако вие се дразните, защо аз да нямам това право?
Все пак говорите за мен, не мога да разбера на вас какъв ви е проблемът? Няма да спра да пиша, аз нямам намерение да споря с професионалисти или да ги убеждавам, че съм добра, нито пък да ставам писател и да публикувам тези неща. Като имаш опит и сигурно си вадиш хляба с писане, браво на теб! Обаче колкото и да си добра, не ти дава правото да обиждаш или да ми се караш, че съм отвърнала на злобните писания на друг, защото каквото повикало-такова се обадило!
Както казах, напоследък нямам много време за писане и не мога да отделям достатъчно внимание, но не съм искала да спирам и за това съм претупала историята и даже не съм си правила труда да преглеждам частите като съм ги писала, за това и не съм поправила грешките. За това и ги писах по-кратки.
На теб и на други хора историята не им е интересна, но други обичат ужаси и смятат, че е хубаво, всеки с мнението си!
Ако обичаш номер 15, не се дразни с мен! Уважавам мнението ти, приемам критиката ти, нямам против факта, че не ти харесва как пиша или че нещо те дразни в мен, нито оспорвам, че историята е недоизпипана, но нямаш право да ми казваш какво да правя на 19.
А на другите имам право да отвърна както те на мен, при условие, че те са тези, които постъпват глупаво да четат неща, които не им харесват и знаят, че авторът за тях не струва!
п. п. Сега очаквам да ме обвините, че се оправдавам и пр. АЗ нямам такава полза тук, където е анонимно, а вие каква полза имате, да мрънкате на непознати хора по нета какво да правят, какво да не правят и за какво ги бива и какво не. Човекът в реалния живот не е само това, което се показва в нета! Една малка житейска истина, която всеки разбира.
И не ми казвайте, че съм злобна, съвсем нормално ви пиша и не се заяждам с никого.
Авторката
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0b7aa4d66c |
|
17. Кой се хвали? Чисто се защитавам, дори и най-голямата глупост да напиша, си е мое право и никого не съм обидила.
Аз не съм професионалист, нито уча специално при някой за това, пиша си за удоволствие, някъде да пише, че се приемат само професионални творби тук? Не си въобразявам, че съм the best, просто обичам да си измислям това онова и не мога да разбера толкова хора като мислят, че за нищо не ставам, защо ме четат? За да се заяждат! Те не искат да спра, искат да се дразнят, само така мога да си го обясня, иначе защо ще се дразнят само?
И какво злобно има в коментарите ми, аз не знам колко пъти зададох нормален човешки въпрос и никой не ми отговори, нормално е и аз да се издразня. Само на другите ли е позволено?
Аз уроците си ги уча, ти ако обичаш, не ми давай акъл как да си живея живота и какво да правя! И наградата си не съм я спечелила с това тук, нито съм си мислила , че съм супер добра или че всичко, което пиша е шедьовър, но си знам и колко ми харесва и че има хора с опит, които смятат съвсем различни неща от теб, при условие че са чели други мои неща, нищо общо с тези в сайта. Не очаквам да ме подкрепят тук, или пък всички да харесват това което пиша.
съгласна съм, че не е нищо особено, това не е сценарий за филм или тема за книга, моя измислица, проблем? Приемам критиките, но не приемам злобата ви или пък оплакването, че съм отвърнала на вашия език, ако вие се дразните, защо аз да нямам това право?
Все пак говорите за мен, не мога да разбера на вас какъв ви е проблемът? Няма да спра да пиша, аз нямам намерение да споря с професионалисти или да ги убеждавам, че съм добра, нито пък да ставам писател и да публикувам тези неща. Като имаш опит и сигурно си вадиш хляба с писане, браво на теб! Обаче колкото и да си добра, не ти дава правото да обиждаш или да ми се караш, че съм отвърнала на злобните писания на друг, защото каквото повикало-такова се обадило!
Както казах, напоследък нямам много време за писане и не мога да отделям достатъчно внимание, но не съм искала да спирам и за това съм претупала историята и даже не съм си правила труда да преглеждам частите като съм ги писала, за това и не съм поправила грешките. За това и ги писах по-кратки.
На теб и на други хора историята не им е интересна, но други обичат ужаси и смятат, че е хубаво, всеки с мнението си!
Ако обичаш номер 15, не се дразни с мен! Уважавам мнението ти, приемам критиката ти, нямам против факта, че не ти харесва как пиша или че нещо те дразни в мен, нито оспорвам, че историята е недоизпипана, но нямаш право да ми казваш какво да правя на 19.
А на другите имам право да отвърна както те на мен, при условие, че те са тези, които постъпват глупаво да четат неща, които не им харесват и знаят, че авторът за тях не струва!
п. п. Сега очаквам да ме обвините, че се оправдавам и пр. АЗ нямам такава полза тук, където е анонимно, а вие каква полза имате, да мрънкате на непознати хора по нета какво да правят, какво да не правят и за какво ги бива и какво не. Човекът в реалния живот не е само това, което се показва в нета! Една малка житейска истина, която всеки разбира.
И не ми казвайте, че съм злобна, съвсем нормално ви пиша и не се заяждам с никого.
Авторката
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0b7aa4d66c |
|
18. А да , и за какво пробиване ми приказваш номер 15 ? Първо , това не е единственото нещо , което съм писала (сега пак ще ме обвиниш , че се хваля) , писала съм и други истории на различни теми , второ , да имаш извратени фантазии и да пишеш ужаси или подобия на ужаси , не е престъпление.
Трето , всеки с мнението си както казах ! Ти ми казваш , че аз злобея ? Сигурно си над 20 години , а виж какво си писала :"Тука имаше едно 11 годишно момиченце дето пишеше разни историйки, и на мен много ми харесваха, сравнение с твоите лиготии. Казваш, че си на 19, а пък едно хлапе може да пише 100пъти по-добре от теб."
Ами извинявай , ама начинът , по който си го написала , ми изглежда все едно не моя връстница , ами точно някое 11 годишно дете , което се отваря пред съучениците си.
Като казах, че съм на 19 , имах предвид , че не съм дете и това е истината и не се заяждам като дете , замислям се върху коментарите ви и споделям какво ми е в ума.
Талантът между другото също е свързан със субективното , ти не харесваш моите идеи и начинът, по който са представени , други хора пък ги харесват. Сигурно би ги оплюла , понеже се занимаваш с писане и наистина разбираш , обаче хора като теб забравят, че всеки си има вкус и каквито и критерии да има за нещата, не можеш да спреш някой да харесва това , което харесва , дори и да е най-голямата глупост на света. За това и чалгата се слуша навсякъде :D
Падам си и по ужаси и по други неща , както казах, обичам различни работи и между другото това е първият ми опит да напиша ужас, колкото и да ги обичам. Мисля си , че и на мен ми стана еднообразно и това е още една причина да я претупам, но като ми харесва, ще си пиша. Не задължавам никой да ме чете !
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 68aec39ade |
|
19. Добре, нямаше защо да пускаш толкова много речи...
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: c39d09c660 |
|
20. , , Оф Авторката много ме дразни. Само се хвалиш! " хахахахах
.. само по тези редове си личи, че си някво малко лапе дет само по интернет много знае.
, , Гояма работа като имаш по литература награда за
писане! Аз имам много и имам повече опит от теб.
Написала съм много неща и разбирам много добре от
писане! " Ся кой се хвали? Никъде никой не те е питал колко опит имаш. Кво си почнала да се сравняваш с другите? Ем като имаш тооолкова много опит и разбираш тоолкова много от писане, що не вземеш да напишеш нещо, а? Да те видим колко можеш.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0b7aa4d66c |
|
21. Нужно беше ,да , понеже вашите интересни писания ме хвърлят в бързи размисли и реших да обясня някои неща , дето не ги чаткахте според мен.
Авторката
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 430e8a5d45 |
|
22. Историята ти много ми хареса, беше брзинтересна на някои места, но е нормално. Следях историята ти и искам да те попитам дали смяташ да пуснеш нова история.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 4d646c5979 |
|
23. Ами аз вече съм започнала друга , съвсем различна , но ще посъбера малко вдъхновение , докато я продължа.
Автроката
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: ba47b41132 |
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: be39a2d665 |
|
26. С нетърпение чакам новата ти история! Надявам се да има и хорър.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 68aec39ade |
|
27. Авторката бълха я ухапала.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0b7aa4d66c |
|
28. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но следващата ми история няма да е ужаси. Пета фаза на Луната, написала съм само една част и по-нататък ще я продължа.
А иначе ще измисля и нещо хорър, но сигурно няма да е на части или поне няма да е много дълго, за да не ми стане на мен скучно и за да няма мрънкане, че съм се изложила.
Авторката
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b3626e462d |
|
29. Прочетох пете фаза на луната, не е лоша, но мисля, че в хоръра те бива повече.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 4cbe1b2b92 |
|
30. И аз мисля като номер 1. Отначало ми хареса, но края просто е скучен. Не трябваше да завършиш по такъв скучен начин тази интересна история. Щеше да е по-добре, да го напишеш по-късно, но хубаво, а не набързо и тъпо.
Извинявам се, ако съм изглеждала груба. Но мога да кажа, че съм разочарована от края.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 80a483cfde |
|
31. E няма нищо номер 30, понякога хората претупваме нещата.
Авторката
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: b2bf5b0bf6 |
|
32. Тъй като и аз обичах да пиша / преди време / темата ме заинтригува.
Първо - адмирации. Второ- аз / за разлика от многото завиждащи и злобни хора тук / те подкрепям и оценявам трудът ти. Искам да те посъветвам да не обръщаш внимание на тези ленивци, които нямат представа от писане, от подготовка, нагласа, оформяне и т. н.
Тези хора се мотаят из кибер пространството и се чудят с кой да се захванат, кой да критикуват, къде да се изкажат неподготвени и как да си избият / многото / комплекси. Да бяха писатели и да изкажат компетентно мнение - разбирам, но в противен случай не са добре дошли. Както и да е... Ти си млада и все още се учиш, продължавай напред и се развивай, дерзай! Това е талант и трябва да бъде усъвършенстван, със сигурност ще има моменти в които ще грешиш, но какво от това?? !! Паднеш ли -стани и давай смело!
Много успех ти желая.
|
...
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 80a483cfde |
|
33. Благодаря ти номер 32 ! :)
Авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
