 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Адът зад парите
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 4500 пъти
Историята на един преуспял българин в страната на неограничените възможности
Беше 2:00 след полунощ, светкавици раздираха небето и се промъкваха през промеждутъците на скъпите ми щори, изработени по поръчка от евкалиптово дърво. Лежейки в леглото си под лъскавите завивки, усещах нежната топлината от допрените до мен бедра на съпругата ми, кожата и беше толкова нежна - като коприна и нямаше как да е иначе предвид, че беше наполовината на годините ми, особено след тоновете луксозна козметика, която съм и купувал. Наблюдавах как проблясъците осветяваха за секунда цялото ми обзваждане в испански колониален стил. А през пролуките на щорите ми се виждаше как светлините се отразяват от повърхността на океана.
Внезапно една наблизо паднала мълния изрева толкова мощно, че всичките ми мебели се разтресоха за момент, след което тътенът отекна от крайбрежните скали около вилата ми, намираща се в едно от богаташките предградия на Лос Анджелис.
Събудих се вназапно и скоро разбрах, че всичко това е било сън. След секунди обаче съзрях часовника до мен и за моя изненада наистина беше 2:00. Огледах се и осъзнах, че всъщност сънят ми и реалността се преплитат по странен начин в този момент. Знойната ми млада съпруга наистина си беше до мен, светкавиците продължаваха да осветяват стаята ми.
Изведнъж усетих някаква пустота в мен, някаква неудовлетвореност. Не можех да разбера защо се чувствам така, след като притежавам най-скъпата вила в околността, най-печелившия бизнес, най-красивата жена и изобщо хората ми се възхищават, мечтаят да са като мен. А само ако им бях казал как се чувствам, щяха да ми се изсмеят в лицето. За Бога аз съм най-влиятелният мъж в района. Защо тогава не съумявам да живея като щастлив човек, защо този човек в мен все не успява да се задоволи с това, което има, защо все не е доволен, независимо колко е постигнал? Та аз едно време като бях сирак, си мечтаех да постигна едва 1% от това и пак си мислех, че ще бъда най-щастливия на света.
В този момент ми просветна. Ако моята личност не е щастлива, то как аз изобщо успявам да я забележа? Обикновено забелязването става от страничен наблюдател. Излиза, че в мен има и друга личност, която наблюдава нещастната и и се чуди на алчността. А ако тя толкова недоумява неудовлетвореността и, може би тя е просто в хармония с това, което има. Може би за нея щастието се изразява не в богаството, а в онези дребните неща, за които толкова се говори, но които изглеждат толкова сладникави и като оправдание за непостигане на богатство. Всъщност аз коя от двете личности съм? Богатата, ненаситната и неудовлетворената или бедната, но имаща усещане за пълнота и изобилие заради дребните неща?
Погледнах стенния си часовник в полутъмнината, подарен ми от губернатора на Калифорния, и с ужас видях, че докато се занимавам с поредните глупави разсъждения, съм изгубил цял час от съня си. А аз го ценя адски много, тъй като не ми остава много време за него, а времето е скъпо удоволствие, струващо твърде много пари, което дори и аз тръдно си позволявам. Всъщност това е от малкото неща, които почти не си позволявам - времето. Трябваше да запса час по-скоро, защото на сутринта ми предстоеше важна бизнес среща, която евентуално можеше да се увенчае със сделка за милиони. Освен това не можех да си позволя служителите ми и партньорите ми да усетят, че съм неудовлетворен или изморен, тъй като това щеше да ме постави в неизгодна ситуация, нямаше да съм способен да имам същата власт над тях никога повече. Трябва винаги да изглеждам в кондиция и непоколебим пред обществото, та аз съм най-влиятелният бизнесмен в околността. Забравих за всичко, което ми се е случило, и се опитах да заспа.
В един момент усетих, че съм в онова полусънливо състояние, когато част от съзнанието ти спи, а останалата част си е напълно осъзната и скача от сцена на сцена, които нямат нищо общо помежду си, но които са били част от живота ти и част от въпросите, на които винаги си търсил, но не си намерил отговори. Така в полусън за момент се видях, когато бях малко дете, току-що останало кръгъл сирак в онова далечно родопско селце и чудещо се къде да отиде, за да изкара някой лев и да се нахрани. После видях онази сцена от живота си, когато по чудо се съвзех след жесток побой от страна на търговци конкуренти. И накрая се видях, напускайки по принуда родината си през гръцката граница и мислейки дали ще мога да видя повече децата си, които трябваше да зарежа заедно с майка им.
(Историята е полуизмислена)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: cea9ef3226 |
|
1. 3:50 сутринта - Българската и единствена база на Марс. Събудих се и се вгледах в тъмното небе над себе си. Нямаше нито една светлинка, нито една звезда. Лежах си в левитиращото легло и се чудех какво ли става на Земята, където бях оставил семейството си, приятелите си, роднините си и компанията си, за да мога да бъда първия човек, който отива да живее и изследва Марс със собствени средства. Цялото това нещо ми излезе около 15 трилиона евро, но за мен това е без значение, защото тези пари ги изкарвам за час време. Имам си там - на Земята наместници, които да ми движат нещата - американския президент, руския президент, китайския първи секретар на партията и японския император. Все хора, поставени от мен, хора, на които мога да разчитам, че няма да ме лъжат с повече от 200-300 милиона евро на ден.
В този момент личния ми андроид-иконом усети, че съм буден и веднага дойде при мен с въпроса дали желая нещо. Отговорих му, че в 4 часа сутринта централномарсианско време бих ударил една чаша 350-годишен скоч, от който имах 500 кашона запас в базата. Това, че една бутилка струва някакви си 50000 евро не ме интересува, защото е важно качеството. А и без друго те ми бяха подарък от един друг мой наместник - премиерът на Великобритания.
Отпивайки си от скоча, слушайки лека музика се издигнах на фотьойла на въздушни възглавници и отидох в "купола". Там се намираха всички уреди, следящи за термални изменения на повърхността. Погледнах 3D мониторите и забелязах на един от тях малка червеникава точица в края на екрана.
Толкова силно се развълнувах, че изпуснах кристалната чаша на 500 години, която се разби в пода с трясък. Жалко за чашата. Развалих си сервиза. Бе ми подарък от един преуспял българин в страната на неограничените възможности за благодарност, че го бях запознал с едно момченце, което бях назначил като губернатор на Калифорния. Много жалко. Този преуспял българин бе пестил 2 години и половина, за да може да си позволи да ми купи този сервиз, а аз счупих една чаша и го развалих.
Но веднага пренасочих вниманието си към червената точица на монитора, която много бавно се движеше към средата.
Това нещо ме накара да настръхна. То се движеше.
Веднага насочих летящото кресло към залата с оборудването, скочих на земята и надянах специалния марсоскафандър, изработен лично за мен от титаниева сплав с карбонови нишки и струващ 250 милиона евро. Но не са важни парите, важното е, че благодарение на преуспели българи в страната на неограничените възможности, които живеят предимно в богаташките предградия на Лос Анджелис, този марсоскафандър бе популяризиран сред преуспялото българско общество в Лос Анджелис и сега се съревновават кой ще направи втория такъв типично по Ганьовски. Но това е отделна история.
Натиснах бутона и херметичния шлюз се отвори със съскане. Отпред ме чакаше специалната марсомузина, която Майбах направиха специално за мен, заедно с Ролс Ройс, Бугати, Ламборджини и Макларън. Все мои компании, които купих специално, за да направят това единствено по рода си возило, което можеше да се движи с 850 км/ч по неравната марсианска повърхност, интериор от алигаторска кожа и тежащо само 350 кг. Включих главната конзола, вързах я към централния базов компютър и на дисплея се появи отново точката. Зададох координатите и поехме към точката. Приближавахме се бързо и аз умирах от нетърпение да видя какво е това. Може би щях да бъда първия представител на човешката раса, осъществил контакт с извънземен разум... В един момент марсомузината спря. Бях там. На вън не се виждаше нищо. Бе непрогледен мрак, само прожекторите на марсомузината осветяваха прашната повърхност.
Взех един марсопрожектор, разработен единствено и само за мен от други мои компании, които купих за разработката му - Тошиба, Сони, Варта, Дюрасел и Филипс. Но това е друга тема.
Излязох от марсомузината и осветих повърхността. На около 20-30 метра от мен се белееше нещо, което не можех добре да огледам. Скочих на земята и тръгнах към обекта. Сърцето ми биеше бясно в гърдите, устните ми бяха пресъхнали, но не обръщах внимание на това. Умът ми бе твърде зает от първата среща, която предстоеше. Приближавайки силуетът започна да добива по-ясни контури и ми заприлича на нещо твърде познато, но не можех да повярвам на очите си. Това бе бял мерцедес. Отидох до него и се запитах дали не сънувам. Не, не сънувах. Беше бял мерцедес с калифорнийска регистрация. Тъмни стъкла, лъскави джанти. Вратата се отвори и от вътре излезе един преуспял българин в страната на неограничените възможности - с пура, гелосан, гол до кръста, загорял и държащ чаша шампанско в едната си ръка. Вика ми на развален български, какъвто говорят повечето преуспели българи в страната на неограничените възможности: "Абе, брато, да знаеш пътя към наше село, че нещо се загубих.... " Аз само се врътнах и тръгнах към марсомузината.... Толкова труд, толкова средства, толкова търпение и накрая какво? Ще ми идват преуспели българи в страната на неограничените възможности и на Марс да преуспяват.... Аааааа, не. Местя се на Уран.
(Историята въобще не е измислена)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 60ec1c8d69 |
|
2. 1, какъв беше смисълът от това? Можеше да го кажеш с някоко думи. Изписал си цял ферман и пак не става ясно какво е посланието ти.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9938627b7c |
|
3. №1 изтрепа паламуда! :)
Смисълът, №2, е в това, че и двата разказа са пълна боза. №1 просто иронизира автора.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 258f9259eb |
|
4. И кво има да иронизира, като не е вникнал в нищо. Става въпрос за обсебен от егото си човек, който започва да осъзнава някои неща и е получил първия си моментен проблясък, че богатството не те прави щастлив. Като не може да вдене, можеше да не пише или поне да напише градивна критика, без да се прави на интересен.
Изгубил е половин час, за да коментира нещо, което не разбира. Ама то малко потенциал трябва, не е като да гледаш екшън сцени, без да мислиш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
