Тайната Част 6 - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120688)
 Любов и изневяра (29591)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9554)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18392)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Измислени истории

Тайната Част 6
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 4239 пъти
Приятелите ми, ми се обадиха да се видим, вечерта в домът на Мира и да останем там с приспиване, понеже родителите й били в командировка, не било проблем.
Не се оправях много. Облякох си анцунга и мартонките и се запътих пеша натам, защото беше близко.
Като пристигнах, всички вече бяха там, и както винаги аз идвах последна. Мира готвеше невероятно вкусно и сега беше направила много неща, с които да ти се напълни стомахът.
Седнах, мълчаливо, макар че всички ме посрещнаха шумно.
Понеже беше вече 17:30, се стъмняваше и бяха запалили една свещ на масата, вместо да светват лампите, за да може да е по "яко".
Антон седна до мен и ме пита:
-И сега какво ще правиш?
-Как така какво ще правя? С кое?
-Много добре знаеш с кое. -той се ухили, а аз изтръпнах. Помислих, че говореше за бижуто и магьосническите истории... Знаех, че няма как да разбере от никъде, но в този момент си мислих, как да се измъкна, за да помисли, че нищо не е реално, а само глупави шеги, от който и да ги е чул.
-Как го разбра...
-За даскалото говоря! Нали те изключиха?
-Ааа! -отдъхнах си-Ще търсим друго училище. Татко днес проверяваше в нета...
-Ядоса ли се много?
-Аз ли?
-Баща ти!
-Първоначално ме гледаше, все едно е видял призрак, но после се успокои и решихме проблема, като намерим друга гимназия... Все пак, трябва поне дипломата да си взема.
-През ноември имаш рожден ден... След около месец.
-Да.
-Какво да ти подаря?
-Каквото решиш, нямам никакви предпочитания.
-Добре.
Гергана на свой ред се намеси в разговорът.
-Горката, сега какво ще правиш?
-Ще се преместя в друго училище!
-Не ми дръж тон, Калина. Това, че си ядосана, не означава, че трябва да влошаваш настроението и на другите!
-Имам си и други проблеми освен скапаното даскало, така че ще ти държа тон, колкото си искам!
Кифлата стана и направи тъпа физиономия. Понякога ме изкарваше извън нерви, защото беше невероятна лигла! Филип,  който и беше гадже, отиде при нея и почна да се оплакват от мен. Не ми пукаше особено... Единствените ми истински приятели от групата ми бяха Антон и Мира. Сашо обикновено мълчеше много, дори не знам как сме се запознали...
Да, странна картинка сме ние, но по-странно ми беше цялата история, която ми се случваше в момента. Още се чудех на глупостите, които ми говореше Алекса... Ами ако беше наистина вярно? Все пак можех да повярвам на всичко, след като минах чрез портал, в друго измерение, или каквото и да беше.
Мира свърши най-сетне с вечерята и всички седнахме на масата. Вдигнахме тост(както винаги правим) с чаши вино, след което всички се хвърлиха върху храната. Аз обаче нямах особен апетит. Мира очевидно също... Тя ни остави и излезна на терасата.
Аз я последвах, защото ми се струваше притеснена.
-Какво има? -питах
-Измъчва ме едно нещо...
Каква изненада, мен също! Разбира се, не и го казах. Само я попитах какво е това, което я измъчва и тя отговори:
-Ако ти кажа ще пазиш ли тайна?
-Разчитай на мен!
Тя ме заведе в стаята си и ми каза да затворя вратата, за да не видят другите. Аз изпълних нарежданията й и любопитно се приближих до нея.
-Няма ли да покажеш и на другите?
-Не, само Тони знае! Сега и ти! На другите нямам толкова доверие!
-На Антон си казала първо, вместо на мен? ! -засмях се, но я видях, че не й беше до шеги-Така де, в това няма нищо лошо...
-Ето!
Тя хвърли в краката ми някакъв пакет.
-Отвори го.
-Какво е? -взех го и го огледах, но беше опаковано с хартия, през която не се виждаше, трябваше да се разкъса... -Да го отворя? Да скъсам ли пакета?
-Да, давай... -тя гледаше в земята
Аз изтръпнах, нямах и представа, какво можеше да е направила толкова Мира, защото на нея не й пукаше никога за нищо... Дори когато крадеше мислише, че е за добра кауза...
А сега беше толкова тъжна, притеснена... Бледа като платно...
Скъсах го и падна нож, целия в кръв...
Изпищях! Какво е правила с него, да не би да е убивала човек!?
-Луда ли си!?
Тя гледаше надолу, виновно...
-Ти си всякаква, но никога не съм мислила, че си способна да убиеш някой!
-Чакай какво!? -тя ме погледна изненадано...
-Аз...
-Помисли си, че съм извършила убийство!? Не, по дяволите... Историята е съвсем различна... И намали децибелите, че както си се разкрещяла, че съм убийца, ония отатъка ще си помислят нещо грешно...
-А какво прави!?
-Наистина имаше убийство, Кали... Но не аз го извърших...
Спрях отново стъписана.
-Прибирах се от училище... Видях Ана и Никол да вървят заедно. Присъединих се, защото бяхме към една и съща спирка. Изведнъж двете се скараха и Никол удари шамар на Ана. Тогава Ана извади ножът и както беше зад нея я промуши! Крещях като побъркана! Нямаше никой, който да помогне. Никакви хора! Уплаших се страшно много! Никол се струполяса на земята без дъх... МЪРТВА! Тогава откачалката се качи върху нея и продължи да я промушва с острието! Направо я направи на решето! Беше ужасно!
Гледах втрещена!
-Моля!? Ана е убила най-добрата си приятелка! Кога за бога се случи!
-Днес, след училище... Още не мога да се отърва от ужасния спомен! Проклетата кучка спря да се занимава с Ники и тръгна след мен! Крещях за помощ и бягах колкото можех по-бързо! Стигнах до спирката! Минаваше такси и без да се замислям го хванах и потеглих! След това се прибрах у дома.
-А как попадна ножът в теб?
-Прати ми го по пощата. Има и бележка.
Тя ми я даде да я прочета. Пишеше:
"Полицията скоро ще дойде и ще те арестуват за убийството на Никол! По случайност има твои отпечатъци навсякъде и всички улики водят към теб, скъпа... Успех, да се измъкнеш от решетките! "
-Тази е ненормална.. Никога не е била такава... Винаги е била добра и мила...
Седнах омърлушено на леглото. Беше ми ужасно за Никол и същевременно ненавиждах Ана! Тя не беше човек! Преди това ми беше взела бижуто, но това не беше нищо в сравнение с... това, което е направила днес... Но защо винаги когато е там няма хора, по дяволите!?
-Другите знаят ли?
-Само ти и Антон... Но скоро ще научат всички...
-Ще я пратят в затвора скапаната кучка!
-Не прочете ли? Има мои отпечатъци и улики водещи към мен!
-Не е възможно, тя си измисля, защото е луда. Ти не си направила нищо, не може да има твои отпечатъци! Изхвърли оръжието! Не бива никой да го вижда у теб, все пак!
-Страх ме е, Кали! Какво ще правя?
-Успокой се! Всичко ще се нареди! Има много случки, по новините дето дават че някакъв убил съученик, или че момиче убило приятелката си... Все такива неща!
-Да, но да се случи на твоите съученици, вече е страшно!
-Ще я хванат, защото тя е истинската виновница, каквито и неща да говори!
Антон отвори вратата и влезе. Той знаеше също и нямаше смисъл да се правим, че не сме говорили за това, което е чул...
-И на нея ли каза? -пита я
-Да.
-И сега какво? Трябва да направим нещо! Да се обадим в полицията и да кажем какво се е случило!
-Нямам свидетели и не знам как изобщо ще се измъкна! Все пак имам много провинения: кражби, превишаване на скоростта с проклетата ми бричка, побои, използване на трева, продаване на трева, каране на кола пияна, отсъствия от даскало.... Докато Ана винаги е била отличничка, винаги изрядна, нищо не е правила на никой лошо, възпитана, мила... Кого мислите, че ще обвинят? А също така и всички знаят, че с Никол не се разбираме и винаги се караме!
-Но отпечатъците... -промърморих
-Майната им на отпечатъците, оная кой знае какво е направила, щом уликите водят към мен! Съсипах си живота, мамка му!
Тя седна на пода и прикри лицето си с ръце, след което почна да плаче.
-Ще трябва да разберем какво става! Не може изведнъж милата Ана да стане престъпник! А и какво цели? Защо ще убива най-добрата си приятелка!? Сякаш не е била тя, а...
-Да е била обладана!? -извика Тони, и се изгледахме тъпо
-Аз... Нямаше да кажа това...
-Ами какво?
-Добре де това щях да кажа, но просто така го казах, а не че е истина! Или пък...
-Хайде де не ни дръж в напрежение!
-Трябва да използвам тоалетната... -казах към Мира, а тя ми кимна, хълцайки
Отидох и извадих гердана.
"Моля те помогни ми! Ти знаеш отговора, предчувствам го! Какво се случва? "
Когато казах тези думи на камъкът се изобразиха картинки, като на филм. Видях Ана и как пред нея стои някакъв странен човек, облечен като Алекса(магьосник), но изглеждаше зъл.
Той направи някакво заклинание и очите на момичето станаха за секунди червени! В началото тя се дърпаше, все едно се съпротивлява, но след като магьосникът изрече магията, тя се ухили. Взе нож и изчезна нанякъде!
-Но кой е този? И каква е целта му? !
Герданът показа друга картинка... На магьосникът и отдолу пишеше името му... ИРЕФ! Какво за бога беше това име!? Е, в момента нямаше кой знае какво значение... Герданът възвърна зеления си цвят.
-Не можеш ли да ми дадеш още някаква информация?
Той светна в червено.. Това явно значеше "Не".
-Тогава кой може да ми каже какво се случва?
Показа картина на някаква жена.
-Коя е тя? И как ще отида при нея?
Върху камъкът излезе надпис.
"Старата врачка Миранда. Тази, за която Алекса ти говори, че е предсказвала много неща. Тя знае наистина много!
Не можеш да отидеш право при нея, когато ти си поискаш! Само ако тя поиска може да те доведе при нея. Но аз имам нещо, което ще ти помогне:
Произнеси три пъти това заклинание:Ала фе надмор му де рие фарае!
Когато го направиш ще се отвори портал.. Няма да се озовеш право при нея! Може би ще отидеш много далеч и ще трябва да пътуваш дълго! Но това не зависи от мен. Само знам, че ако наистина искаш да научиш цялата истина, то трябва да отидеш при Миранда. "

-Много ти благодаря, все пак! Уж си дракон, който прави зло на хората, но ти ми помагаш!
Може би беше уловка, но знаех едно. Без да се замислям щях да отворя портала и да отида при тази врачка! Нямах и минута за губене!

Следва продължение!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 3 месеца
hash: b2cc7cc846
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Тъкмо бях решила да я зачета, а то вече 6 част. Тц! Ще чакам следващия сериал. Междувременно ще чета Quo Vadis от Сенкевич

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 48bf14584f
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   А какво ти пречи, да не я четеш?

Авторката

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: ecc3246076
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Е не-е-е-е. Исках да хвана някоя история от тези с частите отначало и ей така да следя за новата част. Не е интересно да връщам назад да чета

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: ec83bac223
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   С нетърпение чакам 7- та част. Браво!

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 48bf14584f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Еми хора, щом не ви е интересно да четете от начало, недейте! Потърсете история, която е нова и е до 1 или 2 част!
Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker