 | Споделена история от Измислени истории |
Нежното е новото секси Част I (18+)
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 6564 пъти
<Предупреждение>
Следващите редове са предназначени за лица над 18 години.
Историите са измислени. Удоволствието е истинско...
Влязох в стаята. Осъзнах че има нещо различно, нещо необичайно. Миризмата. Аромата. Беше… невероятно. Обърнах се надясно и я видях. Тя седеше, пишеше. В момента в който я погледнах тя повдигна глава и погледите ни се срещнаха. Кичур от дългата и кестенява коса падна върху очите и. Тя го отмести поглеждайки ме с най-невинната усмивка която можеше да съществува на тая земя. Усмивка толкова красива, толкова щастлива. Толкова… невероятна. Влязох и седнах. Почаках. Тя свърши. Изправи се. Беше облечена в чисто бяла риза с още по чисто бели копчета. Беше с тесен, впит, толкова впит, колкото биха били ръцете ми в плътта и при първа възможност клин. Описваше невероятната и фигура. Красива… невероятна. Не беше прекалено слаба, не беше и закръглена. Беше перфектна. Беше божествена. Гърдите и бяха повдигнати, притиснати. Копчетата на ризата едва издържаха на напрежението. Напрежение, което плачеше да бъде освободено. Аромата беше гъст, тежък, но и нежен. Цялата стая беше в него, всеки сантиметър. Усещах го, исках го. Сякаш с всеки следващ дъх докосвах плътта и, целувах тялото и, притисках гърдите и. Тя се обърна да вземе чантата си. Видях я. Поисках я. Задника и беше стегнат, страхотен… невероятен. Прибра нещата си толкова нежно, толкова грациозно. Отстъпи от стола си, дойде до мен. Бавно, страхотно… изкусително. Остави нещата си. Подаде ми ръката си. Хванах я, леко, нежно. Беше толкова крехка, толкова фина, кожата и беше толкова нежна, толкова гладка. Изправих се. Плъзнах ръката си нагоре по нейната. Бавно. Нежно. Усетих как гладката кожа настръхва. Усетих страха и, но усетих и удоволствието и. Оставих ръката и. Приближих се бавно, приближих се леко. Близо. Много близо до нея. Лицата ни бяха на сантиметър разстояние, устните… на милиметри. Устните, устните които бяха по нежни от коприна, по гладки от стъкло. Повдигнах ръката си, докоснах ги с пръст. Поместих лицето и, поместих го към моето. Усетих ги, вкусих ги. Езикът ми ги докосна, усети, прониза. Проникна в устата и. Като сладък сироп, усетих слюнката и, усетих нея. Не можех да спра, не можех да се отдръпна. Тя ме докосваше. Галеше. Притискаше лицето ми към нейното. Не искаше да спирам. И аз не исках, исках да продължи вечно. Но спрях, Отдръпнах се. Погледнах я. Невинните и очи ме гледаха. Бяха големи. Кафяви. Дълбоки. Те искаха, те желаеха, молеха. Кичурът коса пак ги покри. Усмихнах се, отместих го. Прибрах го. Нежно, бавно. Дланите и галеха ръцете ми, спускаха се леко, бавно, нежно на долу. Моите обгърнаха кръста и. Притиснаха го. Едната се плъзна до гърба и. Усетих сутиена, усетих напрежението в него. Другата се плъзна надолу, мина през задника и, стигна до бедрата и. Наклоних я. Наведох я. Поставих крехкото и тяло на земята. Гърдите се изправиха, настръхнаха, зърната се показаха, през тънката, бяла риза. Докоснах ги, целунах ги, помирисах ги. Между копчетата имаше отвор, отвор през който се виждаше раят. Отвор върху който положих устните си. Целунах плътта и. Дланите ми се плъзнаха по тялото и. Гърдите и ги изпълниха. Докоснах ги. Стиснах ги. Бавно и нежно пръстите ми проникнаха в отворите между копчетата и. Дръпнах. Копчетата се разхвърчаха. Кожата и настръхна. Сложих ръка върху корема и. Нежно, бавно. Той се сви, той подскочи. Докоснах лицето и. Погалих бузата и. Погледнах я. Погледна ме. Успокои се. Повярва ми. Ръката ми погали корема и. Устните ми целунаха пъпа и. Ръката ми се плъзна надолу. Продължи като омагьосана. Стигна до стегнатия кожен клин, стегнат, впит по женските и части, минах под него. Проникнах в него…
Следва продължение…
~L. K. ~
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 09f626d705 |
|
1. И какво - влезе в стаята, видя я за пръв път, и без да продумате и дума просто я изтакова? Макар и романтично и поетично... Дай някаква поне минимална доза реализъм, бе брат!
Иначе добре ги къдриш! Сигурно си много вървежен..
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: f2e0548322 |
|
3. Историята е страхотна! Браво, имаш талант, продължавай. Много искам да прочета следващата част!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0e9971cd75 |
|
4. Не е лоша историйката! Продължавай :)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9727baec8b |
|
5. Аз все още искам Дъмбълдор да изтакова Рон...
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 54926d6472 |
|
6. На мен ми хареса в историйката това, че описваш една нормална жена. В нея няма нищо отличително - кафяви очи, кестенява коса, средно сложена, облечена прилично (нито е с някакви зашеметяващи дрехи, нито е монахиня). В нея няма нищо изключително, жена като жена, като повечето жени. НО онова, което всъщност я прави изключителна е погледа на главния герой. Героят ти, неговото желание, неговото прехласване правят от тази обикновена жена нещо съвършено, уникално едва ли не.
Спомням си думите на един наш стих "Внимавай, скъпа, красива си, защото те обичам"
Има няколко пробива в повествованието, над които може да се работи, но тук така или иначе не се стремим да постигаме върхове на световната литература.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: a0c00b4bdc |
|
7. на мен не ми хареса толкова.. идеята никак не е лоша.. но увърташ прекалено много...за едно действие ти обясняваш 2 часа... така губиш читателите, защото от толкова много обяснения се губи любопитството за предстоящите действия
|
|
