Споделена история от Измислени истории |
Тайната Част 7
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 4574 пъти
Приятелите ми бяха отвън и разговаряха за убийството на Никол. Аз стоях в банята и мислих дали да произнеса заклинанието, за да отворя портала. Наистина трябваше да отида при врачката, трябваше да разбера истината! Алекса ми каза, изглежда много малко от цялата история.
Някой почука на вратата. Стреснах се и скрих гердана. Беше Мира.
-Какво правиш?
-Аз... оправям си косата в... гледам се в.... огледалото.
-Оф...
-Всичко ще се оправи ще видиш!
Тя мълчеше и гледаше надолу.
Антон, разбира се, нямаше как да изпусне нещо и влезе.
-Ам... хора оставете ме за малко.
-Добре. -казаха и двамата и излязоха. Аз затворих вратата и погледнах отново отражението си в огледалото.
-Е време е! -произнесох магията три пъти, по нарежданията на драконовото око и под мен се отвори голяма черна дупка като предния път. Щях да скоча, но вратата се отвори! Бяха отново Тони и Мира! Защо точно в този момент, по дяволите!?
-Какво е това!? -изкрещя момичето, а Антон гледаше опулен
-Аз... -не можах да продължа изречението си, защото бездната ме дръпна надолу и тях също...
Озовахме се на някаква поляна. Беше ден и грееше слънце. Около нас тичаха деца облечени, както са ходили преди 100 години.
Всички бяха щастливи. Възрастните си говореха нещо и се смееха шумно.
-Какво за бога!? -прошепна Антон
Станахме и гледахме зашеметени.
-Къде сме!? -пита Мира на свой ред
-Защо гледаш мен!? -направих се на изненадана аз
-Нямам представа! Търся виновникът за това... откачено... не знам как да се изразя!
Явно трябваше да им разкажа всичко... Не биваше да крия тази голяма тайна от двамата ми най-добри приятели. Казах им как намерих гердана, какво се случи след това.. , за Алекса, за това което тя ми разказа, за всичко! И завърших със изречението:
-И за това стана така...
Те ме гледаха като треснати.
-Будалкаш ли ме? - попита най-накрая блондинката
-Не... Това е самата истина...
-И сега какво? Как ще намерим тази Миранда?
-Нямам представа... Трябва да питаме някой. Предполагам ще знае къде се намира... -отидох при една жена-Извинете!
-Fe dejju be moa frange? -каза на някакъв странен език тя
-Моля?
-Български?
-Да, говорим български.
-Късмет имаш, че тоз език знам...
-Ами... Всъщност аз съм... чужденка... И.. не мога да се оправя тук, а.... търся една жена... Може би знаете къде се намира и
коя е?
-Име?
-Казвам се Калина.
-Не... Име на жена дето търсиш!
Езикът й беше малко развален, но като цяло я разбирах.
-Врачката Миранда.
-Не знам... Пък и знаех не можа те заведа! Много работа има тука... а колкото знам, до нея върви около два дни-три... Иначе чула името й, знам коя е, но точно де намира се, не знам.
-А кой знае точно къде е?
-Мойта щерка... Бенуе казва се. Тя знай всичко де е що е... Пък
и работа няма, която върши, че да не може да заведе те.
-Ами...
-Бенуе! Бенуе! Ела тук!
Излезе момиченце на около 11 години. Тя пита нещо на тяхния си език, а после майка й и отговори отново на езикът им.
След няколко минути разговор, момичето ми каза:
-Нямате проблеми Калина! Ще ви заведа при Миранда! Пътят е 3 дни, но надявам се, че...
-Не нямам проблеми с това.... Стига да ме заведеш при врачката. И говори ми на "ти".
-Щом така искаш.
-Всъщност, и тези двамата-посочих приятелите ми-Идват с мен... ако искат разбира се...
Те се спогледаха, но след малко казаха едновременно:
-Идваме!
-Наистина ли?
-Разбира се, винаги сме с теб, колкото и да е откачено, това което ще правим! -каза Антон, а Мира кимна в съгласие
-Тогава да тръгваме! -каза Бенуе, всъщност българския й беше много по-добър от този на майка й...
-Чакай... още сега ли?
-Ами да... Колкото по-бързо, толкова по-добре!
Майка й излезе с кошница пълна с храна и ни я даде с думите:
-На път дълъг сте тръгнали, пеш... Трябва храна имате! Сложих плодове, зеленчуци... Хляб, мляко, сиренце... Всичко дет имам! Айде до срещи нови! Пътят ви приятен!
Малко ми стана смешно, но и неловко, че се хиля, а жената ме гледаше очудено:
-Лошо ли казах аз нещо?
-Не просто... -не можех да й кажа колко смешно говори, за това измислих нещо друго-Сетих се за една случка...
-Аха... Не притеснявай се да се смееш когат поискаш ти!
Не отговорих. Видях как и Бенуе се смее. Тя ни направи знак, да тръгваме и ние я последвахме.
-Не гледайте майка ми... Тя така и не можа да научи хубаво българския език.. Ние тук учим по много... 10 езика, задължително!
Очудих се, но явно при тях беше по-различно. Все пак бяхме в друго измерение...
---------------------------------------------
-Колко още ще вървим??? -започна да се оплаква Мира
-Нали ви казах, че пътят е 3 дни?
-Колко!?
-3 дни!
-Не е възможно... Май не биваше да се съгласявам...
-Стига де, не искаш ли да изживееш едно откачено приключение? -казах и аз
-Мисля, че сега искам да се прибера у дома...
-И да се разправяш с ченгетата?
-Аз... не знам...
-Стига сте мислили за това. -каза Антон
Бенуе само си мълчеше и вървеше напред
По едно време каза:
-Стъмва се! Трябва да спрем...
-Защо?
-През ноща в гората излизат демони! Трябва да седнем и да запалим огън, защото те се плашат от него!
-Е, това вече си го измисли! -казах, но тя ме погледна тъпо
-Защо бих ви лъгала? - тя седна и запопна да търка съчки...
След около половин час, запали огън.
Седнахме.
-И сега как ще спим? -попита Мира
-Няма да спим! - каза детето
-Какво? -питах
-Трябва да наблюдаваме за демоните! Все пак не сме си вкъщи!
-Добре, сега още повече съжалявам, че тръгнах! -каза приятелката ми и легна ядосана
-Няма значение! -казах-Аз и Бенуе ще наблюдаваме, а вие спете ако искате!
-Ами... И така става... -каза момиченцето
Антон и Мира легнаха, но вместо да спят само мърмореха разни неща.
-Нали уж бяхте много уморени и искахте да спите!? -питах
-Да бе на това неудобно място! -каза Тони и стана-Чухте ли това?
-Кое? -пита Мира сънливо
-Въй да! И аз чух нещо! Шумолене в храстите.. -скочих и аз
-О не! -извика Бенуе-Те идват!
-Демоните ли? -изкрещя Мира, защото тя беше доста страхлива, когато се говореше за такива неща
-Не! По лошо!
Следва продължение!
----------------------------------------------
Извинете, че този път е доста късо и не е интересно, но напоследък нямам много време да пиша! :)))))
Обещавсм, че ще се постарая следващата част, да е по-интригуваща!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: b88c15d091 |
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 183da47d93 |
|
2. Интересно е. Това че се спираш до някаде и не си довършваш мисълта кара читателите да видят и 8-ма част. ;)
Момиче на 12
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: a7cbdbdd79 |
|
3. Мнее, аз смятам, че и тази част беше интересна.;) Голяма работа, че е кратка! С нетърпение чакам 8-мата!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 55e05be2db |
|
4. Много ми хареса.
Чакам част8 с нетърпение..
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: b88c15d091 |
|
5. От авторката:
Скоро мисля да приключа с тази поредица(още около 3-4 части). Работя върху една друга поредица, която ще започна да пиша, след като завърша тази. Кажете ми харесвате ли тематиката и стилът ми на писане и бихте ли желали, след тази да не спирам, а да продължавам с писането?
Може би около 10%, в раздел измислени истории са мои. Ако искате
ще кажа имената им, за да прочетете и тях(тогава бях по-малка и може да не изглежда много професионално, не че сега е, но може да бъдете разочаровани, тогава бях на 11 :)))
Казвам това само да имате информация. Целувки на всички, които харесват историите ми!
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 368d5430ea |
|
6. Да ще се радвам да видя и други твои истории. Би ли ми казала кои други истории са твои. Много си добра в писането.
|
|
