Споделена история от Измислени истории |
Тайната Част 8
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 5024 пъти
Обградиха ни някакви конници. Типипни рицари с ризници, шлемове, копия и разбира се коне...
Ние тримката се бяхме свили, но по едно време забелязах, че Бенуе я няма... Избягала е!?
-Ей хора! Момиченцето го няма! -каза в същия този момен Антон
-Фрадео! -изкрещя един от мъжете
-Говорите ли български? -попитах
Вероятно водачът им... се приближи до мен и каза:
-Само аз владея този език. Какво търсите на наша земя!?
-Гадателката... Миранда! -извика на свой ред Мира-Едно момиченце ни водеше към нея, защото ние не сме от тук. Бенуе се казва.
-Малката хлапачка! Тя и майка й са прекрасни измамници! Знаете ли колко пъти окрадоха войската и народът ни!?
Селянки такива!
Мира и Тони се спогледаха и извикаха в един глас:
-Нещата ни! Няма ги!
-Не се и очудвам! И без това не ви е водела в правилната посока, търсила е начин да ви ограби и после да избяга!
Всичките ми неща обаче си бяха в мен. Включително и герданът, за който най-много се страхувах да не изгубя.
-Ще ни заведете ли!? -извиках
Всички млъкнаха и погледнаха към мен
-Моля ви! -продължих-Наистина ми е важно да я открия! Тя може да ни каже много неща!
-Как пък не! -водачът им се обърна към войската си и им каза-Берсефо гавинне ка яда! Ашва да кана!
Изведнъж те ни грабнаха и ни качиха на конете си. Сложиха ни някакви окови на ръцете! Белезници, само че при тях не се казват така...
-Какво правите!? -питах
-Вие сте навлезли в чъжда земя! Наша земя!
-Но нали ви обяснихме, че тази Бенуе ни закара до тук! Не сме искали да...
-Млък! За да търсите тази пуста врачка, значи сте опасни! Кроите нещо!
-Не...
-Ще ви затворим в нашите килийници!
--Но къде ни водите!? -изпищя Мира
-Към кралството ни! Кралството на седемте езера!
Направих откачена физиономия.. Оо, можеше ли да стане по-объркано!?
------------------------------–----------------
-Какво ще правим сега!? -пита Антон
Бяха ни затворили в някакъв подземен затвор.
-Нямам представа... -промълвих
-Ти ни забърка в това Калина!
-Попитах ви, вие казахте, че искате да дойдете с мен!
-Да, защото бяхме объркани и... не знам...
-Щом нямаш какво да кажеш, значи, че разбра, че не съм виновна!
-Не е вярно! Ти ни дръпна с портала към някакво откачено измерение! За един ден целия ми живот стана каша, Кали, разбираш ли ме!?
-Моя пък става още по-голяма каша, но не се оплаквам като теб през пет минути!?
-Моля!?
-Как ще спя!? Ще си разроша косата.. Ще си счупя новия педикюр... Ох горката аз!
-Не съм казвала тези неща!
-Напротив!
-Ти си голяма кучка!
-Поне не съм убийца!
Млъкнахме и се гледахме опулени.
-Не исках да кажа това...
-Значи не ми вярваш.. Мислиш, че аз съм убила Никол!?
-Просто... Фактите водят към теб, колкото и да искам да съм на твоя страна... Защо и е на Ана да го прави? Каква е Ана и каква си ти!?
-Защо да го правя!? Може да съм всичко, но не и убийца! Никога!
-Не лъжи! Виждам го в очите ти, Мира! Винаги разбирам, когато някой ме лъже и ти много добре го знаеш!
-Мислих, че си ми приятелка!
-И аз така си мислих! Но ти ме лъжеш! Защо!? Мога да ти помогна!? Излъга и мен и Тони! Толкова ли си страхлива!?
Че и подла! Писмото което уж Ана е писала към теб е с твоя почерк! Поне да се беше постарала...
-Аз... Не съм убийца Калина! Повярвай ми! Не съм!
-Така ли!? Но всичко води към теб!
Тя се свлече на земята и отново започна да реве. Почувствах се виновна за това, което и казах. Така де, всички сме се лъгали взаимно, стана ми по-кофти, че е убила Никол, а не защото ни е излъгала...
Обаче всичко водеше към нея. Първоначално и вярвах, но след това се замислих. Плюс, че вчера се бяха скарали ужасно много.
Тони седеше като странипен наблюдател и мълчеше. Погледнах към него.
-Да вярвам ли? -каза
-Не знам... Самата аз не знам вече на какво да вярвам...
Мира се късаше от рев, но ние просто стояхме.
-Аз.... не... съм.... не... съм... убийца.. -различаваше се от хлипането й
Никой не продума нищо. Гледахме все едно филм, но никой не успокои Мира, нито и каза да спре да циври...
Тв стана отиде до дървената врата и започна да дере ноктите си в нея и да блъска главата си. После започна да рязмятква ръцете си.... Все едно гледах психично болен човек... Никога преди не бях я виждала такава... Малко се изплаших...
Антон стана и отиде при нея, защото тя крещеше все едно някой я коли.
-Хей! Успокой се малко! Ще стигнеш нервна криза! Успокой се!
-Махни сее!!!! -изкрещя още по-силно
Тя го блъсна настрани и продължи да се удря с всичка сила в вратата, а след това и в каменната стена.
Аз не можах да остана безучастна. Станах и отидох при нея. Ударих и един бая силен шамар и я накарах да млъкне.
Тя се хвана за бузата, направих й един голям червен отпечатък.
-Защо го направи? -прошепна тихичко
-Престани да се самосъжаляваш! Ти си една голяма лигла! Винаги си имала всичко! Никога не си знаела какво ми е на мен! Винаги на мен ми се случваха лошите неща, но ти винаги се измъкваше! Помниш ли когато ни хванаха да крадем? ! Ти избяга и ме остави да се оправям сама! Стоях цяла вечер в ареста, докато баща ми дойде да ме прибере!
На сутринта ми каза едно сухо "Сори, че та остаих. "!!!
А помниш ли когато пушехме и директорката ни хвана!? Ти отново избяга и не можа да те види! Пак аз обрах парсата! Този път няма да обвиниш Ана и да се измъкнеш безнаказано! Да, наистина ти вярвах, но вече не! Писна ми! Ти не си никаква приятелка! Нито на мен, нито на Антон! Ти си една глезла, която винаги е свикнала да има всичко и всичко да и се разминава с лека ръка!!? Никога за теб не е имало последствия!!!
Но сега ще има!! Истината ще излезе наяве!!!
Оставих я и се обърнах на другата страна. Бяхме се
рязгорещили така, както разярени псета, които биха се хвърлили едно на друго и биха се изяли!
Антон все още беше объркан. Не знаеше какво да каже. Но аз познавах Мира много по-добре от него и знаех що за човек е... Чак сега обаче го осъзнах истински! Винаги съм се заблубдавала, че е истинска приятелка. Може би трябваше да попаднем в тази ситуация, за да разбера истината!
В момента сигурно приличах на зомби... По скоро и двете! Разрошени, без грим, с раздърпани дрехи, не бяхме спали, не бяхме си изпушили дневната доза и бяхме по-ядосани от всякога!
Реших, че няма да оставя да си седим в затвора и че ще ни измъкна. За щастие, Бенуе не беше отмъкнала нищо от мен. В джоба си имах два пакета цигари и една запалка.
В другия си пък имах кибритена кутийка, пълна с клечки. Не знам защо ги носех, но в този момент щяха да ми свършат голяма работа!
-Тони! -извиках го и той дойде при мен-Знам как ще се измъкнем!
Прошепнах му плана и той се съгласи.
-Извикай пазачите докато аз запаля клечка!
Той се допря до вратата и извика:
-Помощ! Тук има пожар!!
Аз запалих огънче и отидох до вратата.
Пазачите дойдоха:
-Къде е пожарът? -попита единия от тях
Показах клечката, но не, не това беше планът ми...
-Това малко огънче! -той се изсмя и понечи да го духне, но аз го допрях до дървената врата(което беше голям плюс) и тя цялата пламна.
Не очаквах да се запали толкова бързо, но единия от охраната каза на другия:
-Казах ти да не миеш със спирт!
Е, вече ми стана ясно... Това също беше плюс...
Много хора дойдоха и ни измъкнаха докато загасят пожарът, но ние избягахме в суматохата.
Мира обаче се спря по едно време и каза:
-Няма да продължа с вас.
Обърнахме се.
-Защо? -попитах
-Аз съм престъпница, както каза ти... Трябва да си стоя в затвора, без значение, дали ще е в нашия свят или тук...
-Какви ги говор....
-Не ме убеждавайте! Мислих по този въпрос и реших, че тук ще бъде по-добре... Ако продължа с вас, ще се приберем у дома все някога и там ще ме заловят... Не искам да живеете в лъжа, за това ще ви кажа, че никога не съм смятала да убивам Никол, сътана случаем слупай, след гова се панирах и...
Не очаквам да ми повярвате.
Този път не лъжеше. Иначе щях да разбера.
-Вярвам ти!
Отидох при нея и я прегърнах...
-Ами родителите ти? -продължих
-Виж... Ще им кажеш нещо...
-И ще живееш тук? Напълно ли си сигурна?
-Мечтата ми е това! Да живея някъде без училище, без задължения, без родители... Знам, че ще ми домъчнее, но това си е моя избор! Няма да се върна в затвора, ще орида другаде, но дори и да ме хванат... едва ли... Докато в нашия свят няма как да не ме хванат, все пак убих.. макар и без да искам... пак ще има присъда...
Антон извика:
-Мира недей! Ела с нас!
-Сериозно хора! Сега вървете! Сбогом!
Ние тръгнахме да бягаме, по едно време се обърнах и видях, че ни маха:
-Сбогом! -извиках и аз и продължих.
-----------------------------------------------
-Не мога да повярвам, че Мира не е с нас и, че сме в такава ситуация! -казах на Тони
-То и аз... Все едно сме в някакъв фантастичен роман..
Замислили се, че някога може да ти се случи подобно нещо?
-Не, никога... Макар, че усещах...
Че ще се случи нещо...
Той нищо не каза. Вече беше станало сутрин. Не бяхме спали цяла нощ, а и бягахме около час... Направо бяхме гроги!
Замалко щях да се сгромолясам на земята.
-Нека да отидем някъде за малко! Много съм гладна и уморена!
-Нямаме пари... Оная ни ограби..
-За щастие мен не...
-Какво?
-От мен нищо не е взела...
-Защо не каза по-рано!? Колко имаш!?
-Имах 50 лв... помислих за това преди да се отправя на такова "приключение", ноо после си казах, че няма да ми стигнат и отмъкнах още 200 лева от касичката си... Половината ми спестявания са в джоба ми!
-250 лева!? Да си вземем нещо за ядене!
-Тук с левове ли са?
-Ами... вероятно не...
Пред нас се намираше някаква механа и влетях шумно вътре. Направо отидох при бармана и извиках:
-Знаете ли български?
-Да...
-Добре... Ще ми кажете ли тук един български лев на колко ваши... ами...
-Фейове.
-А! На колко ваши фейове се равнява?
-1 лев... Наа... 100 фейа...
-Ко? А извинете... Колко струва една бутилка вода?
-1 фей...
-Значи имаме... Страшно много пари!! Тони чу ли това!?
-Да, ще можем да се наядем като прасета...
-Да!!!!
Наядохме се наистина много... И ни взеха само 27 стотинки...
-Сега какво ще правим? Няма да можем да намерим Миранда! Кой ще може да ни заведе? седяхме на масата и разговаряхме, но очевидно шумно, защото един човек дойде и каза:
-Аз знам пътят!
-Много... странно... Защо българския тук е толкова модерен!? -извиках
Антон ме погледна странно и каза:
-Сериозно ли!?
-Какво?
-За това ли си мислиш!?
-Аз... Няма значение! -огледах се и прошепнах-Ами ако и този е мошенник като Бенуе?
Огледахме го. Беше нисък мъж, на около 50... С червена брада и мустаци, доста дълги. Беше набит и мускулест и намръщен.
-Мисля, че изглежда свестен... -каза след малко Тони -ноо орибери си нещата на скришно място...
-Добре господин... -обърнах се към човекът
-Файнстен.
-Файрмен...
-Файнстен!
-Добре все едно... Кога ще можем да тръгнем?
-Още сега! Всъщност, самият аз съм се запътил към нея.
-И защо?
-Имам да... да я разпитам за едни неща...
-Близко ли се намира?
-Чак в Северното кралство е, госпожице!
Но имате късмет, че съм с каруца, няма да сме пеш...
-Каруца... ъм... не че те са много бързи... -каза след малко Антон
-Млъкни, важното е, че няма да вървим!
-Обаче има едно нещо, което е доста важно и трябва да си имате наум! -каза човекът
-И какво е това? -полюбопитствах
-Ами, че Миранда не е много гостоприемна... Приема само тези, които си поиска....
-Е, трябва да се опита нали? -казах
-Да, разбира се... Аз съм и стар приятел и ще ме приеме, но не знам за вас... Както и да е, ще видим какво ще стане!
-Да, ще видим...
-----------------------------------------
Следва продължение!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 3bcab26996 |
|
1. Няма ли кой поне едно "благодаря" да каже на автора? Не че нещо ама иначе за простотиите се бълват коментари като пушек от крематориум, пък и доста четения имат. Пък тук някой отделил от времето си, написал нещо пък ние да не му благодарим, бива ли така?
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 7e1619a5b6 |
|
2. Мерси номер 1, но не мисля че е нужно да ми благодарят. Нужно е само да изкажат мнението си, приемам градивни критики, но не и хейт.
Авторката
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 7e1619a5b6 |
|
3. От авторката: Спирам с поредицата! Само да знаете, за да не чакате следващата част...
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 104d6222ca |
|
4. Няма особено голям смисъл да започваш история, като нямаш намерение да я довършваш.... нече много ми харесва поредицата ти, но все пак...
|
| преди: 10 години, 10 дни hash: ec12a62bf3 |
|
5. Ейй! Прочетох всички части наведнъж, за да стигна дотук? :/
|
...
| преди: 10 години, 1 ден hash: 1f8c7852a0 |
|
6. Нее! Авторке днес започнах да ги чета частите.. Ужасно много ми харесаха.. Много се смях и много се развълнувах.. Не спирай.. Моля ти се.. Много рядко чета такива неща, но това много ми хареса Сигурно и на другите им харесва, обаче си пестят коментарите
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7e1619a5b6 |
|
8. Авторката:
Офф, добре де. Специялно за вас ще я продължа!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: ec12a62bf3 |
|
9. Обичам те, авторке <3 ;) ;* :D
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 03e9f034b7 |
|
10. Благодаря много :3 от номер 6
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7e1619a5b6 |
|
11. Скоро ще пусна историята, сега само съм я започнала, понеже нямам много време, все пак скоро свършваме училище и трябва да учим доста усилено. Обаче не се безпокойте в скоро време ще я пусна :).
Авторка
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 5a916a69fb |
|
12. Радвам се номер: 10 ^^
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: da0b8e553f |
|
13. Авторката: Понеже и Тайната и Момичето си тръгва са едни от моите истории, ме поставихте в изключително трудно положение и ми е трудно да ги пиша наведнъж. Но сега свършихме училище и си мислех първо да довърша Тайната и след това да се заема с другата поредица. Много съжалявам за всички тези номера, но така се случи. :) Усмивки и целувки от мен!
|
|
