Споделена история от Измислени истории |
Основоположници на играта
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 4265 пъти
Нека започнем с нереализираната и цел. Той беше на двадесет, тя (В. )все още тинейджър 16-17, не помнеше точно. Беше толкова отдавна, като че ли преди век, но тя живееше така, крадеше от живота на бързи обороти. Беше красив. Какво красив, та той (Б. ) изглеждаше така, че всяка жена виждайки го си пожелаваше подобен за Коледа. Имаше екзотична красота: висок, но не прекалено, бронзов загар, красиви очи, широки рамене, тесен ханш. Изваяните скули, малкото носле, усмивка с перфектно прави и подредени зъби не позволяваха да остане незабелязан. Тя, разбира се, не му отстъпваше в нищо. Интересно беше, че макар зъбите ? да изглеждаха добре, тя винаги се усмихваше със затворени устни. Да... тя беше доста потайна, макар успешно да криеше това. Тези, които се опитваха да научат повече от това, което им се дава, удряха на камък. Тяхната история заедно, не е с щастлив край. Общо взето тя се опита да инциира контакт с него, не веднъж, но той не споделяше желанието ?. Да, беше излизала на среща с негов приятел, но беше една среща и му беше била шута. Не беше нейн тип. Той, обаче нямаше откъде да знае. Беше наранена и бясна. Никой не ? беше казвал не.
Най-приближеният до истинската и същност беше съквартирантът ?. Среден на ръст, кафяви очи. На пръв поглед обикновен, но много жени му се лепяха заради първичността, която струеше от него. Той беше на 30, а тя вече на 24. Нямаше никой, който да ги познава така, както се познаваха те един-друг. Живяха в една квартира вече 4 години.
...
Събота сутрин. Дъждовна и студена. Тя стана от леглото и отиде да си измие лицето. Облече се с дънки и прилепнала тънка блуза с дълги ръкави покриващи дланите, но не и пръстите ?. След това взе таблета и кутията с цигари и отиде в хола. Съквартирантът ? Д. беше на дивана и беше оставил картонената и чаша с лате на масата. Сделката между тях беше, който стане първи отговаря за кафето на другия. Той явно беше предпочел да го взима от ъгъла, вместо да го приготвя. Беше си мързелив.
- Не мислиш ли, че напоследък ставаш късно? - попита Д.
- Обещавам да ти приготвя прекрасна вечеря другата седмица за извинение, че напоследък само ти ми вземаш кафе. - извини се В.
Тя отвори последните новини на таблета и го остави на масата, четеше ги докато в едната ръка държеше латето, а в другата цигарата.
- Е как е малко почовка след тежката седмица. - Д.
- Да наистина беше тежка.
- Готова ли си за големият удар. Или може би се уплаши?
Тя обърна към него лице надигна перфектно оформената си вежда и се засмя леко:
- Да се плаша ли? Тази игра аз съм я измислила.
- Наумила си, че ще го имаш. Само едно не разбирам. Защо?
- Знаеш, че той е единственият, който ми отказа. Наистина ли мислиш, че ще го оставя така? - попита тя. Остави чашата на масата, сви едната си ръка в юмрук и подпря глава на нея, а лакътя си опря в облегалката на дивана.
- Не бих си го помислил. Все пак съм единственият, който те познава. От много време насам се питам нещо за нас и тези като нас. Дали някога ще се променим? Дали ще спрем да си играем със сърцата на случайни хора? Ти например, мислила ли си за семейство и всички тези лигави глупости?
- Ние сме такива, каквито сме. Абициите за власт и егото ни са нашето бреме. Мисля си за семейството ми, когато наближава Коледа и знам, че ще ги видя. Сещам се да им се обадя 2 пъти седмично. За собствено семейство... не ми се иска да мисля. Пътуванията, страхотния секс, начина ми на живот прекалено много държа на тях.
- Да аз също. Особено на страхотния секс. - погледна я право в очите.
- Не ми прилагай любимият ми номер.
- Помага ми много напоследък.
- Така значи, нещо ново? Не казвай, че си останал без планове за вечерта!
- Все едно не знаеш с кого говориш. - и той се засмя - Тази вечер съм на незадоволена, отчаяна съпруга. Прииска ми се нещо по-освобождаващо. Идиотски е влюбена, но поне не хленчи като малките.
- Онази Искра... руса, синеока със силиконовите гърди.
- Същата. Малко е скучна, но всички са ми еднакви. Играчки.
- Какъв циник си!?
- Каза жената, която планира да се издокара единствено, за да си докаже, че няма мъж способен да ? каже не, като си легне с призрак от миналото си.
|
