Споделена история от Измислени истории |
Привиждат ми се фигури
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 5559 пъти
Привиждат ми се геометрични фигури-навсякъде, кръгове, квадрати, правоъгълници, триъгълници- От триъгълниците се страхувам най-много, защото са символ на злото. А пък вчера ми се яви пентаграма-докато си седях в тоалетната и аках. И изведнъж-Аааааа, какво ми стана? !! Сопнах се, изпуснах вестника, изпуснах всичко. Дявола пред мен, червен, нахален и самодоволен, гледа и ме пита:
-"Каква работа вършиш тук, хлапе? "
-"Азз... Акам.
-Акаш? ! Акаш? ! Ха, ха, ха, ха, ха, ха! Ти си най-голямото нищожество в света, не заслужаваш да живееш.
-Защо?
-Защото си от плът и кръв и със всяка следваща секунда миризмата ти на кетони, феромони и клетъчни организми замърсяват земята.
О, не, аз съм зъл!
Да, зъл си.
И от главата му поникна рог, който по-късно се оформи в нож, откъсна го от челото си и го даде на мен.
-Намушкай се.
-Къде, в главата ли?
-Не, в корема, за да е по-болезнено.
-Да, господарю.
И така аз се прободох в корема, но вместо да умра, аз прокървях ужасно и първо ми се стори ужасно болезнено, но след това започнах да губя съзнание заради загубата на кръв и припаднах. После Дявола отвори времеви портал в пространството и времето, с помощта на който ме транспортира в Ада. Там беше огнено, адски горещо, миришеше на барбекю, но не каквото и да е барбекю, а ЧОВЕШКО!!! Срещу мен се въртеше на шиш един жив човек и стенеше:"Господи, моля те, измъкни ме от тези мъки, нека умра". Дяволът чу тези молби и удължи животът му само с наколко минути, за да страда още-повече. Човекът изрече последните си думи:"Защооо? " и загина в адски мъки. Дяволът отиде до една гигантска пещ, от която излизаха свободно пламъци, около които се редеха останалите негови поданици и каза:
"Време е да ядем". С тези негови думи, той прекатури казана, от който се изляха огромно количество лава, черва, разтопени човешки кости и черепи и каза: "Яжте! ". Те като свине се нахвърлиха върху кашата от прясносмляно човешко месо и горяща маса от вулканични камъни и започнаха да плюскат, като междувременно изпускаха типичните за тях демонични звуци "ха, ха, ха, ха, ха". Звуците ехтяха из целия пъкъл, нарастващи в милиони ехота, които усилваха звука от смеха. А аз само гледах, и с кървави сълзи, го молех да ме пощади.
-Моля те, ще направя всичко, за да не ме пратиш в ада!
-Всичко? !?
-Да, всичко.
-Ще ми направиш ли една свирка?
-Да, Дяволе, само да не ме пратиш по дяволите!!! - Изревах аз.
И така, направих унизителният акт на падение, от който ми се насълзиха очите и стиснах зъби, за да не ме боли, тъй като познайте-и оная му работа беше огнена до нажежаване. Той се засмя със злорадствен смях, достоен само за този от филмите на ужасите и ми каза:
"-ти си жалък, чак толкова жалък, че дори и наред с охлювите не можеш да пълзиш, ти си нищо. ", след като отвори портала и ме предупреди "Ще се върна за теб, боклук такъв! ". Върнах се в тоалетната, където си вършех работата, но май си я бях свършил още там от страх. Не бях на себе си. Спомних си думите му отново и се разревах и разхлипах, но знаех, че са истина.
|
