Споделена история от Измислени истории |
Забраненото момиче - Любов 2 (18+)
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 10302 пъти
Това е третата част на историята. Предишмната тема трябваше да бъде последна но при преглеждането предполагам модераторите са я съкратили.
Моля всеки който го прочете и му хареса и разбира се има желание и възможност да напише какво мисли и как тълкува написаните думи. Ако имате интерес, мога да пусна в отговорите нещо като анализ показвайки какво точно съм имал впредвид с всяко едно действие и какви всъщност са чувствата на геройте и защо са такива в определените моменти.
Приятно четене!
Може да прочетете първата част тук:
http://spodeli.net/8/story-90254.html
Втората тук:
http://spodeli.net/8/story-90325.html
Вивиан беше приятно шокирана. Устата и се отвори широко, усмивката не можеше да изчезне от лицето, а очите и гледаха сякаш бяха видели нещо несъществуващо.
–Да…да…да – Лиъм извика леко
Веднага след това всичко спря. Лиъм присви тяло, движенията и пъшканията му спряха. Изведнъж ръката на Вивиан се изпълни с влага. Тялото на Лиъм се отпусна, членът му започна да пулсира периодично изтласквайки повече сперма в ръката на Вивиан. Целите му боксерки бяха мокри. Вивиан беше зашеметена и невероятно възбудена. Тя не искаше за нищо на света да стане, но знаеше, че трябва. Тя леко пусна члена на Лиъм и бързо изтича на пръсти в банята.
Секунди след това Лиъм се събуди. Той подскочи в леглото. Осъзна какво е сънувал и веднага погледна боксерките си на които имаше голямо мокро петно обхващащо почти цялата им предна част. Лиъм знаеше какво е сънувал, отново започна да го измъчва вината. Постоя няколко секунди и стана. Запъти се към тоалетната. Вивиан която седеше вътре залепена за вратата чакайки да чуе реакцията му, усети че идва и бързо се скри зад вратата. Лиъм влезе. Погледна се на огледалото и промърмори тихичко въздишайки:
– Боже, боже защо по дяв…
Той се отказа и се обърна към тоалетната чиния. Свали боксерките си, извади мекият си член, истиска останалата в него сперма в тоалетната чиния и започна да уринира. Малко преди да свърши Вивиан бавно и на пръсти се показа зад него.
– Как спа мило
– По дяволите – подскочи Лиъм – Мамка му! Какво по дяволите правиш тук.
– Оо, аз ли? Ами нищо особено, дойдох да видя колко точно са ми влажни гащичките. Общо взето за каквото и ти си тук.
Лиъм вече беше вдигнал боксерките си не знаеше какво точно да каже. Той сложи небрежно ръка върху петното от сперма и тръгна бързо да излиза без дори да погледне Вивиан. Тя обаче застана пред него и на сантиметри пред лицето му го принуди да я погледне. Приближи се много близо до неговото тяло и започна леко да го избутва назад обхващайки голят му кръст с ръце.
– Стига, за къде бързаш. Имаме време. Ема е до магазина. Цялата къща е празна. Никой няма да разбере.
Лиъм все още не знаеше какво да каже за това просто мълчеше отмествайки глава от нея без обаче да се отдръпне от тялото и. Той познаваше характера на Вивиан, беше се запознал с нея преди повече от 3 години покрай Ема, тя беше най-добрата и приятелка. Когато започна да излиза с Ема, станаха по близки и между тях имаше много добри взаимоотношения. Вивиан беше всичко което Ема не беше. Тя много приличаше на него и го разбираше в моменти в които Ема не можеше. Тя винаги беше така пряма и директна и винаги казваше и правеше това което си поиска. През последните седмици обаче той я беше погледнал с други очи. Без да осъзнава той гледаше на нея като на нещо по различно от приятел. Тя беше изпитала същото. Това беше преобърнало целият и живот и напоследък тя не беше на себе си. Това беше ново за нея. Никой от двамата не разбра кога точно се бяха променили чувствата им и дали винаги не са били такива, просто скрити дълбоко. Единственото което и двамата знаеха със сигурност, е че чувствата им растяха с всяка изминала секунда и ставаха все по-непоносими, а желанието им все по-голямо. Вивиан правеше единственото което знаеше, тя не пропускаше да направи някоя неприлична забележка или да подхвърли някой изкусителен поглед на Лиъм, но чак след тройката която Ема предложи, тя започна да действа по-агресивно.
– Хайде. Да не се правим на глупави, ясно е че ме искаш – Вивиан продължи с нежен изкусителен глас приближавайки се все повече до лицето на Лиъм – ти копнееш за мен. Всяка клетка в тялото ти крещи, вика и се опитва да докосна кожата ми, да усети докосването ми.
Тя хвана ръката му и нежно я сложи на кръста си върху черната и къса рокличка след което продължи. Думите и го опияняваха, а докосванията и го възбуждаха до неузнаваемост.
– Копнееш за мен, за тялото ми. Всеки път щом затвориш очи го виждаш, потно, горещо, възбудено, как лежи и чака, чака теб, чака докосването ти. Чака да го изпълниш с големият си пулсиращ пенис, то също копнее, знаеш ли, копнее за него, за теб.
Дишането и на двамата се зачести, Вивиан започна да прави все по-големи паузи и въздишки между думите. Докато му говореше тя бавно свали ръката на Лиъм по кръста си, стигна до бедрата и, премина през края на роклята и докосна голата и кожа. След това Вивиан бавно и мъчително започна да издига ръката му отново нагоре, но този път тя мина под полата.
Двамата усещаха дъха на другия, лицата им бяха на милиметри разстояние.
– Хвани ме Лиъм, дръж ме в ръцете си. Хвани тялото ми и ми покажи колко е малко в големите ти ръце, колко крехко и нежно е то на фона на твоето силно тяло. Твое е! Напълно твое! Можеш да правиш каквото искаш с него. Ще изпълня най-съкровените ти желания, ще ти доставя удоволствие което не си си и представял че съществува, ще те накарам да крещиш с всички сили, да се молиш, ще…те…подлудя!
Ръцете ни Лиъм, водени от тези на Вивиан минаха бавно по бедрата и и се спряха на стегнатият и задник. Тям тя ги остави, пусна ги, а те не помръднаха. Тя бавно уви ръце около врата му и се приближи още по близо до лицето му. Устните им бяха на сантиметри разстояние, дъхът им вече беше станал общ, а очите им се гледаха пламенно. В този момент Вивиан завърши последната дума и спря. Замълча. Гледаха се, усещаха се. Лиъм не можеше да се контролира. Ръцете му изведнъж потрепнаха и повдигнаха Вивиан. Тя обви крака около неговите. Той бавно се приближи до мивката и я остави да седне на повърхността до нея. Ръцете му се плъзнаха по кръста и. Лицата им не помръднаха. Устните им бяха все така близо, очите все така гледаха право едни в други. След няколко секунди Вивиан се приближи. Устните им се докоснаха. В секундата в която се докоснаха Лиъм измести глава и устните му преминаха по бузата и, тя повдигна глава и те се озоваха на врата и. Когато беше достигнал до точното място той ги разтвори. Бавно и нежно устните му се раздалечиха намокряйки кожата и. Езикът му я докосна, облиза я. Вивиан настръхна цялата. Отвори широко уста от удоволствие. Лиъм затвори устни всмуквайки силно кожата и. Вивиан прокара ръце по голят му гръб. Между тях имаше нещо. Нещо по-силно от всичко което някога бяха изпитвали. Нещо повече от физическо удоволствие. Те изпитваха неземно чувство, неземно желание привличащо ги. Лиъм остана със затворени устни върху врата и. Стисна силно очи. Това чувство на вина гореше по-силно от всякога. Беше създало огромен пожар в стомаха му който до сега бе замаскиран от удоволствието. Той отдръпна глава от Вивиан и погледите им отново се срещнаха. В очите на Вивиан бе изписан страх, тя усещаше че го губи. Усещаше, страха и притесненията му и знаеше че ще я остави. Тя не можеше да понесе това. Гледайки го в очите бързо се приближи в опит да го целуне при което той отдръпна глава. След това се отдръпна целият от нея. Гледаше я в очите, тя виждаше разочарованието му. Той откъсна поглед от нея и тръгна. Тя веднага се хвърли и го хвана за ръка.
– Спри
Той се дръпна. Тя го бутна силно притискайки го към стената
– Спри мамка му! – Лиъм я погледна в очите, очите и бяха изпълнени със сълзи, при вида им той изпита силно пронизване в сърцето – Не смей да си тръгваш! Не смей да ми казваш, че това беше нищо – Вивиан говореше преглъщайки дълбоко, тя едвам сдържаше плача си – Да не си посмял да ме оставиш така, да не си посмял да отречеш това чувство между нас, това привличане. Няма друго подобно нали? – Вивиан приближи рязко лицето си към неговото задавайки въпроса, след което продължи тихо и много изплашено – Не ме оставяй моля те. Не ме оставяй отново сама, ще полудея – Вивиан избухна в сълзи – Ще полудея, чуваш ли ме? Не мога да спя, не мога да ям, не мога да мисля, всяка секунда мисля само и единствено за теб.
Вивиан отпусна главата си и подпря челото си на неговото. Тя затвори очи, но сълзите продължиха да се стичат я тялото и да трепери. Лиъм хвана нежно главата и, отдръпна я на зад, погледна я право в очите и изчака да ги отвори. Когато тя ги отвори той усети най-силната болка която някога е усещал през живота си. Той усети чувство което може да се опише само като изтръгване на сърцето от тялото му. Очите на Вивиан бяха кърваво червени, бяха подпухнали, лицето и беше почервеняло и мокро от сълзите и. Цялата трепереше и не можеше да се спре. Никога не я беше виждал по-уплашена. Болката в сърцето на Лиъм се разпространи навсякъде, той не усещаше нищо друго. Вивиан освободи истинските си чувства. Това съкруши Лиъм. Той знаеше желанието на Вивиан, знаеше копнежа и, но сега вече всичко беше прекалено…истинско. Сега вече той видя пред очите си какво всъщност е в душата на Вивиан, зад маската на нейните смели закачки. Не знаеше какво да направи, мисълта, че пред него стои Вивиан, момичето на което той държи повече от колкото смее да си признае, измъчена и изпълнена с болка го убиваше. Довършваше малкото което беше останало от него. Той я прегърна. Стисна я здраво, а очите му се изпълниха със сълзи.
– Няма…няма да го кажа. Няма да го отрека…няма да те оставя. Но не мога. Не съм такъв...просто не съм и никога няма да бъда. Никога не бих си простил. Не мога да нараня Ема така. Трябва ми малко време. Трябва първо да говоря с нея.
От очите на Вивиан отново потекоха сълзи. Тя се беше вкопчила силно в Лиъм и макар и малко, усещаше успокоение. Усещаше че е до нея, че я държи, чувстваше…сигурност.
Той отпусна ръцете си и погледна отново Вивиан в очите
Тя видя насълзените му очи. Усети болката която той изпитваше. Изведнъж се появи нещо. Тя изведнъж осъзна към какво водеше всичко. В нея се появи една мисъл, едни думи които никога до сега нямаха истинско значение за нея. Думите които се криеха в нея, но я беше страх да признае до сега се изплъзнаха тихо от устните и:
– Обичам те Лиам!
Сълзите се стекоха по бузите му, на лицето му се появи мила усмивка, а очите му светеха като диаманти. Изведнъж всичко спря. Нейните думи потушиха всичката болка, всичкия огън който го изгаряше отвътре. За части от секундата цялата болка от него изчезна и той се изпълни с щастие.
– Обичам те Вивиан! – каза нежно, но силно той усмихвайки се широко.
Вивиан се усмихна и избухна в сълзи от щастие. Лиъм също не издържа.
Той я целуна силно. Впи устни в нейните и не ги отдели. Двамата останаха така. Сълзите им се смесиха. След няколко секунди и двамата не издържаха, устните им се отвориха от усмивката която напираше да се покаже. Чу се тих смях от щастие и те отново продължиха да се целуват нежно, но страстно. Телата им бяха отпуснати. За пръв път от дълго време те се чувстваха...щастливи…спокойни!
Любовта е нещо нормално, нещо просто, но в същото време нещо неописуемо сложно. По целия свят в момента има милиарди хора жестоко влюбени в друго човешко същество. Млади стари, богати бедни, всеки обича. Всеки може и ако все още не е, съвсем скоро, ще заобича някой. Самата любов, изразяваме по различни начини. Любовта ни променя, прави ни такива каквито не сме за да може да покаже какви всъщност сме. Прави ни различни, за по добро… или за по лошо, ни променя. В края на краищата обаче, любовта винаги изкарва истинските ни чувства на повърхността. Няма нищо, което може да спре истинската любов!
|
