Споделена история от Измислени истории |
Костюм - Глава 1
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 5119 пъти
Здравейте!
Знам, че всеки 2-ри пише истории, но и аз искам да се пробвам.
Всяка думичка е написана от мен. Очаквам мнения и искам да знам какви недостатъци има в историята ми. Ако не знаете точно какво не Ви харесва, просто не си правете труда да напишете коментар.
Още отсега се извинявам, ако има правописни и граматически грешки. Не ме нападайте, те са от невнимание или просто съм пропуснала някакво правило в българския език. :)
*** Началото ***
Начинът по който щракаше с химикала и тракаше с ноктите си, Жанет дразнеше всички в класната стая. Също така, това изкарваше извън нерви Карина.
-Жанет! Престани, никой не може да се съсредоточи! - господинът по Химия ѝ се разкрещя.
-Господине не виждате ли, че не съм единствената, която Ви пречи? - Жанет му отговори най-спокойно.
Господин Солов се огледа наоколо, за да се увери, че само Жанет му пречи.
-Единствената си и нямаш правото да ми отговораяш!
-Е, добре. Извинявам се. - нагло отговори тя.
-Както и да е. Деца, днес няма да ви дам домашна, ако решите тази задача, действайте!
-Господине имаме само 1 минута! - отговори Жанет отново.
-Всички сте свободни, освен Жанет, която ще има доста задачки за решаване. - отговори спокойно господинът.
Всички от класа започнаха да ѝ се присмиват, тъй като знаеха, че господин Солов дава най-сложните задачи на "непослушните дечица".
Карина се зарадва, че господинът наказа досадната ѝ съученичка, тъй като трябваше да я търпи всеки ден. Докато решаваше останала част от задачата, тя усети нечия ръка върху рамото си.
-Здравей, Карина искам да те попитам нещо. - каза плахо Виктор.
-Уплаши ме!
-Извинявам се.
-Какво искаш да ме попиташ?
-Аз, просто исках да те попитам дали може... - изведнъж той млъкна.
-Какво? Хайде, не се колебай, попитай ме! - каза весело тя.
-Дали може... Може ли да ти използвам ножицата?
-Естествено. Защо изобщо се колебаеше дали да ме попиташ или не?
-Е, нали ме познаваш. Малко съм притеснителен.
Карина му се усмихна и си отвори чантата. След няколко минутно ровене намери ножицата.
-Ето, заповядай. Имам и по-голяма, ако искаш.
-Благодаря ти, няма нужда. Между другото, нещо падна от чантата ти.
-От моята? Къде?
Виктор се наведе и взе някакъв черен плик, който беше паднал под нейния стол. Преди да се изправи погледна Карина, която го наблюдаваше. Усмихнаха се.
-Ето, заповядай. Аз всъщност исках да те попитам, дали си съгласна да отидем на кино? - притеснено я попита.
-Защо не. Утре след училище съгласен ли си, защото следващата 1 седмица не съм свободна.
-Съгласен съм. Ето я и ножицата, вече нямам нужда. - Виктор се усмихна още по-широк.
Тя взе ножицата и отново я сложи в чантата си. И погледът ѝ се привлече от надписа върху плика. Отгоре пишеше "За моята Карина".
-Какво пък е това?
-Кое? - попита Анна.
Анна ѝ е най-добрата приятелка и нейна съученичка още от 1-ви клас. Станаха приятелки, когато Виктория (майката на Анна) ги изостави заради друг мъж. Дълго време Анна се държеше странно. Мислеше, че е чудовище, въпреки че беше прекрасно момиче. Карина мразеше това, че приятелката ѝ е прекалено много любопитна и няма достатъчно самочувствие, но въпреки всичко я обичаше истински.
-Случайно падна от чантата ми, дори не видях, Виктор го намери.
-"За моята Карина" - цитира Анна - защо просто не го отвориш?
Карина внимателно го отвори. Вътре имаше една зелена бележка, на която беше красиво и старателно написано "Здравей Карина! Останала е една твоя снимка в мен. Явно обичаш звездите, дори не ме усети. П.С.: За малко с приятелката ти щяхме да се запознаем, добре че не ме видя... Нямаше да ѝ е приятно!". Да, наистина в плика имаше една нейна снимка. Тя е била снимана, докато е наблюдавала звездите през прозореца на нейната стая. Карина покри устата си с ръка. Този път наистина беше уплашена, дори както никога.
-Господи! Кой ме е снимал? - с треперещ глас попита.
-Нормално е някой да го направил, но не е нормално някой да те снима през нощта. А сме се разминали!
-Още повече не е нормално това, че снимката да е направена точно пред врата на моята стая.
-Някога имала ли си чувството, че някой друг има около къщата ви?
- Никога. Този човек е успял да ни влезе в къщата? А ако е някакъв психопат, който си търси занимавка?
-Успокой се Карина! Може би някой иска просто да се шегува с теб.
-Да се шегува!? Този човек е бил в моята къща! И аз се надявам да е някаква ужасна шега.
-Права си. Засега мисля, че не трябва нищо да правим.
-И ти си права. Нека после да обсъдим. Още колко часа имаме?
-Един по Биология. Без това госпожата идва, не се притеснявай.
-Ще пробвам.
Цял час нито една от двете, не успя да се съсредоточи, но този път причината не беше Жанет. Дали този човек има сериозни проблеми с тях? Щом може да влиза в чужда къща без проблем, също така може да им стори нещо лошо с лекота. Всякакви подобни въпроси и мисли им се въртяха в главите.
|
