В долината на забранените въздишки - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (71777)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (15821)
 Секс и интимност (8988)
 Тинейджърски (17006)
 Семейство (3240)
 Здраве (5881)
 Спорт и красота (3158)
 На работното място (1222)
 Образование (3654)
 В чужбина (773)
 Наркотици и алкохол (752)
 Измислени истории (667)
 Проза, литература (1157)
 Други (9390)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Измислени истории

В долината на забранените въздишки
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1229 пъти
Беше най-обикновен ден... Септемврийското слънце грееше измежду клоните във френското градче, чиито листа бяха започнали да окапват от наближаващата есен, южният вятър галеше косите на учениците и им напомняше с носталгия за прекараното лято, изпълнено с тръпка и веселба. Устните им все още усещаха вкуса на леден сайдер и шоколадов сладолед, бяха привикнали с часове да почиват, вторачвайки се в морския хоризонт и бленувайки за един по-хубав свят без задължения. Но ето днес трябваше да си кажат сбогом с ваканцията и да пристъпят отново прага, който тъй мразеха, а именно училищният. Не им стигаше това, а трябваше да приемат и нови учители, които никак нямаше да им се сторят по-добри от предишните.
След като звънецът би и вратата се отвори, през нея влезе Тя.
- Казвам се Госпожа Беатрис Доминик и ми е приятно да преподавам във вашата гимназия.
Госпожа Доминик не беше най-първа младост, но беше най-красивата и привлекателна жена, която бедните ученици бяха виждали. Косите й бяха светло руси, до раменете, всеки кичур си имаше свой път и място. Средна на ръст, слаба, но с голям бюст. Очите й бяха кръгли и тъмнокафяви като лешник, а формата им беше досъщ котешка. Лицето й имаше здрав вид, бузите й бяха с цвят на праскова, устните й бяха розови и плътни. Беше облякла черна пола и бяло сако със стилни високи обувки и красиви обеци. Парфюмът й охаеше на горски плод. Гласът й беше като на славей. Имаше френски, руски и испански корени. Беше перфектната жена. Притежаваше много ум, беше чаровна, много забавна, изпълнена с енергия, имаше палав блясък в очите, беше авантюристична. Учениците определено щяха да се радват на една по-готина госпожа.
В най-горните класове обаче вече се говореха всякакви слухове за нея, че била мръсница, перверзна и така нататък. Болните мозъци на извратени тестостерончета на които не е пуснала.
Вторник сутрин.
- Може ли да вляза, извинявам се за закъснението.
- Влизай мила, как се казваш?
- Ирене Тулип.
-Хммм, заповядай, аз съм новата ви учителка-Беатрис Доминик.
Ирене никога не успяваше да се приготви навреме, беше завеана, но пък много умна и забавна. За съжаление нямаше много приятелки, нито пък гадже, и не се вписваше много. Не й и пукаше, защото въпреки това беше хубавица и сладурана.
За разлика от другите обаче, тя успя да се сприятели с божествената си нова учителка. Говореха си, изпиваха по чаша чай в почивките, госпожа Доминик харесваше Ирене, защото бе по-различна и зряла от другите, които мислеха само как да избягат от училище и как да си набавят цигари. И Ирене я харесваше, споделяше си с нея, сякаш бяха приятелки, нямаше я работната дистанция, но започна да я харесва не само като преподавателка. Та кой можеше да устои на такава жена?
С времето госпожа Доминик ставаше все по-палава и разкрепостена. Носеше предизвикателни дрехи, глезеше се, закачаше се с учениците, може би онези момчета щяха да излязат прави. По този начин се държеше и с Ирене Тулип, даже още повече. Това в добавка и с хормоните и фантазията провокира Ирене да започне да се заблуждава, че може да пламне някоя тайна връзка между тях. Защо не? Нима в днешно време има нещо невъзможно? Кой каза, че е забранено? Защо да не може всеки да материализира желанията си?
Един ден Ирене се реши и сподели на палавата Доминик, че е влюбена в нея. Преподавателката не се учуди, но нищо не каза. Не й се щеше да си рискува работата. Но както всички знаем забраненият плод е най-сладък. Ирене наистина беше хлътнала, пращаше й рози, следеше я.. Няколко седмици по-късно, след като поредния час свърши учителката й каза да остане. Стана от мекия стол и подаде на момичето ключ, то се стъписа и заключи. Госпожа Доминик приближи до Тулип и й каза, че никой не трябва да разбира за това, сетне доближи топлите си устни и я целуна. Момичето се разтрепери при допира на устните, при полъха на нежния страстен и горещ дъх. Усети как цялата настръхна и се възбуди. Слюнките им се сляха. Устните сякаш залепени, неискаха да се пуснат и все по-неистово и жадно се целуваха, чувството и за двете беше невероятно. Бяха по-възбудени от всякога.
-Обожавам ви, искам ви. Каза Ирене.
- И аз теб много, но трябва да спрем някой ще ни види. Не му е тук мястото. Има време за това, спокойно. Усмихна се палаво преподавателката и закопча обратно първото копче от ризата на момичето.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 5 месеца
hash: 69f3ce43c7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Пълни глупости...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker