Вампирско кралство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96150)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22605)
 Секс и интимност (11190)
 Тинейджърски (20143)
 Семейство (4796)
 Здраве (7757)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2135)
 Образование (5863)
 В чужбина (1284)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1490)
 Други (13013)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Вампирско кралство
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 4475 пъти
От известно време пиша тази книга и реших да споделя и с вас творението си. Ако ви хареса ще къча още. Имам още 4 готови глави и пета на път.

1. Началото

Беше топъл юнски ден. Слънцето нежно галеше кожата на всички. Пред училището както винаги имаше много ученици. На няколко метра от него беше тролейбусната спирка. От там идваха две момчета и едно момиче.
- Здрасти Иф. – Поздрави едно момиче.
- Здрасти Симон, Роуз. – Отвърна момчето.
- Здравей. – Каза Роуз.
- Как си? – Попита Симон. Високото русокосо момиче стоеше заедно с приятелката си до паметника пред училището.
- Ами добре съм? – Усмихна се Иф.
- Вие как сте?
- Ами аз съм си добре. – Засмя се Роуз.
- Ти винаги си добре. –Добави момчето и всички се засмяха. – Аз ще ида при Анди и Даян.
- Добре. Ще се видим после. – Усмихна се Симон.
Момчето продължи по пътеката и спря пред една пейка. Седна до приятелите си и се заговориха. След няколко минути покрай тях мина непознато момиче. Високо и чернокосо. Най-хубавото момиче, което някога беше виждал Иф.
- Коя е новата? – Попита зачудено момчето.
- Не знам. – Отговори Даян.
- Сега ще ида да я питам. – Каза Анди и стана от пейката.
Високото и мускулесто момче се затича след красивото момиче, което вървеше сякаш около нея нямаше никой.
- Здрасти. Аз съм Анди. – Каза момчето, но не получи отговор. – Нова си нали? Няма как да не съм те запомнил ако беше тук от дълго време.
Непознатата напълно игнорира Анди. Просто продължи па пътя си без дори да се обърне. Момчето се върна при другите.
- Какво стана? Май нещо не те харесва. – Изсмя се Иф.
- Това е невъзможно. – Каза Анди.
- Да бе. Хайде ставайте часът ще започне след малко. – Каза момичето, ставайки.
Докато вървяха към входа на училището тримата продължиха разговора си.
- Как те отряза само.
- Направо ме изкефи. – Засмя се Даян.
- Сигурно е била със слушалки и не ме е чула. – Каза Анди.
- Да, или просто не ти е обърнала внимание.
- Как става тая работа бе? На мен всички момичето ми обръщат внимание. – Каза гордо високото момче.
- Боже. – Засмя се момичето.
След малко вече бяха в коридора. Време беше да се разделят.
- Чао Иф.
- Чао Ди, Анди. – Отвърна момчето и влезе в класната стая, а другите двама продължиха по коридора.
Иф седна на първият чин до вратата както винаги. След малко се появиха и Симон и Роуз. Русокоската седна на мястото си до момчето, а Роуз на своето, което беше малко по назад.
След няколко минути стаята беше пълна с ученици и скоро се появи и г-жа Бекет. Тя преподаваше математика.
- Добър ден. – Поздрави жената и затвори вратата.
- Добър ден. – Отвърнаха учениците.
Часът както винаги минаваше бавно и скучно. Няколко момчета си говореха отзад. Иф се опитваше да реши задачата, но нещо не му се получаваше.
- Видя ли новото момиче? – Попита той Симон.
- Да. Изглежда много странна. – Отговори момичето и направи странна физиономия.
- Ама е и много хубава.
- Е да, но е и странна. – Повтори тя.
Двамата отново се наведоха над задачата в опит да я решат. След около 30 минути мъчително чакане часът най после свърши.
- Довиждане. – Каза г-жа Бекет и излезе от стаята.
- Да ама аз не искам да те виждам. Овца. – Каза Ана.
- Абе то с всички май е така. – Каза Иф и се засмя. – Вие ще излизате ли?
- Ами аз да, но Роуз не иска. – Отговори момичето.
- Добре идвам с теб.
Двамата излязоха от стаята, продължиха по коридора, а после по стълбите надолу. След малко вече бяха в двора на училището и седнаха на една от пейките. Тя беше точно под едно старо дърво, което ги пазеше от силното слънце.
- Ох омръзна ми това училище. – Каза момчето. – В това хубаво време ние седим тук като някакви затворници.
- Да бе. Много е гадно. За щастие ни остава само този месец и свършваме. – Зарадва се Ана.
- Ммм да.
Иф се приближи и подуши шията на Ана. Парфюмът й беше много хубав и той често го правеше.
- Понякога ми идва да скоча на врата на Симон и да й изпия кръвчицата.
- Стига бе. Ще разберат, че сме вампири и ще ни убият. – Каза момичето и се засмя.
Иф усети, че някой се приближава и се обърна рязко. Зад тях седеше новото момиче. Той погледна дълбоките й зелени очи и каза:
- Ам здрасти.
- Съжалявам, че те стреснах. – Каза тихо тя.
- Няма проблем. Аз съм Иф. Приятно ми е. – Той подаде ръката си напред.
- Аз съм Мария. – Отвърна красавицата и пое ръката му.
Ръката на момичето беше ледено студена, което беше необичайно за топлото време и в същото време невероятно нежна.
- Здравей аз съм Ана. – Изправи се съученичката на Иф.
- Приятно ми е да се запознаем. – Усмихна се Мария.
- На мен също. – Отвърна другото момиче също с усмивка на лицето.
- Без да искам чух за какво си говорите. Вампири ли сте?
- Оу не. Не. Просто сме големи фенове на TVD. – Засмя се момчето.
- Дааа. – Добави Ана и поклати утвърдително глава.
- Всъщност предците на моето семейство са били вампири. – Каза Иф.
- Наистина ли? – Попита новата.
- Така казва дядо ми, но се съмнявам да е истина.
- И аз. – Изсмя се Ана, сядайки отново на пейката. – А ти от днес си тук, нали?
- Да. Днес ми е първият ден. И понеже ви видях реших да дойда и да си намеря нови приятели. – Усмихна се чернокосото момиче.
- А защо се премести в края на учебната година. – Попита момчето.
- Ами след като нашите починаха със сестра ми се преместихме. И вече ще уча тук. – Отговори тя.
- Съжалявам. – Каза другото момиче.
- Не знаехме, че… - Добави Иф.
- О не няма проблем.
В следващият момент се чу звънецът. Двамата станаха.
- Е Мария довиждане. – Каза той.
- Чао. – Помаха Ана.
- Чао. – Отвърна Мария. – Надявам се скоро пак да се видим.
- И аз. – Извика Иф, вървейки към входа.
Ана го хвана под ръка и каза:
- Хубава е.
- Да. – Потвърди той. – И мила.
- Сега какво имаме? – Попита момичето.
- Ами мисля, че история.
- Оф. Сега пък и мис Пиги. – Недоволстваше отново тя.
- Да отново тя.
Мис Пиги. Така класът наричаше г-жа Бърнет преподавателката по история и цивилизация.
Когато се качиха на третият етаж двамата видяха, че мис Пиги излиза от учителската стая. Те се затичаха и стигнаха две секунди по-рано от нея до класната стая. Всички си седнаха по местата и урокът започна. Както винаги часът беше изключително скучен за повечето ученици.
След няколко часа. Часът беше към 19 и 30 когато Иф пристигна на автогарата. Той вървеше с Джулия. Момиче, което беше с една година по-голямо и учеше в същото училище. Двамата се запътиха към автобусът, който чакаше в сектор 12. В долният ляв ъгъл на стъклото имаше табелка на която пишеше Патерсвил – Айрис – Ейрис. Момчето и момичето се качиха в автобуса и седнаха един до друг. След малко се появи човека, който Иф най-малко очакваше да види тук – Мария. Красивото момиче се качи в автобуса и седна малко по-напред.
- Джул аз ще ида при Мария. – Каза момчето. – Съжалявам.
- Няма проблем. – Усмихна се къдрокоската.
Той стана от седалката и тръгна напред. Когато стигна до нея попита:
- Свободно ли е?
- Да. – Усмихна се момичето.
- Благодаря. – Усмихна се той и седна. – Не очаквах да те видя тук.
- И аз теб. – Засмя се Мария.
- На къде си тръгнала?
- Прибирам се. Със сестра ми се нанесохме в една къща в Айрис. – Отговори тя.
- Наистина? И аз живея в Айрис. – Усмихна се отново Иф.
Момчето погледна настрани, защото не знаеше какво да каже. След няколко секунди се обърна.
- А къде се намира къщата ви?
- Улица Менси 1202. – Каза красивото момичето.
- Стига бе! – Изненада се отново той. – Аз живея на Менси 1201.
- Наистина? – Засмя се Мария.
- Да. – Усмихна се Иф.
Докато двамата си говориха автобусът тръгна.
- А сестра ни на колко години е?
- Ами… на… - Замисли се Мария. – На деветнадесет.
- Аха.
- А ти имаш ли братя или сестри?
- Да имам брат и сестра. Кристиано и Стефани.
- На колко години са? – Отново попита тя.
- Крис е на 14, а Стеф на 10. – Усмихна се Иф. – А твоята сестра как се казва?
- Ейва.
- Интересно име.
- Да. – Потвърди Мария. – Твоето също е интересно.
- Благодаря. – Усмихна се момчето. – В почти всяко поколение на семейство Мон Бланд има по едно момче на име Иф. Така рода изразява надеждата си вампирите отново да се завърнат в Айрис.
- Интересно.
- Ммм не много.
Иф погледна през прозореца. Вече бяха в Олстенд. Малко селце на около два километра от Патерсвил.
- Харесва ли ти новото училище?
- Ами да. Още не познавам много хора но е хубаво.
- А как ти позволиха да се преместиш в края на годината?
- Ами… - Заекна момичето. – Сестра ми го уреди. Не знам как.
- Ясно. – Усмихна се той. – А преди къде сте живели?
- В… в… ами в Силвъртън. – Каза несигурно Мария.
Момчето погледна странно и се замисли. След няколко минути бяха вече в Айрис. Когато стигнаха центъра на малкото градче двамата слязоха от автобуса. Последваха ги още 4 човека. Иф и Мария пресякоха улицата и тръгнаха нагоре по стъпалата.
- За пръв път се прибирам сама. – Каза тя.
- Не се сама. С мен си.
- Е да. Имах в предвид …
- Разбрах те. – Засмя се момчето.
Не след дълго време те бяха вече на своята улица.
- Това градче много ми харесва. Много е спокойно и тихо. Не е като в големите шумни и запрашени градове.
- Ами да. Има разлика. – Потвърди той.
След още няколко крачки двамата вече бяха почти пред къщата на Мария. След секунда вратата се отвори и от къщата излезе висок и мускулест мъж. Той бързо слезе по стъпалата.
- Здрасти Мария… и приятелю на Мария. – Каза той и се качи в колата.
- Здрасти. – Каза момичето.
След миг вече нямаше и следа нето от мъж нито от кола.
- Кой е това? – Отново се обади любопитството на Иф.
- Алеск. Приятел е на Ейва. – Отговори красавицата.
- Аха. Е, аз ще тръгвам. Приятна вечер.
- Добре. Довиждане. – Усмихна се тя.
Момчето помаха и продължи напред. След още 4-5 крачки беше пред своята къща. Качи се по стълбите и отвори входната врата. Влезе вътре и затвори. Продължи напред и погледна в хола.
- Добър вечер. – Каза Патрик - баща му.
- Здрасти. – Отвърна Иф и отново тръгна.
Запъти се към кухнята. Щом стигна до вратата той почука и каза:
- Пак ли готвиш?
- Ами какво друго да правя. О и здрасти.
- Здравей. – Момчето кимна с глава. – Какво ще е тази вечер?
- Телешко с картофи.
- Кога ще е готово към 21 часа.
- Значи след около 45 минути? – Попита отново момчето.
- Да това значи.
- Добре.
Иф излезе от кухнята и бавно започна да се изкачва по стълбите. Сви по коридора в ляво и влезе в стаята си. Преоблече си и се излегна но леглото. Чувстваше се толкова изморен.
Към 21 часа и 10 минути цялото семейство Мон Бланд беше около масата в трапезарията. Всички мълчаливо се хранеха. Иф ровеше в чинията си и местеше картофите от единия в другия край. Беше му скучно.
- Днес се запознах с новата ни съседка. – Гласът му разцепи гробната до този момент тишина. – Е поне с едната.
- Някой е купил къщата на г-н Бристоу? – Попита Рейчъл.
- Да. – Каза момчето. – Мария и сестра й са се преместили тук от Силвъртън.
- Хубаво. Имаме нови съседи. – Каза бащата, като че ли искаше да го оповести на целият квартал.
- Тя учи в моето училище.
- Но това възможно ли е? Имам в предвид да се премести сега? – Зачуди се майката.
- Ами явно е възможно.
- Това е добре ще има с кого да ходиш на училище. – Намеси си отново Патрик.
- Аз имам с кого да ходя на училище. – Сопна се Иф.
- Не го харесвам тоя Анди.
- А аз какво да направя.
- Да не ходиш с него. – Каза вече с по-висок глас мъжът.
- Ооо я стига. Гледай си в чинията и го остави на мира. – Намеси си реферът в лицето на Рейчъл.
- Как изглежда тази Мария? – Попита Кристиано.
- Ами висока, с тъмна коса и зелено очи. Не става за теб. – Засмя се момчето.
- Ха-ха. Много смешно. – Отвърна Крис.
Всички отново се съсредоточиха над чиниите си. След около пет минути беше сервиран десерта – шоколадов сладкиш приготвен по специалната рецептата на Рейчъл.
- Моного е хубав. – Каза Стефани.
- Благодаря. – Усмихна се Рейч.
- Всеки път става все по-вкусен. – Отбеляза Иф.
- Да. Мога да го изям целият. – Добави Крис.
- Не се и съмнявам в това. – Засмя се бащата.
Всички в малкото градче знаеха колко хубаво готви Рейчъл. Съседките и често я молеха да им каже специалната си рецепта, но тя беше твърда като скала и не издаваше тайната си на никого. Тя беше собственичка на фирма „Мон Бланд”, която организираше сватбени празненства и най-различни други партита.
След десерта всички членове на семейството с изключение на Иф се настаниха в хола. Той се затвори в стаята си и си пусна музика. Напоследък се чувстваше много самотен.
Към 23 и 30 Иф седна пред компютъра.
- До кога ще седиш? – Попита го баща му.
- Не знам.
- Най-късно в един часа да си легнал.
- Боже сякаш съм на седем години. – Помисли си момчето.
- Разбра ли?
- Да.
- Ние си лягаме. – Каза Патрик и се отдалечи.
Разбира се, че Иф не си легна в един часа, но никой не разбра. Тъй като му беше много скучно и не му се спеше той всяка нощ стоеше до към два и половина.
В 2:12 момчето легна в леглото си. Както винаги се въртеше много и постоянно мислеше за нещо, затова не заспиваше веднага.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 9 месеца
hash: 3e7c488a83
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   На мен ми харесва, но защото аз харесвам такива книги,филми истории, изобщо всичко свързано с вампири.
Ако искаш мога да ти дам поща или скайп да ми пратиш продълженето.

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 95f59854bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Ахахахах, брат, в тоя сайт бая може да се посмееш!

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 712a6f521b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Радвам се че ти харесва. Ако искаш ми пиши на Skype: mr.amazing94 .

 
  ... горе^
преди: 9 години, 9 месеца
hash: f0e4d29c65
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   И на мен ми хареса...добави и продължението..

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: d73af635d5
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   не ми хареса...
много беше скучно и безинтересно...

 
  ...


...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 9126956dac
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Бие ми на "Здрач"....

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 4035ebdf77
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Вече взе да ми писва от тия вампири! Или по-точно от всички аматьорски истории и филми за тях. Най-вече от "Здрач". Вампирите са страхотни същества, уважавам ги и обичам готическите истории за тях, ама тия съвременни версии и измислици ги развалят!
Не казвам нищо за историята!

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 7cf83c0722
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   да на мене ми хареса все пак на бялото не може да се каже черно... Много по добре е от готическите измислици който ме е гнус да чета

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 983840d982
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Яко, дай нататък!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 10 месеца
hash: a430356e93
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   дай трета глава, моля ;)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker