Споделена история от Измислени истории |
Aпатия, липса на мотивация.
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 5333 пъти
Здравейте! Искам да попитам всички посетители на сайта, как се мотивирате да направите нещо, което може би в бъдеще би ви дало работа, но все пак нищо не е сигурно. Каква е вашата мотивация , как я постигате и какво правите за да сте мотивирани постоянно да променяте нещата в себе си, които не харесвате? Как си налагате да правите нещата, както трябва, а не както ви се иска?
Пиша тази история, защото не харесвам доста неща в себе си. Когато бях ученичка също се проявяваха тези неща в мен, но имаше кой да ме стяга, като студентка беше ок, но тогава бях мотивирана да направя нещо. Веднага след завършването ми се отвори работа, не постоянна, но все пак бях доволна, докато по едно време усетих, че тъпча на едно място и всъщност работя тази работа повече за пари.Истината е, че работата много ми харесва, но самото място не и тази непостоянност и несигурност, искам да го сменя, но за сега няма изгледи да стане. Така не мога да контролирам живота си и за това друг го прави. Другото, което не ми харесва е, че искам да направя нещо, но ме спира това, че иска много време и си мисля, че няма да постигна кой знае какво, че вече е късно и няма да ми стигне времето, а не е така.Всъщност имам време, но си го оползотворявам по друг начин. Обичам да излизам, да си живея, както ми харесва, но нямам мотивация да постигна нещо в живота си и по-скоро не знам как да стане. Жена на 25 години съм и не мисля все още за семейство, защото не съм постигнала кой знае какво или това, което съм постигнала съвсем не ме удовлетворява и не обичам да се задоволявам ,, с това което има'', както повечето родители учат децата си. Искам да мога да се наситя изцяло на професията си, да посетя места, които искам аз , след това да създам собствен бизнес (не знам как, обаче) , когато реша да спра и ако се откажа да емигрирам.Да поясня музикант съм по професия (доста неоценена е в Бг) За това някак си, не ми се нрави просто да спра да обикалям навън и да се закотвя в Бг някъде за малко пари...Това изобщо няма да ме удовлетворява , нито финансово, нито духовно, защото така едва ли не давам труда си за смешни пари и за какво аз да имам мотивация тогава да постигам повече, като няма да се оцени? Как са нещата при вас? Как се мотивирате да направите нещата като виждате, че в държавата ни е сложно и не се знае дали изобщо ще ви оценят и усилията ви накрая се оказват напразни??? Как изобщо да се мотивира човек, да работи в държавата си такава професия и струва ли си?? Ами аз знам, не. Това ме кара да се чувствам неоценена и бягам. Бягам по чужбина и сега ме устройва , но в бъдеще какво да правя? От хубавото лесно не се отказва, не знам един ден като създам семейство, как ще се справя и какво ще работя .... Може би всеки един от нас е бил в такива дилеми....
Ще се радвам на мнението ви по въпроса. Напоследък много започнах да мисля върху живота и то съвсем реално, горчивата истина не ми харесва и не знам какво да направя за себе си, че да се чувствам удовлетворена от живота с професия , която е много трудна, но ми е призвание. Със сигурност няма да съм доволна, ако работя нещо, което не ми дава радост..... От доста време съм без работа и доста мисля върху живота си, но 6 месеца вече нищо не измислям и си я карам по същия начин. Ден за ден.До следващото заминаване. Нямам по-високи цели или поне не си поставям цел да постигна нещо повече от това, което е в момента и това никак не ми харесва. Искам да взема живота си в ръцете си, повече отколкото до сега. То и професията е такава, че трудно може да стане, но все пак малко от малко да знаеш къде си и кой си.
Моля модераторите да публикуват темата!
Благодаря!
|
