България е чудесна страна за реализация
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1590 пъти
Още в 9 клас знаех какво искам да уча. Езиците са ми страст. Владея няколко, но наистина перфектно - само английски. Мисля на английски, пиша стихове, по - добре мога да обясня граматиката на английски, отколкото на български. Не че е за хвалба. Наистина си улучих призванието. Учих "Английска филология". След това реших да се развивам допълнително като записах магистратура "Превод и бизнес комуникации". Това са 6 години посветени на обучение, а преди това 4 години ходих само на уроци по английски. Исках да уча докторантура, но ми казаха, че ако искам да ме избутат и да успея трябва да платя 10 000 лева или да имам връзки, които нямам, защото татко и мама не са хванали Господ за шлифера. С дипломата мога да работя като учител по английски език от 1 до 12 клас, както и да бъда преводач. Когато отида на интервю за работа усещам, че винаги правя силно впечатление и отмитам конкуренцията, защото хората нямат моето образование и винаги избират мен, след кратък тест, разбира се. Затова в мен има увереност, когато ходя на интервю за работа като учител или секретар, да речем. Но до там. Друго няма какво да работя с това, не е и малко - цели две неща, докато с много други специалности изборът се свежда до само едно нещо. Обаче, какво ми се случи. И то не веднъж, а масово, и не само на мен, а и на всички като мен. Искаш да работиш като учител - предлагат ти 500 лева и оправяй се. Не ми се струва редно, някой, който е дал толкова много пари и е придобил знания, които не всеки има, да взима заплата като на чистачка или продавачка в магазин, да речем. Също така, опитах да работя като преводач, но и там не се получи. Имах честта да видя как нещата се случват директно в "кухнята". Хванах се като секретар в една преводаческа агенция и за скромната сума от 500 лева и работа нон - стоп, освен че обработвах поръчки на клиенти, правих и преводи по цял ден за без пари. Естествено, че напуснах. Освен това, другата възможна позиция във фирмата беше "преводач" на щат, каквото нещо дори не съществува. Дават ти договор на секретар, 500 лв., карат те да превеждаш по минимум 14 страници на ден х 1800 символа. Технически текстове, предимно. А като си сметнеш, 14 страници по 6 лева, както обикновено вървят цените и усещаш как си пълен балък и изкарваш парите на някого. И външни преводачи не се ползват, защото залагат на това да има някой на договор, който да се скапва от предови по цял ден и в края на деня да му кажат, айде по - бързо си преведи каквото имаш и хващай парцала, че офиса е мръсен. Просто чудно. Та... чудя се, как да не си хване човек парцалчето и да не отиде навън, там пак се работи, пак си чужд, но като бях и работих си изкарвах пари за храната и наема само с труд от 5 работни дни. А всички останали работни дни бяха за да си изкарам пари за мен си. Дори не можех да си изхарча заплатата. И точно затова си купих самолетен билет и с цялото ми семейство заминаваме обратно в щатите, където ще работя на старата работа и ще вземем къща. Просто исках да се върна тук, защото си е моята страна, но тук нещата не стават. Учиш, трепеш се и нищо. Едно голямо нищо. Някои, които са моралисти тук, знам че отново ще мрънколясват "амии, не мрънкай, работи, бори се... ", но аз се боря, борих се доста дълго и няма как да успееш, когато отсреща някой те спъва. Малкия охлюв колкото и да се напъва в ръба на обувката ми, аз мога да го избутам и смачкам когато си поискам, в случая аз съм охлюва, когато се опитам да "преуспея" в България. А пък за отношението на работодателите и "колегите" думи нямам. Честно казано и в този сайт редовно виждам колко злоба има в коментарите и се учудвам. Просто държавата ни е болна, хората явно са нещастни и малко и полека се затриваме като нация.
Исках да споделя това, защото е истина. Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 045f18533c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Абсолютно си права! В не знам в колко теми съм го казвал и много от тях въобще мнението ми не беше побликувано. България е болна държава. Със законодателство и корумпирана съдебна система повече и от страните в третия свят. Това, един толкова квалифициран кадър да бъде за подигравка като заплащане, никъде го няма. За това сега ВУЗовете страдат от липса на студенти. И по-зле ще става. Младите хора започнаха да прозират и да получават информация, че след евентуалното им завършване на университета (където са вложили много средства, усилия и време), ще трябва да получават заплати, колкото чистачка в офис, или дори по-малко от охранител в банка, който може да е и с основно убразование и на всичко отгоре, ами трябва и да е доволен, че и толкова му се дава. За това, ти се чудя, авторке, как не си се поинтересувала малко, как са нещата в България, та сега се учудваш. Родината ни загива, чисто и просто. Адмирации и Поздравления за успеха, който си постигнала, чрез много труд в образованието си. И да, разбира се, че е по-добре да отидеш в нормална държава, където ще оценят способностите ти. Факт е, че все по-млади хора търсят реализация в чужбина. И не искам да обиждам никой, но българина не вижда по-далеко от носа си. Аз не правя изключение, сигурно. Но нека накратко да разкажа за себе си. В далечната 1997 година бях току-завършил студент и сбъднал мечтата си, започнах работа като учител. С много любов и желание, работих любимата си работа в продължение на 5 години, като наивно се надявах, че България, като европейска държава, ще уеднакви заплащането си, в сферата на по-високо квалифицирания труд като другите европейски държави. Но, уви! Нещата не вървяха в тая посока. През 2003 година заминах за Англия. Имах спестени 200 и знаех английски само от филмите. Започнах мръсна работа, в началото (където изкарвах пет пъти повече като учител в Бг) и в продължение на една година спестявах пари, учех езика вечерно и изкарах необходимите курсове, за да мога да работя като учител на пълен работен ден. Тогава всичко беше с работни визи. Там се запознах с жена ми, взехме си къща с ипотека и сега вече я изплатихме. В Лондон, тогава, както и сега къщите бяха много скъпи, за това решихме и си купихме къща в Манчестър, който е и по-спокоен от столицата. Имаме дете на две годинки и само да е живот и здраве, нещата вървят доста добре. Сега виждам, че просто се бях родил на грешното място. И все пак имаме един живот, да не го пропиляваме.

 

...