2. Може да станеш заклет преводач, но се изисква или филология по дадения език или да покриеш даден сертификат, за който се изисква да имаш филология или да си говорил и писал на дадения език поне няколко години. Дори и тогава, Министерството на Външните Работи, изисква да работиш към фирма, която е предварително одобрена от него. Т. е. няма как да си на такава свободна практика. Ако искаш да си просот преводач, ще се изисква да знаеш много повече от предполагаемо B2 ниво, защото това е минимлното ниво, на почти всеки от езиковите гимназии. Ако говориш нещо то рода на италиански, испански, шведски и немски, то да, ще имаш шансове, но само с английски няма да стане.
Но попита за програмиране. Ок, нека да ти кажа важните работи:
1 - Freelance, макар и да звучи сладко, не е каквото си мислиш. Няма го момента, в който може да работиш колкото и когато си поискаш, да правиш пари и да си взимаш дълги ваканции. Ако си мислиш, че ще работиш примерно февруари, март и април по-много, а после цяло лято на морето и през есдента пак на работа, няма да стане. Трябва ти време, за да натрупаш клиентска база. Ако си вземеш поичивка, някой ще ти вземе клиентите. Ако работиш само със случайни хора, може да минат месеци, без да има работа за теб. Ако я караш полека лека, може да не успееш и 500 лева да си докараш.
2 - Изискава се много здрава самодисциплина и добра самооценка. Представи си следния сценарий. Аз съм малка компания, която прави програми за магазини. Моят клиент иска прогреама, която да отчита местоположението на всеки един продукти. Цялата им информация е подредена и ненормализирана в. xls документи. Имам database гуру, но той се разболява. Поствам обява, че ми трябва човек. Ти отговаряш. Оказва се, че си прочел нещо от рода на MySQL for Dummies и се считаш готов. Аз казвам, че ти имаш 3 седмици, а ти се съгласяваш. Решаваш, че ще работиш по 4 часа на ден, по 5 дни в седмицата. Но след това се оказва, че нямаш нужните умения и си несигурен в знанията си. Изведнъж, 4те часа на ден стават в 12, но си порпуснал първите два дни, защото си имал "много време". Налага се да търсиш помощ от приятели, но те ще искам пари, защото безплатна работа, никой не трбява да върши. В последния три дни, осъзнаваш, че нямаш време и се налага да ставаш и лягаш с компютъра. В последната минута, предаваш недовършената си работа, която все пак работи. Аз, фирмата, я приемам, защото все пак си без много завършени проекти, а съм те минал за 12 дола на час, за 40 часа. Взимаш си 480те долара, за за 160те часа работа, ужасно много стрес и недоспиване. Това е доста често срещано. Проблемита са били, че не си знаел, колко време ще ти отнеме. Дори си си ползволил да мързелуваш отначало.
3 - Изикват се знания и то много. Няма да стане с For Dummies и три видеа в Youtube. Трябва ти здраво четене, писани и няколко хиляди часа, буквално загубени, когато си се чудил как да свършиш проекта. Моят същия познат доктурант ми същи ми каза - "Ако си загубил само 9 часа, без да намериш решение над даден компютърен проблем и това са единствените 9 часа загубени, то ти си един много щастлив програмист".
4 - Не е особено интересно. Става, ако си на 22-3 години. Пробелмът е в това, че е многои лесно да скъсаш с външния свят. Ако се дисциплинираш, защочваш да работиш повече, за по-малко време, но това означава, че можеш да работиш още. Да си припомим стария пример. Да речем, че този път, правиш проекта за 30 часа, но пак ти се плаща за 40. Компанията е доволна и ти предлага нов проект, на същите условия. Правиш и него. После идва друга компания, търсеша подобни услуги. В един момент, те е страх да кажеш не, защото може да изгубиш клиента, а и парите не са никак лоши.
Но какво става - започваш да губиш връзка с приятели и познати. Нямаш никакви колеги. Никой не работи или учи в часовете, в които ти го правиш. Родителите ти си мислят, че продаваш трева и играеш на компютърни игри. Това си го мислят повечето хора. Нямаш здравна осигуровка, защото не си регистрираш парите и се водиш безработен, но в банката имаш 30 000 лева. Излизаш навън сам, само за разбереш, че си забравил да комуникираш с нормални хора. Ок, имаш пари, работиш в удобно за теб време, но реално погледнато, пак работиш, пак не си свободен, и пак си имаш терзания. Осъзнаваш, че в близката IT компания, ще полъчваш същите пари, но ще няма да се налага да търсиш колеги. Освен това, имат безплатен фитнес и раздават служебни макбуци. Окзава се, че няколко познати са започнали стартъп и са изкарали половин милион. Можеше и ти да си там, но те мързеше да излизаш от вкъщи. На твои приятели им се ражда дете, а ти даже не знаеш, че са излизали заедно. Оказва се, че дори са се оженели, но ти си игнорирал телефона и сватбената покана. Единствената ти утеха са игрите, но се оказва, че всички, които играят новия Battlefield, са с по 10 години по-малки от теб.
Започнал си да пиеш повече водка и редбул, отколкото цял випуск абитуриенти.
Накрая ти идва акъла в главата, подаваш си документите в Майкрософт, откъдете няма да те вземат, защо буквално никой никога не е чувал за теб, но пък виж, други 4-5 компании са били впечетлени от GitHub-а ти. Започваш работа, и осъзнаваш, freelance-a е нещо странично, отколкото главен източник на доходи.
Ок, може би влязох в доста подробности, но следва частта с "подготовката". Ами как да ти кажа - отиди на курсове. Чувам, че доста хора хвалят Наков и Софт Уни. Не им правя реклама, но досега съм чувал малко хора да хвалят ФМИ в ПУ и знам много добре защо. Отне ми треместър и половина, за да се откажа (да, учи се на треместри). От пазнаите, които изкараха курса, само тези, които се научиха сами или вече имаха солиден опит, успяха да избута математиките (които може и да ти потрябват, а може и да не ти потрябват, но ако ти потрябват, винаги има кой да те научи за малка сума). Препоръчвам ти, да влезеш във връзка с работещ програмист. Не със студент или случаен турист, ами именно с човек в индустрията. Едни са се научили в университета, други са се научили от братовчед си, но всички са се научили, като са изчели купища информация, като са писали лош кода, като са забивали с дни над елементарни и нетолкова елементарни проблеми. Съвеменното IT, може и да го описват, като някаква мистика и магия (ако вярваш на маркетинга на Apple), но истината е, че всичко е пот, сълзи и талант и малко кръв, от хемороидите, койти ще ти излязот, ако си с някой гаден стол от Икеа. Така че - вземи си стол. Ако трябва дай-повече пари за стол, отколкото за маса и компютър. Бюро не ти трябва. Само да е стабилна платформа с много място. Но ти трябва най-вече желание и воля. А откъде да почнеш - ами ако говорим за програмиране - вземи си каквото можеш да намериш, за въведение в програмирането и гледай да е поне след 2011 издание. После търси в Youtube. И разбира се - stackoverflow. com
Ако се чудиш, откъде да захванеш - хвани се с Java. Java не е нито най-бързия, нито най-елегентния, нито най-лесния език, но е някак си в средата за всичко и не трябва да се изненада, че е приет, като стандартния език за повечето университети и курсове език. Най-малкото с него може да правиш всичко, което можеш да правиш с всички останали. На теб ти трябва да научиш основите на програмирането, след кеото да намериш своята нисша. Да си фрийленсър е нещо, като да си мияч на чиниий на 18 - трябва да е временно с преспективи за промяна, иначе не е толкова забавно.
Ами това е - успех с начинанието и знай, че няма да стане от днес за утре.
|
