Отчаяна съм и не знам какво да правя
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 2478 пъти
Пиша, тъй като няма с кого да споделя и ме е налегнала депресия. Учих в София и завърших бакалавър, започнах да си търся работа и съответно да се готвя за изпита за магистър. Но работа не намерих преди да започна магистър, т. е. ходя на интервюта, но не ме одобряват дали защото нямам необходимия стаж и опит, или поради това, че имам проблем с едната ръка, т. е. лявата ми ръка има пареза по рождение- усещам просто понякога дискриминация. Приеха ме за магистър продължих да си търся през цялото време работа, но нищо, после записах още един магистър завърших и него. Т. е. с един бакалавър и две магистратури от т. нар. „ елитни” специалности- финанси и счетоводство, но естествено само с четене не се трупа опит, какво ли не съм търсела стажове, но нищо и то в столицата, не казвам, че съм перфектна и знам всичко, дори напротив аз имам ниско самочувствие, дали от т. нар. „семейство”, тъй като на какво ли не бях се нагледала и преживяла като малка и се спасявах в ученето или това, че съм с инвалидност. Реших да търся работа извън София и намерих с препоръка в голям град, прекия ръководител ме хареса, преместих се, бях хем щастлива, хем изпитвах някакъв страх, но го преодолях. Почнах работа, макар почти на минималната заплата в страната, само и само да се науча, както се казва занаят. Работата ми беше в семейна фирма, направи ми впечатление, че прекия ми ръководител започна да говори против шефа, казах си, че тя ме пробва да не би да клюкарствам и да говоря против нея и ще отмине като ме опознае, но не, когато ме опозна и разбра, че каквото каже против другите си остава в отдела между нас, още повече започна да коментира шефа и семейство му, т. е. да си излива негативизма пред мен и пред другата колежка. Мен ме хвалеше уж колко добре се справям и бързо се уча отначало, но в последствие разбрах че зад гърба ме е коментирала, че ме съжалява, че кои знае полза нямало от мен и т. н. Просто не знам как може да има такова лицемерие. Всички задачи, които са ми били поставени ги изпълнявах, никога нищо не съм отказвала и винаги съм ходих първа на работа и съм си тръгвала 20-30 минути след работно време, почти никога не съм ползвала изцяло обедната почивка най-много 10-15 минути, а останалото време отново да осчетоводявам, качвам платежни или да архивирам документи. С всички колеги бях на здравей и чао, тъй като разбрах, че във фирмата има много интриги, а и прекия ми ръководител се дразнеше, когато види, че говоря с някой друг, макар то да е по работа. Защото тя всичко трябва да знае и да е под контрола й, е хубаво това го приех относно работата, но да се бърка и в личните отношения ми беше много странно и как говори против някой и само след секунди, когато дадения човек се пови слага 24 каратова усмивка, сякаш са първи приятели. Разбра се, че ще има съкращения и че от всеки отдел ще има съкращения. В прав текст ми беше казано, че от счетоводния отдел аз ще бъда съкратена, защото съм имала най-малко стаж и съм била млада и без семейство. За пръв път отидох да говоря с шефа, тъй като до този момент само прекия ръководител разговаряше с него, да го питам, защо точно аз, дали нещо съм сгрешила, или не е доволен от работа ми. Той ми каза, че просто, защото трябва да се съкрати някого , била съм млада, щяло бързо да си намеря работа и т. н. Добре казах, просто Ви моля да ми пуснете предизвестие и да ми каже кога ще бъда съкратена, а той ми каза, че не знае точно кога, но ще ме уведоми.
Бях попарена след този разговор нито съм направила някаква непоправима грешка, сравнение с другата колежка, заради която на фирмата бяха удържани над 300 евра такса, макар тя да е с 7 годишен стаж, а аз с 1 год. и 6 месеца.
На следващия ден си продължих да работя, сякаш нищо не ми е казано и така си продължи да минава времето.
И февруари месец след като проверих ДДС дневници и 5 минути преди края на работното време, прекия ми ръководител ми каза, че шефа ни вика в кабинета си. Отидохме и какво да видя всички документи за съкращението бяха оформени и ми каза подписвай. Направо ми стана зле, толкова не заслужих поне да ми кажат няколко дни преди да ме съкратят, а аз да бързам за срокове, тъй като фирмата мина и на нов счетоводен софтуер, дали всичко е наред с фактурите издадени от продавачите и т. н. Е това се казва да те изхвърлят като мръсно куче, макар с нищо не си го заслужил и то през зимно време. В последствие разбрах, че прекия ръководител искала да вземе своя приятелка на работа, макар под друга длъжност, която останала без работа и имала опит с новия софтуер.
Веднага започнах да си търся работа, обаждам ми се, ходя, но все още нищо и лошото, че нямах пряк контакт с външни лица, за да мога, ако чуят някъде нещо да ме препоръчат и направо съм се отчаела. Отново започна мъката в търсене на работа. А не мога да стана сервитьорка или продавачка, защото за тази цел искат да имаш две здрави ръце. Макар да мога да го върша.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: e511ec6d4e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мило момиче, напълно те разбирам. И на мен ми се е случвало това. За съжаление във фирмите и институциите у нас все на някого трябва да си човек. Или да сте приятелки с шефката и заедно да правите далавери. Или това-онова с шефа... Не се отчайвай. Все пак си натрупала опит. Търси си работа в София. Все пак е голям град, има и чуждестранни фирми, където би трябвало да има друга работа култура. Успех!

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: bd768cdefb

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Като работодател и млад човек ще ти кажа, че проблемите ти не идват от ръката, а по-скоро с липсата ти на самочувствие и социални компетенции ЗАРАДИ ръката. Трябвало е да проведеш психотерапия. В днешно време конкуренцията е голяма, особено в счетоводната област и заплащането е лошо. Търси си по-скоро работа в банка щом си учила финанси. Поздравявам те, че си мобилна, НО без социални компетенции, без препоръки /връзки/ ще ти е много трудно. Не си успяла да се вместиш в колектива, колкото и голям кокошарник да е, но и не си се добрала и до големия шеф - примерно накрая си нямало какво да губиш и спокойно е могло да му споделиш за сплетните в офиса. Не го приемай лично, но у нас още от комунизма има Закони, които не защитават младите служители и винаги хвърчи последно назначения, ОСВЕН АКО НЯМАШ ВЕЧЕ изградени лични симпатии при шефа. Ако вместо да чакаш пряката ти ръководителка да поддържа контакт с него, ти беше ходила за подписи и всичко - сега нямаше да си изхвърлена. Също е важно да имаш поддържан и приятен външен вид. Без връзки обаче нищо не става. Връзки се правят с приятно, приятелско отношение, с позитивно отношение, не със самосъжаление. Ръката хората не я виждат, сигурна съм в това, но на теб ти е проблем. Освободи се задължително от този комплекс. Като значителна грешка също намирам това, че си учила 2 магистратури и си си губила времето реално. Имаше неплатени стажове, стажове по ЕС, ако си била настоятелна, щяла си да намериш. Разбирам, че си родом от София. Имате проблеми също софиянци, че не сте толкова нахъсани и нахални като нас, хората от Провинцията. Когато трябва да плащаш 800 лв. наем, ставаш доста настоичив и изобретателен. Ние сме вълци - или си вълк, или в София си аут. Може би за теб е решение да отидеш в провинцията, където гладът за кадри ще става все по-голям. Добрата новина е, че кариерата ти е почти гарантирана (освен ако не се издъниш). У нас икономиката растае с около 3%. Борисов трябва да увеличи това към 5% ако иска да остане на власт, много инвестиции отложихме заради политическата нестабилност и ще се отприщи всичко тази година - тоест липсата на кадри ще се задълбочава, банките са живнали вече, ще се повишава икономическата активност и ще има работа за всички. Ако в момента нямаш действително нищо, отиди в Адрес или друга голяма фирма за недвижими имоти, където се работи за комисионна и почни там като брокер. В следващите 2-3 г. този бранш отново ще прегрее - това също е възможност за теб, ръка там също не ти трябва. Само ще показваш имоти в началото, минимално заплащане, но ако си добра, имаш шанс в този бранш да станеш дори богата, защото комисионната си е комисионна. Виж кои агенции в момента са ОК. Адрес се спасиха, Мирела пофалирка, но има и по-малки агенции. Те назначават всеки. Също в строителните фирми се търсят хора за офисите - не търси само като счетоводител, но и като личен асистент, като рецепционист, като момиче за всичко. Не търси обявени позиции, а си пусни резомето с хубаво мотивационно писмо и напиши какво можеш да правиш - примерно много фирми в строителството, в промишлеността търсят хора да пишат оферти, договори, ей такива работи. Личи си обаче, че уволнението не е било лично. Обади се на шефа си и го помоли да ти съдейства за нова работа, да те препоръча на свои колеги-предприемачи. Няма какво да губиш. Провери обявите в бюрото по труда в цялата страна. Няма какво да губиш. Това си го повтаряй непрекъснато. С тази нагласа идваме провинциалистите в София. Примерно можеш да кандидатстваш за рецепционистка на морето. Не казвай за недъга си преди интервюто! Не поставяй недъга си в центъра едва ли не, а изтъкни това, което МОЖЕШ да вършиш, не това което НЕ можеш. Примерно нищо не ти пречи също да си направиш собствено счетоводно бюро. В големите счетоводни къщи търсят винаги хора, сега имаш и стаж. Искай писмени препоръки. Напиши си ги сама и ги прати на шефа ти да ги подпише само, защото няма да се занимава. Ще го стори, сигурна съм! Има фирми, които набират хора за други фирми - Monster Jobs Bulgaria търси, бъди по-креативна. В София има изключително много хотели, които търсят рецепционисти за през нощта да кажем, има и компании от всякакви браншове - мисля, че е по-добре там да се върнеш, да търсиш, но и да търсиш и в страната, търсейки от София. По морето има тази година 30% повече предварителни резервации в сравнение с миналата, а миналата беше най-силната в историята на нашия туризъм - гладът ще е огромен за кадри. Там има осигурено спане, ще срещнеш млади хора, но действително само като рецепционист можеш да работиш. Осигури си поне 8 интервюта БЕЗ ДА КАЗВАШ ЗА НЕДЪГА си и отиди. Няма какво да губиш. Аз като дойдох в София си бях уговорила 19 интервюта за 2 дни. Спях в хотел Плиска за по-евтинко и боята ми падаше на главата. Кандидатствах изключително в компании без обявени позиции, обаждах се по телефона, тормозих докато не ме поканят на интервю. Можеш и като касиер да работиш дори, можеш да си направиш и свой магазин за нещо, но най-вече трябва да работиш над личността си, над това как да се харесаш повече на хората, дори да е лицемерно. Американците примерно са много повърхностни и лицемерни в това отношение, но винаги са nice и е приятно с тях. Престави си, че си актриса в американски филм - бъди винаги nice, усмихната, винаги хвали другите, мажи нагоре и си прави връзки - това се нарича социални компетенции. Връзките не падат от небесата и рядко идват от родителите - връзки се правят в ежедневието. Не е достатачно просто да си вършиш добре работата. Хората прекарват 8 часа с теб. Ако вместо толкова да работиш, беше ходила на кафе след работа с подходящите хора, сега нямаше да си безработна.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: a4a0e9de46

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Номер 2. виждам, че имаш голяма фантазия :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 21 дни hash: 102da221d2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Търси си университетска длъжност, щом имаш магистратура. Едновременно ще караш и докторантура и ще си на допълнителна заплата.

 

...